В отговор на предизвикателствата в сектора Еврокомисията активира помощ от кризисния резерв, но също така добави възможност за разширена национална помощ. Благодарение на това през 2022 и 2023 г. земеделски производители от 22 страни в ЕС са получили държавна помощ в размер на 9,3 млрд. евро, от които 452 млн. евро за България, което е 8,2 процента от стойността на селскостопанската ѝ продукция. Това я поставя на второ място в Европа по ефективно усвояване на средствата. Това посочи във видеообръщение еврокомисарят по земеделие Януш Войчеховски по време на форума AGRI SUMMIT 2024 "Семената на успеха", организиран от Forbes България и Agri.bg, който се провежда днес в Гранд Хотел Милениум София.
Той подчерта, че в момента са безпрецедентни времена, в които селскостопанският сектор и селските райони са на ръба на справянето с различни трудности – войната в Украйна, климатичните промени, високите разходи и тежестта от новото законодателство.
По отношение на вноса на селскостопански продукти от Украйна, Войчеховски посочи, че през 2021 г. едва 16 процента от него е бил насочен към европейските пазари, докато сега ЕС е най-голямата експортна дестинация на Украйна. През 2022 г. този внос почти се е удвоил – от 7 на 13 млрд. евро, а през 2023 г. този е надхвърлил 12 млрд. евро. "Комисията остава ангажирана да подкрепя Украйна в тези тежки времена, като същевременно взема предвид чувствителните въпроси на ЕС", коментира еврокомисарят.
По думите му Общата селскостопанска политика (ОСП) е крайъгълен камък на политиката на ЕС, като предоставя решаваща финансова помощ за устойчиво земеделие и развитие на селските райони.
"Виждаме какво се случва в цяла Европа и всички реакции на земеделските производители в цяла Европа повдигат много въпроси по отношение на новия програмен период на Общата селскостопанска политика (ОСП), за който диалогът започна сега, защото един от най-големите проблеми на всички земеделци е, че амбициозната екологична програма на ЕС не им даде алтернатива за подмяна на всички минерални торове, препарати за растителна защита, в които те са ограничени", продължи българският министър на земеделието и храните Кирил Вътев.
По думите му това е довело до по-ниски добиви, по-високи себестойности и е направо земеделците по-неконкурентни на вноса от трети страни на пазара. Климатичните промени също са в ход и допълнително усложняват обстановката.
"В целия ЕС има огромно напрежение по несправедливото разпределение на добавената стойност по цялата агрохранителна верига от полето до рафта. Надявам се, че в започналия диалог за ОСП тези теми ще намерят своето адекватно решение", коментира Вътев.
