Вероятно сме преминали върховия момент при процеса на въздействие на затегнатата парична политика на Европейската централна банка (ЕЦБ) върху реалната икономика, каза Изабел Шнабел, член на Изпълнителния съвет на ЕЦБ, в интервю за в. "Файненшъл таймс" , публикуван на сайта на банката в сряда. А това, според нея, означава едно - влиянието на водената от централната банка парична политика ще отслабва.
При все това високопоставената представителка на ЕЦБ е твърдо убедена, че е мит да се смята, че траекторията на движение на инфлацията щеше да е същата като сега наблюдаваната, ако не бяха предприети действия по линия на паричната политика. Всъщност Шнабел отправи това категорично послание още в първото си изречение на проведения разговор. И се мотивира с примери, които са навсякъде около нас, като например широко “закотвените“ инфлационни очаквания или пък затегнатите финансови условия и последвалия рязък спад при банковото кредитиране, ограничаващи съвкупното търсене.
“Паричната политика е била и ще продължи да бъде ключова за овладяване на инфлационните процеси,“ заяви високопоставеният представител на ЕЦБ.
Все пак тя не пропусна да спомене за запазващите се големи различия между вижданията на централната банка и на пазарните участници за това кога от ЕЦБ ще започнат да намаляват лихвените равнища.
"Наблюдаваме забележимо разхлабване на финансовите условия, защото пазарите ценообразуват агресивно обрат в позицията на централната банка", каза Шнабел.
Дискусия, по думите ѝ, обаче има относно нужното време за пренос на паричната политика на ЕЦБ върху реалната икономика и въздействието върху процесите в нея. БТА вече публикува задълбочено изследване по темата на икономисти от Международния валутен фонд "Пренос на паричната политика в лихвените проценти: Стилизирани факти от 30 европейски страни", с което обобщение може да се запознаете тук: "Постпандемичният цикъл на затягане на паричната политика в Европа е безпрецедентен, но преносът ѝ към банковите лихви е по-бавен".
Актуализирайки вижданията по въпроса за нужното време за въздействие на паричната политика на ЕЦБ върху реалната икономика, Изабел Шнабел е на мнение, че вероятно сме преминали пиковия момент в този процес. А това, според нея, означава, че въздействието на затегнатата парична политика на банката ще отслабва.
“Виждаме, че лихвите по банковите заеми започнаха да намаляват,“ добавя още тя, но предупреди, че е още рано да се обявява победа при овладяването на инфлационните процеси.
А дали Европа ще изпадне в сред на трайна стагнация, Изабел Шнабел заяви, че от ЕЦБ разработват сценарии, когато става дума за развитие на дългосрочни процеси.
“Резултатът зависи изцяло от действията на правителствата", отговори представителката на ЕЦБ. “Един от ключовите въпроси е как правителствата ще отговорят на изменението на климата. Тук разглеждам един по-благоприятен и един по-малко благоприятен сценарий“.
По-благоприятният сценарий за Шнабел означава всички да признаят важността на процеса по преобразяване на икономиката и съответно да го осъществят по относително бърз начин. Процесът ще е съпроводен със засилена инвестиционна дейност, която ще насърчи икономическото развитие, но ще окаже и инфлационен натиск.
“Може да е свързано с цените на въглеродния диоксид или с търсенето на отделни минерали и метали. Инфлацията може да нарасне и заради по-високите цени на храните като резултат от извънредни климатични явления,“ обясни Изабел Шнабел.
По-малко благоприятният сценарий, според нея, е на базата на допускането, че правителствата ще забавят зеления преход, вероятно в следствие на политически отстъпки. Тогава налице ще бъде отново завръщането на риск от слаб икономически растеж. Това би бил по-скоро един стагфлационен сценарий, характеризиращ се с бавен темп на развитие, в среда на сравнително висока инфлация, каза в заключения Изабел Шнабел от ЕЦБ.
В страни от изменението на климата, демографията, геополитическите процеси, промените в глобализацията и цифровизацията са другите предизвикателства, които ще въздействат върху дългосрочните перспективи за развитие.
Изабел Шнабел отговаря още на въпроси за неутралното лихвено равнище, за връзката на паричното предлагане с инфлацията, за оценката за ефективността на програмите за изкупуване на активи и реакцията на ЕЦБ спрямо понасяните загуби, а също така и какво означава за ЕЦБ оптимален размер на баланса си.
А на запитване какво научи тя през последните три – четири години, Шнабел отговори по следния начин: “Не бива да вярваме, че светът утре ще е като днешния. Промяната може да настъпи мигновено".
/СС/
news.modal.text
