site.btaМинистър Цеков сравни интереса към първия етап на програмата за саниране със състезание за елитни гимназии и каза, че е нормално да има разочаровани

Министърът на регионалното развитие и благоустройството Андрей Цеков сравни интереса към първия етап на програмата за обновяване на жилищните сгради по Плана за възстановяване и устойчивост със състезание за елитни гимназии и допълни, че е нормално да има разочаровани, защото се класират само показалите високи резултати. Той напомни, че процесът на оценка на кандидатите е базиран на нормативни документи, приети от парламента и посочи, че ако депутатите преценят, че това е неуспешна законодателна инициатива, могат да я променят.

Повече от два часа и половина продължи изслушването на министър Цеков и на изпълнителния директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР) Ивайло Алексиев в парламента за процеса на енергийно обновяване на жилищния сграден фонд в страната, което бе по предложение на парламентарната група на "БСП за България".

Много истини и много полуистини бяха изложени в отношенията, мисля, че дискусията беше полезна, защото тя даде възможност да се изяснят няколко неща, обобщи министър Цеков.

Програмата за обновяване на жилищата е насочена към енергийната ефективност

Сред най-важните изяснени факти министър Цеков открои това, че "както политическият елит, така и гражданите трябва да осъзнаят, че това не е инвестиция, която е насочена към регионално развитие, а тя е насочена към енергийна ефективност". По думите на Цеков в този смисъл е възприет подход, който не разпределя средства равномерно между общините, за да се постигне регионален баланс, целта на въпросната инвестиция е максимални енергоспестявания на територията на страната. Това е част от политиката на енергийна ефективност, тя е отделена от регионалната политика и в този смисъл разочарованието е обяснимо и широкият конкурентен кръг прилича на състезание за места в елитна гимназия, каза министърът. Нормално е, че ще има разочаровани, когато за едно място кандидатстват четирима души, накрая ще бъдат одобрени тези, които имат най-високите оценки, допълни той.

Изпълнителният директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР) Ивайло Алексиев също напомни, че целта на програмата е намаляване на емисиите и постигане на по-висока степен на декарбонизация както на сградния фонд, така и в страната като цяло.

Нормативната база

Министърът напомни, че методиката стъпва на данни от официални удостоверителни документи, които по волята на Народното събрание, съгласно Закона за енергийната ефективност, се изготвят от частния сектор. Имаме държавно делегирана дейност по отношение на енергийните обследвания и на издаването на официални удостоверителни документи за характеристиките на сградите, включително и за целевите стойности след приемането на енергоспестяващите мерки, каза министърът и допълни, че ако народните представители считат, че това е неуспешна законодателна инициатива, в техните ръце е да променят въпросния режим. Затова смятам, че трябва да има повече конкретни данни, които да докажат, че настоящата система не работи. Към този етап в рамките на подадените сигнали може би това ще е тестът за действие на системата, допълни Цеков.

Методиката

Всяка една сграда може да получи максимум 140 точки, каза регионалният министър Андрей Цеков. Той уточни, че първият показател е процентът енергийно спестяване годишно. Данните се вземат от целевите стойности, които са записани в сертификата за енергийни характеристики на сградата. От тях се изважда настоящото енергопотребление. При постигнати икономии между 30 и 45 процента, се получават 10 точки. Спестяване от 30 на сто е минималният критерий. За над 65 процента спестявания се получават 25 точки. Вторият показател е за екологични ползи, добави министър Цеков и уточни, че и за двата има скала. При този показател е важно очакваното годишно намаляване на емисиите въглероден диоксид. Минималните 10 точки се получават за спестявания до 20 тона годишно. За над 80 тона годишни спестявания се получават 20 точки. Той обясни, че данните се вземат отново от енергийния сертификат. 

Третият критерий е ефективността на инвестицията, като отношение на необходимата инвестиция в лева към количеството спестена първична невъзобновяема енергия в киловатчаса на годишна база. Данните се вземат отново от енергийния сертификат или от проектното заявление. "Ако ефективността е над 2,5 лева за киловатчас годишно, се получават 10 точки, ако е под 1,75 - 35 точки", посочи Цеков. Следващият критерий е за целесъобразност на инвестицията, добави министърът. Петият показател е нивото на ангажираност на членовете в етажната собственост. При съгласие на под 80 процента от всички собственици в сградата се получават 10 точки, докато при над 95 на сто – максималните 25 точки. Шестият критерий е за постигнато ниво на подобрение на жилищната инфраструктура, след прилагане на мерките за енергийна ефективност. Ако сградата постига клас "А" на енергийна ефективност, се получават 10 точки, като минимумът е клас "Б", добави Цеков. Той поясни, че в Министерството на регионалното развитие и благоустройството са пристигнали 1217 сертификата, в които се декларира, че ще се постигне клас "А" на енергийно потребление. Всичките тези сертификати са предоставени на Агенцията за устойчиво енергийно развитие за проверка на данните. Последният критерий, по който се присъждат точки, е доколко проектът предвижда изпълнението на мерки, допринасящи за общия архитектурен облик на града в съответствие с одобрената от общинската администрация наредба или указания. По думите му в много общини има наредби за градската среда, които предвиждат определен цвят на фасадите, определено естетично решение. 

