site.btaКак достиженията на молекулярната биология могат да подобрят контрола в селекционния процес обсъдиха в земеделското министерство

Как достиженията на молекулярната биология могат да подобрят контрола в селекционния процес обсъдиха в земеделското министерство
Как достиженията на молекулярната биология могат да подобрят контрола в селекционния процес обсъдиха в земеделското министерство
Снимка: Министерство на земеделието и храните

Министърът на земеделието и храните в оставка Кирил Вътев и учени от Селскостопанска академия (ССА) обсъдиха проекти за използване достиженията на молекулярната биология с цел подобряване на мониторинга и ефективността на селекционния процес в говедовъдството и овцевъдството в България, съобщиха от ресорното министерство.

Вътев посочи като основни цели при планирането на проектите за подобряване на селекционния процес производството на продукти, благоприятни за човешкото здраве, подобряване на продуктивността в млечното и месното говедовъдство, засилване на конкурентоспособността на фермерите и изчистване на сектора от незаконосъобразни практики. Той допълни, че трябва да се използват и възможностите за партньорство с други страни от Европейския съюз (ЕС). 

Ръководителят на Научен отдел "Развъждане и технологии в говедовъдството" към Земеделски институт – Стара Загора проф. дсн Живко Кръстанов представи проект за повишаване на ефективността на селекционния процес в млечното и месодайно говедовъдство в България. Той посочи, че подобряването на връзката с науката и включването на молекулярно-генетичните маркери в селекционния процес ще повлияе положително върху здравния статус и репродуктивната способност на животните, ще удължи продуктивния живот на говедата и ще намали загубите на фермерите. Очаква се още да бъде увеличено производството на мляко с по-благоприятен състав за човешкото здраве. 

Главният научен секретар на ССА проф. д-р Елена Тодоровска информира за възможностите на иновативните методи за повишаване на ефективността на селекцията в млечното овцевъдство в България. Тя посочи, че новите методи ще позволят да се подобри анализът за устойчивост на болести и паразити, за дълголетие и продължителност в лактациите, за здравина на крайниците, мастнокиселинен състав и съдържание на протеини в млякото и за възможността за конверсия на фуражите. Ще могат да бъдат идентифицирани гените, свързани с адаптация към екстремни условия във връзка с климатичните промени.

Акад. Атанас Атанасов подчерта необходимостта в този процес да бъде осигурена приемственост и дългосрочно развитие, заради значението му за продоволствената сигурност.                                                

В заключение министър Вътев заяви, че завишеният контрол върху селекционните процеси ще има като реален резултат производството на по-големи количества и по-качествено мляко и месо.

Преди месец Министерството на земеделието и храните, съвместно със Селскостопанска академия и Българска академия на науките (БАН), проведе конференцията "Климатичните промени – възможности за преход към устойчива продоволствена сигурност и опазване на околната среда", организирана в рамките на Международното изложение "Агра 2024" в Пловдив. Тогава министър Вътев заяви, че трябва да използваме потенциала на науката в търсене на решения на проблемите, свързани с климатичните промени.

/СЛС/

news.modal.header

news.modal.text

Към 00:58 на 05.11.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация