Правителството одобри информацията за касовото изпълнение на държавния бюджет и на основните показатели на консолидираната фискална програма (КФП) за 2023 г., изготвена в изпълнение на Закона за публичните финанси, съобщиха от пресслужбата на кабинета.
На база на предварителни данни и оценки се очаква бюджетното салдо на сектор "Държавно управление" за 2023 г. да бъде дефицит в размер на около 2,2 на сто от прогнозния БВП, оценен по методологията на Европейската система от национални и регионални сметки (ЕСС 2010). Предварителните оценки сочат, че е постигнато подобрение спрямо заложеното целево ниво на индикатора за 2023 г. в мотивите към Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г. (дефицит в размер на 3 на сто от прогнозния БВП).
Постигнатият по-добър дефицит по държавния бюджет за 2023 г. даде възможност правителството да одобри 1,2 млрд. лв. по сметка на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, при спазване на утвърденото от Народното събрание салдо за 2023 г., за разплащане проекти на общините. След осигуряването на посочените средства за финансиране на Инвестиционната програма за общински проекти, дефицитът на касова основа по консолидираната фискална програма (КФП) е 2,9 на сто от прогнозния БВП.
Основни параметри по консолидираната фискална програма към края на 2023 г.
На база на данните от месечните отчети за касовото изпълнение на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет приходите, помощите и даренията по КФП за 2023 г. са в размер на 67 057,9 млн. лв. и нарастват номинално с 2 269,1 млн. лв. спрямо отчетените за 2022 г., за което основен принос имат данъчните приходи. Следва да се отбележи, че приходите по КФП са по-ниски от планираните с разчетите към ЗДБРБ за 2023 г., основно поради забавянето на втория транш за България по Плана за възстановяване и устойчивост, който се очаква да постъпи през 2024 година.
Данъчните постъпления (вкл. приходите от осигурителни вноски) са в размер на 52 324,2 млн. лв. Постъпленията от данъци и осигурителни вноски нарастват с 5 541,2 млн. лв. (11,8 на сто) спрямо отчетените за предходната година, като формират 78,0 на сто от общите постъпления по КФП. Приходите в частта на преките данъци възлизат на 11 206,2 млн. лв., като нарастват с 12,9 на сто спрямо 2022 г. Постъпленията от косвени данъци (в най-голямата си част ДДС) са в размер на 22 755,8 млн. лв. и нарастват с 5,6 на сто спрямо предходната година. Приходите от други данъци (включват други данъци по ЗКПО, имуществени и др. данъци) са в размер на 2 734,7 млн. лв. (в т. ч. 949,2 млн. лв. целеви вноски във Фонд "Сигурност на електроенергийната система"), като нарастват със 73,1 на сто спрямо 2022 г. Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са в размер на 15 627,4 млн. лв. и спрямо предходната година нарастват с 13,8 на сто.
Неданъчните приходи са в размер на 10 903,6 млн. лв., което представлява 97,8 на сто от годишните разчети и се формират основно от приходи от държавни, общински и съдебни такси, приходи и доходи от собственост, приходи от концесии, приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове и други.
Приходите от помощи и дарения са в размер на 3 830,1 млн. лв., като се отчита спад с 2 175,3 млн. лв. спрямо 2022 г. При съпоставката с предходната година в частта на постъпленията от помощи и дарения, следва да се има предвид постъпилият през месец декември 2022 г. първи транш по Плана за възстановяване и устойчивост, в размер на 2 677,4 млн. лева.
Разходите по КФП (вкл. вноската на България в бюджета на ЕС) за 2023 г. възлизат на 72 677,3 млн. лв., което е 98,1 на сто от годишните разчети. В номинално изражение разходите нарастват спрямо 2022 г. с 6 565,0 млн. лв. (9,9 на сто). В отделните разходни показатели най-значително нарастване има при капиталовите разходи, социалните разходи, както и в частта на разходите за персонал.
Нелихвените разходи са в размер на 69 996,7 млн. лв., което представлява 98,8 на сто от годишния разчет. Текущите нелихвени разходи са в размер на 60 729,8 млн. лв. Капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 9 202,7 млн. лв. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 64,2 млн. лв. Лихвените плащания са в размер на 830,8 млн. лв. (100,8 на сто спрямо планираните за 2023 година).
Частта от вноската на България в бюджета на ЕС, изплатена към 31.12.2023 г. от централния бюджет, възлиза на 1 849,9 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.
Размерът на фискалния резерв към 31.12.2023 г. е 13,4 млрд. лв., в т.ч. 10,9 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 2,5 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.
Салдото по КФП към края на декември 2023 г. е дефицит в размер на 2,9 на сто от прогнозния БВП и се формира от дефицит в размер на 2,8 на сто от прогнозния БВП по националния бюджет и дефицит в размер на 0,1 на сто от прогнозния БВП по европейските средства.
БТА припомня, че салдото по КФП на касова основа към края на ноември 2023 г. е отрицателно в размер на 980,3 млн. лв. или 0,5 процента от прогнозния БВП. За ноември е отчетено подобрение при бюджетното салдо на месечна база, като приходите за месеца превишават разходите с 459,9 млн. лв. По-доброто месечно изпълнение се дължи на приходната страна на бюджета и по-конкретно на данъчните постъпления.
/СЛС/
news.modal.text
