site.btaПрецизното земеделие гарантира устойчиви добиви, смята експерт

Производителите у нас трябва да се обърнат към прецизното земеделие, тъй като проблемът с химизацията в този сектор става все по-сериозен и качеството на почвите се влошава, коментира за БТА доц. д-р Петър Янков от катедрата "Растениевъдство" в Техническия университет във Варна.

Катедрата разполага с опитно поле, оформено като лозив масив, където се прилагат модерни техники и по традиция се зарязват лозята на празника Трифон Зарезан. 

По думите му от години българските земеделци се стремят към по-висока продукция, а не към устойчиви добиви и ползват големи количества минерални торове, особено азотни, които обаче водят до замърсяване на средата. Устойчивостта гарантира рентабилността на производството и особено днес, с климатичните промени, които водят до сериозни периоди на засушаване, трябва да се преосмисли всичко, смята Янков. Той подчерта, че земеделците трябва да спазват стриктно и европейската директива за ползването на нитрати, а не да ползват много азотни торове. Производителите не могат да избягат напълно от химизацията, но тя трябва да е в разумни граници, допълни експертът.

Според него е най-добре земеделците да познават терените си - къде колко е запасена почвата с хранителни елементи. Такива данни днес могат да се получават без никакви проблеми, но за съжаление все още са малко българските производители, които го правят, допълни Янков. Неговото мнение е, че е необходимо ограмотяване, наличие на знаещи кадри. По думите му такива са хората от младото поколение. Имаме студенти, които се занимават със земеделие, знаят какво трябва да правят и при това не губят от печалбата си, обясни преподавателят.

Органиката ще спаси земеделието, смята и проф. Мирослав Иванов, преподавател в катедрата и експерт в Института по лозарство и винарство в Плевен. По думите му вече има големи фермери, които минават на органично торене, като изключват химическите подобрители на почвата. Това е начинът да се възстанови почвата и да се върне плодородието ѝ, обясни Иванов. Като много добър пример той даде завод в Търговище, в чиито лозови масиви се тори с компост от коприва.