Има три сигнала с искане за преразглеждане на конкретни енергийни сертификати и може би това са най-сериозните. Това каза министърът на регионалното развитие и благоустройството Андрей Цеков по време на блиц контрола в ресорната парламентарна комисия в отговор на въпрос за първия етап от програмата за обновяване на многофамилните жилищни сгради по Плана за възстановяване и устойчивост. Тридесет и пет са сигналите, в които се изразява мнение, че данните в енергийните сертификати може би не са верни, но не са посочени конкретни сгради, допълни министърът.
Цеков напомни, че министерството не е контролният орган по достоверността на данните, а Агенцията за устойчиво енергийно развитие. Той допълни, че още в хода на процедурата ведомството е подало 1217 енергийни сертификата към Агенцията, в които от енергийния одитор е декларирано постигането на клас А на енергийна ефективност на сграда след изпълнението на енергоспестяващите мерки.
"Когато жалбата релевира пороци, свързани с оценяването, тя ще бъде прегледана и можем сами да оттеглим акта, с който е отказано финансирането и респективно да променим класирането", посочи министърът. Ако не го направим, компетентни да се произнесат са административните съдилища, допълни той.
Цеков съобщи, че чрез ИСУН са получени 24 възражения чрез общинските администрации във връзка с получените точки, 31 са възраженията, които са с искане за преразглеждане, без да са посочени конкретни пороци, отделно - не през ИСУН, са получени 170 т.нар. квази жалби, възражения и сигнали, от които 98 са с изразено общо недоволство без обосновка.
Бюджетът на първия етап от програмата за обновяване на многофамилни жилищни сгради по Плана за въстановяване и устойчивост не може да бъде надхвърлен, каза министърът.
Той съобщи още, че по втория етап от програмата, при който се изисква самоучастие на гражданите от 20 на сто, чийто срок за кандидатстване бе удължен, към вчерашна дата са подадени 58 проекта за по-малки сгради на обща стойност около 14 млн. лева. Бюджетът на този етап на програмата е 282 млн. лева. Министърът каза, че е оптимист по отношение на интереса към програмата. Основания за това му дават разговори с кметовете, които са посочили, че се търсят инструментите и механизмите, чрез които да се осигури нужното самофинансиране. По тази програма ще се обновят около 300 сгради.
В отговор на друг депутатски въпрос министърът съобщи, че правилата за верификацията, отчитане и разплащане на разходите по новата национална програма за подпомагане на общинското развитие са изготвени като драфт и на този етап са изпратени за преглед в Министерството на финансите, доколкото трябва да се осигури съгласуваност между Правителственото постановление за изпълнението на бюджета и въпросните правила. Очаква се правилата да бъдат публикувани в отделен акт, а в не в рамките на постановлението. Министърът каза, че е бил уверен, че до края на седмицата ще бъдат получени коментарите от финансовото ведомство, след което правилата ще се преработят. По реалистичният срок за приемането на двата акта е до края на януари и имаме пълна готовност след това да започнем със сключването на споразуменията с общините, каза министърът. Към подписване на споразуменията ще се премине, когато се утвърдени правилата, които да регламентират на първо място плащанията, защото в закона за бюджета за тази година такива са предвидени само авансовите и има доста обща разпоредба, свързана с междинните, допълни Цеков.
Той напомни, че програмата обхваща 1625 проекта на обща стойност над 4 млрд. лева с прогнозни разходи за 2024 г. в размер на 3,3 млрд. лева. Общинските проекти са за общински пътища, улици, ВиК мрежи, благоустройствени дейности, сгради, спортна инфраструктура и други. Цеков напомни, че вече са изпратени формуляри на заявления за проектно финансиране до всички общини. Вече са подадени над 300 заявление в МРРБ, които отразяват нивото на проектна готовност към момента, продължават всеки ден да постъпват нови, посочи министърът.
По-рано днес парламентарната Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление прие на второ четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата, внесен от Министерския съвет на 10 май 2023 г.
Народното събрание прие на първо четене промени в Закона за пътищата в средата на септември миналата година. Със законопроекта се предлагат промени, свързани с изпълнение на ангажиментите на България за въвеждане изискванията на Директива (ЕС) 2019/520 на Европейския парламент и на Съвета от 19 март 2019 г. за оперативната съвместимост на електронни системи за пътно таксуване и за улесняване на трансграничния обмен на информация за неплащане на пътни такси в Съюза в българското законодателство. Директивата цели електронните системи за пътно таксуване в Общността да се направят оперативно съвместими, за да се намалят разходите, свързани със заплащането на пътни такси в целия Съюз. С приетите текстове се въвежда понятието "Европейската услуга за електронно пътно таксуване", което заменя досегашното понятие "Европейската услуга за електронно събиране на такса за изминато разстояние".
Между двете четения на законопроекта бяха постъпили предложения за промени от председателя на Комисията Николай Нанков ПГ ГЕРБ-СДС и от Божидар Божанов - ПГ "Продължаваме Промяната-Демократична България", както и такива на работна група, направени бяха и предложения от членове на комисията в рамките на днешното й заседание, които бяха припознати от депутати.
Нанков оттегли някои от предложенията си, сред които да отпадане на т.1 параграф 1 от законопроекта, която предвижда списъкът на тол сегментите, включени в обхвата на платената пътна мрежа, да се приема с решение на управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура". Съгласно действащата разпоредба на чл. 10, ал. 3 от Закона за пътищата Министерският съвет приема с решение списък на пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, по които може да се събира винетна или тол такса, като самото решение съдържа данни за наименованието на сегментите, техните номера, координати и дължина.
Оттеглено бе и предложението за отпадане на т. 3 от параграф 1, с която и автомобилите на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията"“, на Главна дирекция "Охрана" към министъра на правосъдието и на Бюрото по защита при министъра на правосъдието се освобождават от заплащане на винетна или тол такса, както и предложението за отпадане на параграф 2, с който се създава възможност за заплащане на винетна, а не тол такса, и за къмпинг-автомобили от категория М1, независимо от общата им технически допустима максимална маса. Предложенията остават по вносител. Прието бе и предложението за отпадане на параграф 4, който предвижда освобождаване от заплащане на винетна или тол такса за пътни превозни средства с чуждестранна регистрация и по решение на Министерския съвет, а не само когато това е предвидено в международен договор или конвенция, по които България е страна.
Константина Петрова, ПГ "Възраждане", представи предложение, обсъдено от работна група между двете заседания на комисията, което е в подкрепа на политиката за развитие на къмпинг туризма в България и ще съдейства за обособяването на сервизни къмпинг точки или пунктове за техническо обслужване на къмпинг автомобили. То бе припознато от Настимир Ананиев, ПГ "Продължаваме Промяната-Демократична България".
/СЛС/
news.modal.text
