Управителният съвет на БНБ определи нивото на антицикличния капиталов буфер, приложим към кредитни рискови експозиции в България, на 2 процента през второто тримесечие на 2025 г., съобщиха от Централната банка.
Решението е на основата на оценка по чл. 5, ал. 3 и ал. 4 от Наредба 8 на БНБ за капиталовите буфери, комбинираното изискване за буфер, ограниченията върху разпределенията и препоръката за допълнителен собствен капитал.
При оценката за нивото на антицикличния буфер се отчитат както референтният индикатор по чл. 5, ал. 1, така и съответните насоки на Европейския съвет за системен риск (ЕССР) и други показатели, които БНБ е преценила за подходящи за отразяване на цикличния системен риск, се посочва в съобщението. По отношение на данните, свързани с референтния индикатор, към края на четвъртото тримесечие на 2023 г. съотношението кредит/БВП, изчислено според публикуваната на интернет страницата на БНБ методология, възлиза на 77,1 процента. Отклонението на показателя от дългосрочния тренд е отрицателно (-30,6 процентни пункта), което съответства на нулева стойност на референтния индикатор за антицикличния буфер.
Тъй като стандартният показател за отклонението на съотношението кредит/БВП от дългосрочния тренд не отразява адекватно тенденциите в цикличните рискове, при оценката за нивото на антицикличния буфер се вземат под внимание и допълнителни индикатори, фокусирани върху кредитния пазар, задлъжнялостта, пазара на недвижими имоти, както и общото състояние на икономическата среда, обясняват от БНБ.
От БНБ отчитат, че кредитната активност в сектора на домакинствата се запазва висока, особено в сегмента на жилищните кредити, като засиленото им предлагане от кредитните институции допълнително стимулира кредитното търсене. Продължителните периоди на висока кредитна активност създават предпоставки за увеличение на задлъжнялостта и акумулиране на кредитен риск в баланса на банковата система, което може да доведе до нарастване на необслужваните кредити и на разходите за обезценки при неблагоприятни тенденции в икономическата среда, посочват от БНБ. През следващите месеци се очаква затягането на монетарните условия в еврозоната да се пренесе с лаг върху лихвените проценти в страната, макар и само частично предвид изгледите за предстоящо обръщане на глобалния лихвен цикъл. Влияние за повишение на лихвените нива се очаква да окаже и започнатият процес на увеличение на минималните задължителни резерви, който БНБ предприе от средата на 2023 г. Въпреки, че това би смекчило ефектите, които високият кредитен растеж създава по отношение на задлъжнялостта и акумулирането на кредитен риск в баланса на банковата система, в краткосрочен план вероятността за материализация на кредитния риск остава значителна. Предвид несигурността в икономическата среда, колебанията на цените на суровините и рисковете от забавяне в темповете на външното търсене, способността за обслужване на задълженията може да отслабне, което да доведе до нарастване на необслужваните кредити и на разходите за обезценки, посочват от БНБ. От Централната банка заявяват, че във връзка с това кредитните институции следва да поддържат кредитни стандарти (LTV, LTI, DSTI и др.) и да прилагат своевременно и адекватно провизиране, базирани на консервативни допускания, които отчитат рисковете при неблагоприятно развитие в икономическата среда.
През 2021 г. УС на БНБ повиши нивото на антицикличния буфер, приложим към местни кредитни рискови експозиции, на 1 процент от 1 октомври 2022 г. и на 1,5 процента от 1 януари 2023 г., като през септември 2022 г. нивото на антицикличния капиталов буфер бе увеличено допълнително на 2 процента в сила от 1 октомври 2023 г. Предвид трайно запазилите се високи темпове на кредитен растеж и несигурността в икономическата среда, антицикличният капиталов буфер на ниво от 2 процента през второто тримесечие на 2025 г. има за цел да засили устойчивостта на банковата система при натиск върху доходността и капиталовата позиция, предизвикан от потенциално нарастване на необслужваните кредити и обезценките, отбелязват от БНБ.
/ЕС/
news.modal.text
