Земеделските производители остават в протестна готовност, обявиха представители на браншови организации в сектора на пресконференция в Националния пресклуб на БТА в София. Те очакват решение на структурите по места дали приемат предложените от правителството мерки за подкрепа на срещата в Министерския съвет вчера и тогава ще обявят какво ще правят.
Вчера в Министерския съвет се състоя среща на представители на браншови организации на земеделците с премиера акад. Николай Денков, министъра на земеделието и храните Кирил Вътев и заместник-министъра на финансите Георги Клисурски. На срещата правителството представи конкретни предложения за подпомагане на земеделските производители, стана известно след срещата.
Към момента протестът на земеделските производители за утре не е отменен, каза на пресконференцията Илия Проданов, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите, който коментира резултатите от срещата. На срещата в Министерски съвет получихме конкретни предложения за най-важната за хората по места тема – финансовата част, отбеляза Проданов и посочи, че предложението на Министерството на финансите и на министър -председателя по темата финанси в сектор "Зърнопроизводство" е подпомагане да получат всички зърнопроизводителни стопанства, които декларират за 2023 г. загуби. Ставката за подпомагане, която беше предложена, е 10 лв. за първите 3000 декара до 30 март и 10 лева до 30 септември, за площите над 3000 декара - 10 лева обща ставка, 5 лева сега и 5 лева до 30 септември, каза Проданов.
Проданов отбеляза, че на срещата са коментирани и законодателните инициативи и добави, че именно те водят до решаване на проблемите им в дългосрочен план. Стигнахме до разбирателство, че тези закони трябва да се променят, че ще се променят и че министър-председателят поема отговорност за това с конкретни срокове, докъдето му се простират неговите възможности, посочи Проданов.
Илия Проданов каза o]e, че към момента нямат решение дали постигнатото на срещата в Министерския съвет ще бъде одобрено от хората по места. Той добави, че снощи са провели заседание на Управителния съвет на Националната асоциация, както и на Аграрната камара, информирани са всички структури по места. Днес тези хора се събират навсякъде и решават какви действия предприемаме, каза Проданов.
Цветан Цеков от Браншовата камара "Плодове и зеленчуци" коментира, че ситуацията е изключително тежка. Всяко сериозно отклонение от финансовите подпомагания, които предходните години получавахме по т.нар украйнска помощ, ще доведe до сътресения в уязвимите сектори, какъвто е и "Плодове и зеленчуци", който е в много тежко състояние, посочи той. Нашите площи, нашата продукцията намалява всяка година. Зависими сме от прякото подпомагане на държавата, отбеляза Цеков. Законодателните промени са изключително важни за нас, за да опазим нашите сектори жизненоспособни, както и политика, която да се води по отношение на развитие и запазването на българското производство, каза Цеков.
Симеон Караколев от Националната овцевъдна и козевъдна асоциация посочи, че в бюджета за 2024 г. не са включени разчетите за помощта на производителите заради войната в Украйна, а е необходимо продължаването й. Очакваме в рамките на тази седмица нова среща, на която да бъде представен ясен план за всеки един закон в сектор земеделие с точни срокове, кога ще бъде качен за обществено обсъждане, каза Караколев. Той посочи още, че за 2023 г. са просрочени над 15 млн. лв. за животновъдите.
Атанас Василев, председател на Националното сдружение на българските лозари, каза, че в сектора положението е трагично. Преди 1989 г. България има 1 800 000 декара, в момента едва 168 000 декара са реално обработваеми площи, посочи той. Исканията ни не са само за пари. Най-важното, което ни касае са законовите промени, каза Василев.
Когато 20 години не правиш политики и нямаш буфери, с които да посрещнеш проблемите при кризи, трябва да вадиш пари, коментира Тодор Джиков от Националната асоциация на картофопроизводителите. Аграрният сектор в Европа е най-деликатният, заради това и бюджетът за него от общия европейски бюджет е най-голям, каза той. По думите му поредицата от кризи, КОВИД-19, енергийна криза, войната в Украйна промени всичко. Показа се цената на Зелената сделка в целия й размер и е видно, че в момента я плащат земеделските производители, каза Джиков. Той посочи, че всички тези регламенти, директиви, ограничения, спуснати за целите на Зелената сделка, носят загуби за земеделските производители и те не могат да бъдат равноправни конкуренти на пазара от трети страни. По думите му фермерските протести са показали, че действително Европа е на регионите и че не може в Брюксел да мерят с един аршин за всички европейски държави, както и че няма универсален лек. Българското правителство трябва ясно и категорично да гони интересите на България и региона, в който живеем, каза Джиков. Той отбеляза също ролята на търговските вериги, които са основния дистрибутор на продукцията на земеделците и добави, че те налагат непосилен ценови натиск върху земеделците да продават на възможно най-ниски цени и опустошават земеделските производители. Правителството трябва да се заеме активно в ЕС да се намери модел, така че да бъдем защитени, каза Джиков. В Брюксел трябва да сметнат каква ще е цената на това Украйна да бъде част от единния европейски земеделски пазар и да знаем кой ще я плати, да не се повтори ситуацията със Зелената сделка в момента, каза още той.
Нихат Расим от Национална асоциация на тютюнопроизводителите заяви, че е важно да се защити селското стопанство в България. Той отбеляза, че производството в сектора у нас намалява с всяка изминала година.
Петко Симеонов от Българската асоциация на организации на производители на мед и пчелни продукти, посочи, че сектор "Пчеларство" е в тежко състояние. Производителите имат задържана продукция в складовете от по миналата година. Цената на меда се срина почни 60 процента, няма и пазар, отбеляза той. Симеонов каза, че е важно да се решат дългосрочните проблеми на производителите на мед. Помощта, която в момента ни се предлага от Министерството на земеделието е колкото да закърпим положението. Ако нямаме дългосрочни политики и мерки, с които да се защитим срещу дъмпинговия внос, фалшивите продукти, които се внасят и да осигурим достъп до пазара на малките производители, секторът ще си отиде, описа ситуацията той. Симеонов каза още, че за тях най-важно е да има политики, с които да се решат проблемите и търсят дългосрочни решения.
Мария Степанчева от Асоциацията на българските биволовъди посочи, че животновъдството е тежък отрасъл, това е денонощен труд, целогодишен, в който не винаги стойността на наградата е еквивалентна на вложения труд. Виждаме, че има желание в момента от страна на правителството да помогне на уязвимите сектори, но смятаме, че това не е достатъчно. Искаме политика в областта на животновъдството, яснота как ще се субсидира нашия сектор, каза Степанчева.
Божидар Петков от Българската асоциация на малинопроизводителите и ягодоплодните изтъкна, че при кризата от войната в Украйна заедно със зърнените култури са пострадали и плодовете и зеленчуците. Нашата продукция стои в складовете и трупа големи разходи за ток, затова бяхме предложили да има енергийна помощ за такъв тип съхранение и производство, посочи Петков.
/СЛС/
news.modal.text
