Търговският сектор е в по-добра кондиция от останалите сектори в България и от средното равнище на едно средностатистическо българско предприятие. Това каза Иво Желев, собственик на консултантската и изследователска агенция ЕСТАТ, който представи пред журналисти проучване на Агенцията на състоянието на българския бизнес, което съдържа и специален акцент върху търговската индустрия. По думите му всички данни показват, че е налице огромен вододел в състоянието и нагласите на компаниите. От една страна са средните и големи предприятия - основно в търговията, в Югозападния и Южния централен район, на другия полюс е състоянието на микропредприятията - особено в трите планови района в Северна България, каза експертът и коментира, че това са различни бизнес, социални и потребителски и всякакви други вселени.
Данните от проучването за дистанцията между общия бизнес и състоянието на сектор "Търговия" са съотносими към резултатите, отчетени от националната статистика, посочи експертът.
Иво Желев каза, че българският търговски сектор се намира пред сериозни предизвикателства. Според него те произтичат "не само от политическата нестабилност, войната, инфлацията, опитите на много министри да направят нещо, за да блеснат и да докажат собствената се гениалност", а те са преди всичко потребителски и демографски.
По думите му огромно предизвикателство е да се издържат стотици хиляди души общо в сектор "Търговия", продавайки стоки на 5 млн. бедни потребители. Проблемът се задълбочава и заради демографската ситуация и ефектите от нея.
Той посочи, че от гледна точка на търговските компании предимство са качеството на продуктите, цените и маркетингът и допълни, че всичко вече зависи до голяма степен именно от маркетинга и анализа на дълбоката мотивация на потребителите как да отделят средства за нещо, което наистина им е необходимо. Експертът напомни, че най-много средства българинът харчи за здраве и лекарства, след това месо и месни продукти, мляко и млечни продукти, алкохол и акцизни стоки. Той посочи, че потребителският бум, свързан с хранителните стоки, техниката, обзавеждането за дома след строителния бум и зелената тенденция, вече е отшумял или е прехвърлил пика си.
Въпреки че през третото тримесечие на 2023 г. потреблението се свива, а инфлацията намалява, мениджърите в търговията са по-оптимистично настроени към бизнес средата, висока е склонността към мерки за развитие и постигане на устойчивост, но е налице предпазливост към ползването на банкови кредити за инвестиции, а фирмите от сектор "Търговия" са в донякъде по-благоприятно финансово състояние от останалия бизнес, са сред другите изводи от проучването. Общата им кондиция също се откроява от тази на останалите браншове. Силната конкуренция се очертава като двигател на растежа, а не като пречка пред него, сочат още изводи от проучването.
Николай Вълканов, изпълнителен директор на Сдружението за модерна търговия (СМТ), посочи, че добрите резултати на сектора са продукт на усилията и на уменията на екипите на компаниите да се справят с предизвикателствата, както са го направили по време на ковид кризата. Това се случва очевидно въпреки регулаторната рамка, коментира той.
Според него основната критика на бизнеса към държавата е по отношение на законодателния процес и начина на публичното обсъждане на нормативните актове и вземането под внимание на мнението на заинтересованите страни.
Той даде за пример влязлото от 1 октомври задължително деклариране на стоки с висок фискален риск – първо по отношение на външната търговия – от 1 януари, а после и за търговията на вътрешния пазар с голяма част от хранителните стоки. Според Вълканов това задължение е влязло без задължителната оценка на въздействието и без диалог със заинтересованите страни и допълни, че този режим е изключително скъп и тежък за изпълнение от компаниите и не е сигурно, че гарантира решаването на проблемите, за които е бил създаден – справяне със "сивия" сектор. Вълканов посочи, че все още предстоят и допълнителни промени по режима. Ако това, което се индикира като проблеми най-вече от сектор "Плодове и зеленчуци", не бъде адресирано до пролетта, то ние се опасяваме, че този режим ще удари българското производство, каза той.
Проблеми за бизнеса произтичат и от регулаторите, каза Вълканов и подчерта, че е важно да се избегнат политическите назначения там, а да се изберат хора с доказани професионален опит и качества, защото в противен случай обществото ще загуби доверие в институциите. Той цитира данни от вътрешна анкета на Сдружението, според които средните разходи на компаниите за труда на служителите, които са били ангажирани с различите видове проверки на регулаторните органи, са достигнали 85 000 лева на година през 2023 г. при среден брой проверки на компанията 422.
Вълканов коментира и темата за въвеждането на еврото, като подчерта, че това е свързано с генериране на разходи за компаниите за подготовката им, като посочи, че членовете на Сдружението са в много голяма степен напреднали в този процес. Според него обаче държавните институции не работят с темпото, което бизнесът очаква, за да има предвидимост на рамката по въвеждането на еврото. Той разсея съмненията, че приемането на еврото ще доведе до увеличение на цените в магазините.
По темата за конфликта в Червено море и логистичните проблеми Вълканов смята, че той ще засегне нехранителните стоки, които зависят от дълги и сложни вериги на доставки.
/ВЙ/
news.modal.text
