site.btaНационалните приоритети на АОБР за 2024 г. са: пълноправното членство на България в Шенген през 2024 г., в еврозоната - през 2025 г., в ОИСР - през 2026 г.

Националните приоритети на Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) за тази година са: пълноправното членство на България в Шенген през 2024 г., в еврозоната - през 2025 г., а в ОИСР - през 2026 г.. Това обяви на пресконференция в Националния пресклуб на БТА  Кирил Домусчиев - председател на Управителния съвет на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) и ротационен председател на АОБР за 2024 година.

Той посочи, че по отношение на Шенген постигнатото до момента е успешна първа крачка, която бизнесът приветства. Успехът с приемането на България по въздух и вода трябва час по-скоро да бъде последван от приемането и отварянето на сухопътните ни граници, защото България губи милиарди, губи ги българският бизнес и държава, губим ги всички ние, заяви Домусчиев. Той посочи, че работодателите ще настояват за съответните мерки и стъпки, за да може страната ни възможно най-скоро да стане пълноправен член на Шенген.

По темата за еврозоната Домусчиев изтъкна факта, че вече имаме редовно правителство и по думите му това дава надежда, че тази стратегическа цел за бизнеса има шанс и трябва да бъде постигната през 2025 г. Според Домусчиев това обаче зависи от провежданите политики – фискална, гъвкав и по-развит пазар на труда, трансформация на икономиката към производства с по-висока добавена стойност, дигитализация, по-високи образователни стандарти и други. Според него има елементи, които могат да ускорят тези процеси – покачването на кредитния рейтинг, добри послания към външния свят, потенциална възможност за привличане на инвеститори и по-голяма сигурност.

Домусчиев каза, че работодателските организации ще продължават да настояват пред правителството и държавните институции да се работи усилено, за да се реализира членството на България в ОИСР през 2026 г. Според него приемането на България в Организацията ще даде възможност на страната да осъществи важни реформи, които да допринесат за модернизирането й и създаване на много по-добър бизнес климат, за повишаване на доверието на инвеститорите, ускорен икономически растеж и създаването на нови работни места.

По другите приоритетни за бизнеса теми, Домусчиев изтъкна необходимостта от устойчивост в енергийния сектор в България, което е важно за бизнес климата и за работните места. Независимо от постигнатите компенсаторни механизми средната годишна цена на електроенергия на едро на България е с 13,5 на сто по-висока от средната на ЕС и с 16,2 на сто по-висока от цената в Турция, която традиционно през годините е била с по-висока цена на електроенергията, посочи Домусчиев. Той заяви, че тази година работодателските организации в разговори с  правителството и с парламента ще направят опити за оптимизирането на този компенсаторен механизъм, за да може да сме по-конкурентни. Ще се работи за приемането на механизъм и процедури за подписването на дългосрочни договори за енергоинтензивните предприятия, както и за формирането на национален пазар на емисии и на парникови газове за търговия на спестените емисии и директно закупуване от българската индустрия, допълни Домусчиев.

Председателят на Управителния съвет на КРИБ и ротационен председател на АОБР за 2024 г. посочи, че по темата за Шенген има известен разнобой в позициите на работодателските организации, който основно е свързан с това да има или да няма бойкот на австрийски фирми, стоки и услуги. В едно сме единни – имаме частичен успех, който трябва да премине в пълен в най-кратки срокове. Видно е, че имаме подкрепа от австрийските ни колеги и затова тази тема ще е актуална през следващите месеци  и за нас най-важното е всеки, по неговия си път, да се бори да постигнем тази много важна цел, заяви Домусчиев.

По темата за цените след влизането ни в еврозоната Добри Митрев, председател на Управителния съвет на Българската стопанска камара заяви, че в Камарата няма очаквания за повишаването им и допълни, че ако има някакво минимално повишение, то ще бъде единствено при бързооборотните стоки. Цветан Симеонов, председател на Управителния съвет на Българската търговско-промишлена палата (БТПП), каза, че ако инфлацията "скочи" повече от 1-2 процента, това няма да бъде следствие от влизането на страната в еврозоната. По статистика на БТПП инфлацията при страните, които влизат еврозоната, особено при втората вълна, показва, че годината преди влизането тя е по-висока, отколкото годината, в която съответните държави за влезли и годината след влизането отново има по-висока инфлация, отколкото през самата година на влизането. Добри Митрев посочи, че 2,9 процента е средната инфлация в еврозона, а в България е 4,7 на сто. Това е отговорът на всички въпроси, допълни той. Васил Велев, председател на Управителния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България, заяви, че няма да има допълнителна инфлация след влизането на България в еврозоната, но посочи, че инфлацията в момента може да е пречка за влизането ни там. Усилията на България трябва бъдат в тази посока, това е мисия почти невъзможна - да отговорим на критериите към месец април - май на данните, откогато една година назад ще се ползват в съответния конвергентен доклад, оповестен в средата на тази година, заяви Велев. Трябва да се положат усилия, за да се види, че имаме стремеж за това, за да се направи някакво изключение, както беше направено и за Хърватия, каза още той.

Председателите на национално представителните работодателски организации, обединени в АОБР, получиха от генералния директор на Българската телеграфна агенция Кирил Вълчев медал "125 години БТА".