Само допреди два месеца малцина в Египет си спомняха за напитките "Спиро Спатис" (Spiro Spathis), местна компания, основана през 1920 г. от гръцки емигрант със същото име. Тя претендира, че е създала първата газирана напитка за местния пазар, която произвежда и пуска първоначално от фабрика, разположена на популярна улица в центъра на Кайро.
През последните седмици обаче компанията преживява истински ренесанс, макар и заради не толкова положителното стечение на обстоятелствата. Популярна инициатива за бойкот на продукти и марки, които са свързани по някакъв начин с Израел, стартирала като отговор на военната инвазия в ивицата Газа, облагодетелства национални марки като "Спирo Спатис". Кампанията за бойкот, чийто мащаб е трудно да бъде определен, но тя е широко отразена, както в социалните мрежи, така и в местните медии: пусти обекти на "Макдоналдс" (McDonalds) и "Старбъкс" (Starbucks), призиви да не се пие "Кока Кола" (Coca Cola) и "Пепси" (Pepsi), пише испанското издание "Паис".
В страна, в която демонстрациите практически са забранени, мнозина разпознаха в бойкота срещу компании, имащи връзки с Израел, начин да изразят протеста си, както се случва макар и с различен обхват в други арабски страни като Йордания, Кувейт и Мароко. "Когато се роди идеята за бойкота на продукти на "Пепси" и "Кока-Кола", веднага се включих", разказва Арва, млада учителка от Кайро, която предпочита да се публикува само първото й име. "Сега съм много по-внимателна какво купувам, намалих покупките си и проверявам дали продуктите са египетски. Бойкотът е най-малкото, което можем да направим за смелия палестински народ", твърди тя.
Има други египтяни, които обаче вярват, че бойкотът, колкото и ограничен да е, може да се окаже допълнителна пречка в момент, когато Египет страда от криза, намалила покупателната способност на по-голямата част от жителите на страната и нанесла щети на продажбите на много компании. В този контекст Федерацията на египетските търговски камари призова през ноември тази кампания да бъде спряна, подчертавайки, че компаниите, към които е насочена, имат франчайзи с египетски компании и плащат данъци в Египет.
Удар след удар
За арабската страна израелската офанзива в ивицата Газа дойде в неподходящ момент, когато тя все още се опитва да се справи с икономическите сътресения, породени от пандемията и руската инвазия в Украйна, а те от своя страна показаха уязвимостта на икономиката и неустойчивостта на модела на растеж, следван от Кайро през последните години. Той се изразява в натрупването на дългове и големи инвестиции в инфраструктурни проекти с несигурна възвръщаемост. За сметка на това търговският дефицит е пренебрегван дълго време и е покриван предимно с парични преводи, приходи от туризъм и нестабилен спекулативен капитал - формула, която е много уязвима към външни сътресения.
Макар и да са съседни страни и да имат дипломатически отношения от над 40 години, на Израел се падат едва 0,5 на сто от износа на Египет през 2022 г. и само 1,5 на сто от вноса, най-вече на горива, според изчисленията на Центъра за международна търговия, които се основават на базата данни Комтрейд на ООН.
Въпреки това началото на офанзивата в Газа предизвика тревога, тъй като заплаши два от основните активи, с които Египет все още разполага - износа на природен газ и туризма. Катастрофалните прогнози не само не се сбъднаха и Кайро навигира умело в бурята, като същевременно се опитва да извлече полза от ситуацията, за да получи по-голяма помощ от чужбина, отбеляза испанското издание. "До момента икономическите последици от войната в Египет са минимални", заяви Алия ал Махди, бивш декан на факултета по икономика и политика в университета в Кайро. "Няма промяна в икономиката, като изключим туризма", отчита тя.
През данъчната 2022-2023 г. природният газ е бил основната износна стока на Египет благодарение на вноса на израелски газ, който Кайро е реекспортирал. След избухването на войната в Газа Израел е спрял производството във второто си най-голямо газово находище и е преустановил износа за Египет през един от двата газопровода, които ги свързват. Дейността обаче бе възстановена в началото на ноември и обемът на внасяния от Израел газ се е завърнал на нива, подобни на тези отпреди войната. "Египет е експортирал две партиди втечнен природен газ от 21 ноември. Ще може ли обаче да поддържа това равнище? Не вярвам", коментира Питър Стивънсън, експерт за Източното Средиземноморие в Икономическото проучване за Близкия изток, специализирана публикация в областта на енергийната промишленост. "Това основно се дължи на спада на добива на газ от находището Зор. Смятам, че от година на година тенденцията ще върви все по-надолу", добави той.
Спад на туризма
Що се отнася до туризма институции като Международният валутен фонд (МВФ) прогнозираха, че войната в Газа може да прогони потенциални посетители в съседните страни. Египетското правителство обаче уверява, че влиянието върху хотелските резервации е било под 10 на сто и броят на туристите през октомври и ноември е надвишавал регистрираните през същия период на миналата година. "Единствените леко засегнати райони са Синай, Таба, Дахаб, Нувейба и Шарм ел Шейх. Те обаче са под 20 на сто от общите туристически резервации в страната, като повечето от тях не са отменени, а отложени". Това заяви Моатаз Седки, съпредседател на комитета за пътувания на Американско-египетската търговска камара. Някои от тези дестинации са особено популярни сред израелските туристи.
През последните седмици Египет трябваше да се справи и с други трудности, причинени от кризата в Газа - нарушаването на корабоплаването в Червено море заради атаките на йеменските хути, подкрепяни от Иран, срещу търговски кораби и последвалия спад на трафика през Суецкия канал, който е ключов източник на постъпления за Кайро.
Броят на корабите, преминаващи през тази зона, се е понижил с до 40 на сто, според платформата за проследяване на морските съдове "Проджект44" (Project44). През последните дни обаче различни корабни гиганти включително "Мерск" (Maersk) и Се Ем А (CMA) обявиха намерението си да възобновят движението, след като САЩ обявиха, че ще разположат повече военни кораби в региона.
Наред с това кризата в Газа и опасността от възможното й разпространение към Египет, което може да задълбочи допълнително критичната икономическа ситуация и да генерира още нестабилност, накара основните международни съюзници на Кайро да подскажат, че са готови да започнат отново да оказват помощ на Кайро, без да поставят никакви условия.
Понастоящем страните от Залива изглеждат по-благосклонни да подадат ръка на Египет под формата на нови депозити в централната банка, подкрепа на местната валута и нови инвестиции, докато МВФ обмисля да увеличи заема от 3 милиарда евро в подписаното през 2022 г. споразумение.
/СС/
news.modal.text
