В резултат на климатичните промени се очаква водните ресурси в България да намалеят. Това може да обостри риска от воден дефицит в уязвимите райони, а в години с особено неблагоприятни условия – и на други места. Това каза проф. Емил Гачев от Института за изследване на климата, атмосферата и водите при БАН, по време на събитие на тема "Мит ли е, че България е богата на водни ресурси?", което се проведе в София. Събитието е организирано от платформата "Климатека" по повод Световния ден на водата, който ще отбележим на 22 март.
По думите на проф. Гачев една трета от населението на света изпитва недостиг на вода, водният ресурс остава дефицитен и този проблем ще се задълбочава поради нарастващото население. Той уточни, че водният ресурс намалява поради лошото стопанисване на водите и замърсяването. По думите на д-р Валентин Симеонов, който работи във Федералния технологичен институт в Лозана, промяната в циркулацията на океана и по-специално забавянето или спирането на Гълфстрийм ще доведе до сериозно намаляване на валежите в България.
Проф. Гачев подчерта, че България е богата на водни ресурси, но това е в известна степен заблуждаващо.
Според данни за периода 1990-2018 г. пресноводният ресурс на страната ни е около 100 млрд. куб. м годишно. "Това е малко измамно, защото три четвърти са транзитните води на река Дунав. Вътрешният отток на територията на страната е около 25 процента от цялото количество", посочи проф. Гачев, допълвайки, че се наблюдава неравномерност на оттока – той варира от 10 до 30 млрд. куб. м годишно в зависимост от валежите.
Площта на вътрешните водни басейни в страната ни е около 200 000 ха. По думите на д-р Симеонов речният отток в България е намалял поне с 34 процента в последните 30 години. Италия и Испания са още по-зле.
Проф. Гачев обясни, че България е в положение на валежна сянка – това определя сравнително малкото валежи у нас спрямо други страни от Европа и дори Балканите. Едни от най-сухите райони в страната са в североизточната ѝ част.
Според Гачев, България може да се приеме за износител на водни ресурси, тъй като повечето ни вътрешни реки са малки, а единствените ни по-големи реки, които са в южната част на страната, напускат нейната територия и отиват в Гърция и Турция.
Както обясни д-р Симеонов, едно от нещата, определящи наличието на вода са резервоарите, но важно е да се подчертае значението на горите – ако нямаме гори, няма вода. "Те увеличават количеството на водни пари, привличат дъжда, преразпределят дъждовния поток, улавят водата от мъгли и облаци", посочи той, допълвайки, че отчетливо е намаляването им в световен мащаб (според някои прогнози, Амазония може да изчезне до 50 години), но основното притеснение у нас са все по-честите горски пожари, за които ние не сме подготвени.
"Това, което трябва да направим в България, е да опазим горите. Трябва да направим разлика между различните видове гори – естествените гори са ценни, изкуствените не са устойчиви и водят до засушаване", заяви д-р Симеонов.
Водопотребление и решения за неговото подобряване
Основното количество води в миналото у нас са били използвани в промишлеността и поливното земеделие, но след кризата в тези два сектора, ползването на водния ресурс е намаляло от над 14 до 5-6 млрд. куб. м.
Към днешната дата най-голяма част от водопотреблението у нас отива за промишлеността, доста по-малки части за селско и горско стопанство и за питейно-битови нужди.
Според посочените от проф. Гачев данни, около 100 л на ден е водопотреблението на човек в домакинствата у нас.
На средногодишна база силен воден стрес нямаме никъде на територията на нашата страна. Въпреки това воден недостиг може да се наблюдава в определени райони с недостатъчни ресурси.
"Всичко това може да доведе до недостиг на питейна вода, намаляване на производителността в селското стопанство, недостиг във всички индустриални нужди, включително и туристическата индустрия, повишен риск от епидемии, намалено количество на вода за охлаждане в енергетиката. Това са стресови условия за цялото общество и цялата държава", обобщи проф. Гачев.
Той допълни, че определянето на загубите на вода обикновено е трудно, но 55-60 процента от водата у нас се губи в процеса на доставка до потребителите, като по някои оценки достига и до 70 процента. В Германия тези загуби са оценени на 3 до 5 процента.
Сред решенията на проблема могат да бъдат подмяна на остаряла и амортизирана инфраструктура, добър мениджмънт на течовете, разумен контрол на подаваното налягане.
Тъй като над 85 процента от водата отиват за промишлени нужди, там е необходимо въвеждане на производства със затворени цикли на водоползването, повторно използване на отпадната вода.
Както стана известно от презентацията, една трета от водоползването в Европа се пада на селското стопанство. Затова там е необходимо въвеждане на по-сухоустойчиви култури, насочване на земеделските субсидии към производства с по-малък разход на вода, образование на земеделските производители за икономични практики на водопотребление, изграждане на мрежи с повишена ефективност на водопренос и разпределение (в Гърция тези мрежи са довели до 95 процента по-висока ефективност при използването на вода), да се ползва дъждовната вода.
За ефективно използване на водата в бита много може да помогне изграждането на пречиствателни съоръжения, позволяващи повторно използване.