Проблемите

Проблемите, свързани с настоящата процедура по саниране на жилищния фонд, не се коренят в методиката на оценка или начина, по който е извършена оценка, каза министър Цеков. Проблемът е доста по-дълбок, той е социален, свързан е с недостига на средства изобщо в държавата за пълно обновяване на целия частен жилищен фонд, проектиран преди 1999 г., допълни той Цеков.  По преценка на министъра в момента в държавата има около 5500 многофамилни жилищни сгради, които се нуждаят от саниране. От тях 2100 са санирани по националната програма. В момента по етап I ще предоставим средства за 756 сгради, етап II, който стартира и който трябва да приключи на 29 октомври, ще подсигури още 282 милиона, макар и с 20 процента самофинансиране, той ще осигури средства за още около 200 сгради, посочи Цеков. Той напомни, че МРРБ разполага с целеви средства за саниране по Програмата за развитие на регионите в размер на още 409 милиона лева, които ще бъдат обявени като процедури и предоставени на гражданите в рамките на настоящата година. Средства ще има и по Националния декарбонизационен фонд, създаден към Министерството на енергетиката.

Възраженията на хората

Към момента сме на етап, в който се разглежда всяко едно възражение по настоящата процедура на санирането, увери министър Цеков и повтори казаното вчера по време на изслушването му в ресорната парламентарна комисия, че има много жалби, като много малко от тях са конкретни в оспорванията си на достоверността на енергийните сертификати, необходими за класирането по програмата. Предвид това, на този етап не сме сезирали Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР) за масова проверка, която не е целесъобразна при нивото на настоящите жалби и практически не е възможно да бъде направена, каза министърът. Той заяви, че ако програмата бъде поставена като заложник на подобна проверка, това би означавало отказ от нея. На този етап считам, че няма достатъчно данни, които да показват, че тя е опорочена до степен, че да бъде прекратена, каза Цеков.

Същевременно той увери депутатите, че при всеки конкретен случай, при който се констатират неверни данни в енергийните сертификати след проверка на АУЕР или от Европейската прокуратура, договорите с бенефициентите ще бъдат прекратени и ще се изисква пълно възстановяване на средства.

В отговор на въпрос за ролята на оценителната комисия по първия етап на програмата, министърът посочи, че се прави повторна проверка на коректността на данните, базирана на получени сигнали и жалби за евентуални технически грешки. 

Рекапитулацията по първия етап на санирането

Министърът каза, че в рамките на кандидатстването са получени 3068 проектни предложения на обща стойност 3 972 426 084 лева, което е четири пъти над разполагаемия финансов ресурс. Той посочи, че класирането е обявено през декември 2023 г., като са одобрени 756 многофамилни жилищни сгради в 102 общини от 3068 проектни предложения от 152 общини. Цеков добави, че данните от извършеното класиране показват, че средната стойност на инвестицията за първи етап за една многофамилна жилищна сграда е около 1,5 млн. лева с включено ДДС, а средната разгъната застроена площ на сградите е 4400 квадрата.

Вторият етап на програмата

Министър Цеков съобщи, че с министъра на финансите е уточнено ангажирането на Българската банка за развитие за предоставяне на дългосрочни безлихвени заеми, гарантирани от държавата и предоставяни през общинските администрации на гражданите по втория етап от санирането на многофамилните жилищни сгради по Плана за възстановяване и устойчивост. Той не даде повече подробности, като посочи, че яснота по механизма ще има следващата седмица. По думите му подобна възможност ще е насочена към всички крайни бенефициенти. Самоучастието по този етап на програмата е 20 на сто. Цеков напомни, че 5100 лева е средната стойност на самоучастието при санирането за апартамент от 60 квадратни метра. Към вчерашна дата са подадени 58 проектни предложения по етап 2 на програмата за около 14 млн. лева, като кандидатите са преди всичко по-малки сгради – до 1000 квадратни метра, където постигането на съгласие е по-лесно, допълни министърът. Той изтъкна, че според експерти на ведомството вторият етап от програмата до голяма степен ще бъде изпълнен и добави, че той споделя тази прогноза.