От пролетта на 2024 г., всеки, който иска да посети Венеция, без да отсяда в града, ще трябва да плаща дневна такса от пет евро, а от юни групите над 25 души и високоговорителите ще бъдат забранени в опит да се ограничи влиянието на масовия туризъм.
Всъщност таксата е един вид входен билет и засега става дума за експеримент, който обхваща приблизително 30 дни, започвайки от април и през уикендите, когато се очаква да има най-много хора. След това ще се прецени дали експериментът е успешен. От символична гледна точка обаче изглежда като капитулация пред окончателното превръщане на Венеция в музей. Още повече с оглед на факта, че изселването на жителите към континента не спира и все повече "изпразва" града от живот.
Броят на венецианците в историческия център е намалял миналото лято под прага от 50 000 души. През 1951 г. те са били над 170 000. Тревогата за бъдещето на Венеция нарасна, когато Гражданската обсерватория за жилищата и резиденциите (Ocio) и асоциация "Венесия" (Venessia) обявиха през септември 2023 г., че общият брой на леглата, предназначени за туристи, е надвишил този на жителите. Понастоящем тази разлика е нараснала допълнително, тъй като броят на леглата за туристи отдавна е надминал 50 000.
Целта на входния билет е да обезкуражи туристите, които посещават града за един ден и да насърчи тези, които остават да нощуват. Цифрите обаче разказват друга история: тази на една агония, причинена от свръхпотока туристи, като се започне именно от нощувките. Според проучване от миналия октомври, поръчано от хотелиерската асоциация "Федералберги Венето" (Federalberghi Veneto), туристите, които отсядат в хотели или в други места за настаняване и тези, които прибягват до кратки наеми, биха били над 50 000 на квадратен километър. И това e по-оптимистичната оценка.
Ако Венеция се намира в това състояние, то е, защото изглежда вече не е способна да си се представи като нещо различно от туристическа атракция. Тоест музей. Вярно е също, както отбелязва антроположката Клара Дзанарди, съоснователка на венецианската издателска къща "Уетлендс" (wetlands), че "от една страна се мисли за билета за историческия център, а от друга се насърчава достъпа до същия този град, превръщайки континенталната част в терминал или спално помещение".
За да добие човек представа, просто трябва да проследи случилото се през последните години в Местре, градът, който гледа към лагуната, точно срещу Венеция, с която образува една община. Между 2013 г. и 2017 г. леглата за туристическо настаняване в Местре и Маргера са нараснали от 13 506 до 17 453. Този растеж е факт въпреки драматичните събития - от огромната приливна вълна през 2019 г. през пандемията през 2020-21 г. до войната в Украйна - оказали последствие върху туризма и предизвикали спад, който обаче е компенсиран впоследствие.
Растежът е допринесъл за радикална промяна на облика на град като Местре, който от известно време все повече се поставя в услуга на туризма. Ако преди "градът се възприемаше като спално помещение за работници, сега се превърна в спалня за туристи, които впоследствие се стичат във Венеция през деня", пише писателят Роберто Феручи.
Според Клаудио Скарпа, директор на венецианската асоциация на хотелиерите (Ava) от поне 30 години "всички кметове оставиха туризма да се развива свободно, почти без правила, без стратегическа намеса". Дори входният билет "със сигурност е експеримент, който облагодетелства нас хотелиерите, но трябва да бъде разглеждан като край на процеса на управление на потоците, а не като начало", добави той. Така "Местре започна да изпълнява своя собствена роля, приемайки груповия и конгресен туризъм, а във Венеция остана индивидуалният туризъм", отбелязва той.
Според оценката на Скарпа на територията "не е била предложена никаква алтернатива на туристическата промишленост". Тази експанзия е благоприятствана и от обезлюдяването на Местре, което е възприемано все повече като периферия, подчертава директорът на венецианската асоциация на хотелиерите. От друга страна неотдавнашното поставяне на акцента върху туристите, а не върху местните жители, укрепи тенденцията към обезлюдяване и вкара Местре в своеобразен порочен кръг.
Сред причините за кризата на идентичността, с която Местре се бори, са и особените политико-административни отношения с Венеция. Двата центъра образуват една община, откакто "Мусолини решава да преструктурира територията, давайки единна администрация на лагуната и континенталната част" обяснява Джейн да Мосто, съоснователка и директорка на изследователския екип и активистката платформа "Ние сме тук Венеция". Оттогава обаче никога не е имало момент на "примирие" между големите различия в тези територии.
Според Лидия Ферсуок, национален съветник на "Италия ностра" (Национална асоциация за опазване на историческото, артистичното и природно наследство - бел.ред.) и на венецианската секция на асоциацията Местре "се затруднява да открие отново идентичността си, също и заради това, че градът е сбъркал да не се отдели от Венеция на референдумите, проведени между 70-те години на миналия век и и първите години на новия век". "Независимостта би била преимущество, докато сега Венеция и Местре са периферия един на друг с всички проблеми, които произтичат от това като изселването на местните жители", отбелязва тя.
Би било интересно да се разбере дали възникналите през последните години динамики ще променят баланса на силите в бъдеще, вземайки предвид факта, че от известно време насам "Местре е истинският електорален бял дроб на града", тъй като има повече жители от Венеция, твърди Роберто Феручи. А това означава, че "континенталната част ще ще реши кой да стане кмет".
Освен това, както подчертава Скарпа "Местре е управляван зле от много години. Всички кметове малко или много се разсейваха от голямата венецианска сцена".
Изглежда почти като историята на портрета на Дориан Грей, картината, която остарява на мястото на главния герой от творбата на Оскар Уайлд - през последните години Венеция поддържа изкуствен блясък, докато свидетелствата за "греховете" й са все по-видими в Местре. В действителност обаче изкупление няма - Местре върви по същия път като Венеция, разтърсен от криза, която го води към по-лошо.
Венеция обаче вече е всичко друго, но не и град, отбелязва италианското издание "Интернационале". Темата за упадъка й вече е толкова изтъркана, че се прокражда усещането, че поне една част от туристите идват, за да се възхищават на този упадък, който също е туристическа атракция. Така например екскурзоводите водят групите на Кампо "Санта Маргерита", за да видят брояча, който указва колко легла има в историческия град, същият, който Гражданската лаборатория е инсталирала на витрината на книжарница "Марко Поло", за да осъди прекомерния туристически поток.
Туризмът е този, който се оглежда в огледалото и се наблюдава, докато поглъща Венеция. Според Феручи политическите и икономическите сили нямат никакво намерение да управляват този феномен или просто се преструват, че го управляват като входната такса, която насърчава напускането на жителите на града и пристигането на туристите.
"Искаме да извлечем богатство", добавя Франческо Пенцо, активист от обсерваторията "да се възползваме от марката Венеция". "Градът бе разпродаден от тези, които могат да спекулират и от липсата на политика и адекватни правила", добавя той. Според него "властите искат историческият център да се превърне в музей. И ние венецианците сме съгласни, вината е наша, разпродаваме този град", заключава той с горчивина.
/СС/
news.modal.text
