site.btaНеобходимо е увеличаване на нивото на финансова грамотност у нас, така че хората да разбират какво правят с парите си, каза Людмила Елкова от БНБ

Необходимостта от подобряване на нивото на финансовата грамотност у нас и от добро управление на личните ни финанси обсъдиха на форума "Money.bg Лични Финанси" представители на банковия сектор, инвестиционни и пенсионни фондове, експерти. Организатор е сайтът Money.bg.

Имаме дълъг път да извървим. Това, от което трябва да започнем, е действително увеличаване на нивото на финансова грамотност, така че хората да разбират какво правят с парите си, да ги оптимизират, а целта е да живеем един по-спокоен и по-добър живот, което минава и през адекватно и добро управление на личните ни финанси, каза членът на Управителния съвет на БНБ Людмила Елкова.

Тя представи няколко проучвания по темата за финансовата грамотност в България. Според проучване на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), проведено в рамките на петгодишен проект 2018-2022 г. за Източна Европа, извършено през 2019 г. в България, нивото на базови финансови познания на българите остава ниско - 58 процента. При самооценката на собствените си финансови познания 48 процента от анкетираните са определили нивото си като средно, а 10 процента като високо. Данните от проучването потвърждават тенденцията, която е валидна за много други страни от предишни проучвания за надценяване на собствените познания, което носи рискове и е предпоставка за грешни финансови решения, е извод в проучването, цитирано от Елкова.

Данните показват още, че българите се справят сравнително добре с краткосрочното управление и контрола върху финансите си. Според проучването българите в по-малка степен от другите страни от региона планират дългосрочно, като за финансирането на пенсионния си период основно разчитат на държавата (78,6 процента). 77,6 процента от хората у нас спестяват при средно за региона 67 процента, като спестяванията се държат основно в наличност или в банков депозит.

Проучването отчита и сериозни различия между отделните социални групи, като с най-нисък общ резултат за ниво на финансова грамотност са младите хора - 53 процента спрямо 61 процента за хората между 30 и 60 г., и 57 процента за хората над 60 г. По-сериозно е различието между работещи и безработни, където разликата е близо 20 процента. Собствениците на малък и среден бизнес са значително в по-висока степен финансово грамотни от средното за страната, като достигат общ резултат от 68 процента, показват данните.

Според изследване на "Джуниър Ачийвмънт България", съвместно с "Метлайф България" от 2017 г., цитирано от Людмила Елкова, в сравнителен план с Европа финансовата уязвимост на българските домакинства е с 33 процента по-висока (3 от 4 домакинства са финансово уязвими), което произтича и от недостатъчната финансова грамотност - 64 процента от домакинствата у нас не спестяват, 38 процента не съставят бюджет по никакъв повод. Според проучването 28 процента от домакинствата не се информират по финансови въпроси, а 32 процента разчитат на информация от близки и познати вместо от финансови специалисти.

Людмила Елкова цитира и данни, според които за периода декември 2021 г. - декември 2022 г. нарастването на кредитите за домакинствата възлиза на 4,5 млрд. лв. (15,2 процента) и формира 43,7 процента от годишното увеличение на брутния кредитен портфейл (при 56,6 процента за 2021 г.). При кредитите за жилище увеличението е с 2,6 млрд. лв. (16,1 процента), а при потребителските кредити - с 1,8 млрд. лв. (12,8 процента). Нарастване има и при депозитите на домакинствата - с 6,2 млрд. лв. (9,1 процента) и те формират 33,1 процента от общия прираст на депозитите за този период.

Заетите във финансовия сектор имат роля в подобряване на финансовата култура на населението, коментира Светослав Велинов, управляващ директор на пазар "Спестовни и инвестиционни продукти" и пазар "Глобални пазари" в Банка ДСК. Очевидно в масовия потребител има голямо неразбиране към финансовите продукти като цяло, както и липса на достъп до информация, посочи Велинов. Затова според него е необходимо опростяване на начина, по който се предлагат различни финансови решения и продукти на масовия потребител. 

Трябва да се погрижим за нашите спестявания и всеки трябва да има минимум шест месеца натрупан буфер, посочи Николай Лазаров, директор управление "Продажби индивидуално банкиране" в  "Пощенска банка". Той отбеляза, че грижата за личните ни финанси е грижа основно за самите нас, важна е и информираността ни за различните инструменти, които се предлагат. Това зависи от всеки един от нас. Има достатъчно инструменти, сигурни, българите вярват на банките, посочи Лазаров.