Либерализирането на енергийния пазар за битовите клиенти се очертава да предизвика ликвидни проблеми за крайните снабдители и те произтичат от три аспекта. Това каза Карел Крал, заместник-председател на Управителния съвет на "Електрохолд България", който от името на електроразпределителните дружества изложи позицията им относно освобождаването на пазара за гражданите. Карел Крал участва в кръгла маса, организирана от Института за енергиен мениджмънт на тема "Промени в електроенергийния пазар на едро и дребно - възможности и проблеми" в Гранд хотел София.
Трите елемента произтичат от разликата между пазарната цена, по която крайните снабдители купуват електроенергия и цената, която битовите клиенти ще плащат, съгласно "базовата" цена, която ще определя Министерският съвет. Тук много важен за тях е въпросът за компенсацията и кога Фонд "Сигурност на електроенергийната система" ще я предоставя на крайните снабдители. Към момента този въпрос остава отворен, каза Крал.
Вторият аспект е продиктуван от факта, че битовите клиенти плащат потребената електроенергия средно 50 дни след доставката, което в момента е финансирано преимуществено от производителите и НЕК, и частично от крайните снабдители. И трето – освобождаването на пазара ще доведе до допълнителни разходи за крайните снабдители, защото ще закупуват електроенергия по свободно договорени цени на пазара "ден напред", за което ще са нужни и служители, които да извършват сделките на този борсов сегмент. Очакваните допълнителни разходи произтичат и от задълженията им за предоставяне на обезпечения към Българската независима енергийна борса (БНЕБ), което ще блокира оборотен капитал на ЕРП-тата.
Във връзка с предстоящата либерализация, Карел Крал представи няколко разработени модела и калкулации за паричните потоци и на трите ЕРП-та в страната. Обобщеният извод от тези симулации показва необходимостта от набавянето на поне 400 милиона лева от крайните снабдители всеки зимен сезон.
Ликвидната криза, за която предупреди Крал, не може, според него да бъде решена чрез заеми от търговски банки. Това е така, защото печалбата и финансовата стойност на крайните снабдители не позволява да се търси финансиране от банките.
"Без значение, че всяко едно финансиране от банки означава допълнителни разходи и лихви, които трябва да са пренесени към битовите клиенти", поясни Карел Крал. "Трябва да кажем, че търговските заеми увеличават цената за битовите клиенти".
Той определи така ситуацията, в която ЕРП-тата се намират в момента: "Ние сме в ситуация, в която ще имаме от една страна отворен пазар на едро и от друга, ще имаме регулиран битов клиент, силно регулиран през общите условия, а от гледна точка на падежа на фактурите, отчитане и прочие, се отваря "дупка" за крайните снабдители".
Карел Крал представи и решенията, които виждат от ЕРП-тата, за изход от проблеми с ликвидността им. Такива са всекидневен сетълмент и ликвиден трансфер чрез револвираща, безлихвена финансова линия от Българската банка за развитие или държавни гаранции; авансови плащания от Фонд "Сигурност на електроенергийната система"; повишаване процента надбавка за крайните снабдители над 7 процента за осигуряване на допълнителни средства за покриване на реалните разходи на крайните снабдители; право да сключват сделки по двустранни договори; възможност за отложено плащане към БНЕБ и възможност за разсрочване на задълженията към НЕК за доставената електрическа енергия през юни, като последен месец преди промените от 1 юли.
/ВЙ/
news.modal.text
