site.bta“Коалиции на желаещите“ очертаха на КОП28 основните сфери на климатично сътрудничество между държавите и емисионно-интензивните индустрии
Тълкуването на посланията от приключилата през миналата седмица 28-а Конференция на ООН по изменението на климата (COP 28/КОП28) в Дубай продължава. Форумът през тази година постигна нови ангажименти спрямо метановите емисии, употребата на изкопаемите горива, за увеличаване на капацитетите от възобновяема енергия и не на последно място спрямо атомната енергетика. По всичко личи, че тазгодишната конференция ще се запомни като “Консенсуса от ОАЕ,“ призоваващ страните към възможно по-бърза пренастройка на енергийните им системи без полезни изкопаеми по един справедлив и организиран начин, се посочва в специална статия на представителите от програма “Енергийна сигурност и изменение на климата“ към американския мозъчен тръст “Център за стратегически и международни изследвания“ (CSIS).
БТА представя мнението на експертите от CSIS с малки съкращения.
Надграждане на Глазгоу и границите пред компромиса
Джоузеф Маджкът, директор на програма “Енергийна сигурност и изменение на климата“
Участниците на КОП28 се изправиха пред редица големи предизвикателства. Вече е кристално ясно, че светът изостава от климатичните си цели, а въпросът кой да финансира чистата енергия и да компенсира нанесените щети върху околната среда от години е повод за растящо напрежение между по-развитите и по-слабо напредналите в икономически план страни. И как да се стигне до компромис между преговарящите страни, когато навън ударите на други към отделни компонента на процеса по декарбонизация бележеха победа след победа?
КОП28 постигна много чрез различните обещания и инициативи. Стъпвайки на модела от КОП26 в Глазгоу, Шотландия, сега възникнаха “коалиции от желаещи“ с една водеща цел - да решат въпросите около метана, реабилитират ядрената енергия, чистия водород, управлението на водорода и други области. Многообразието от подходи при управлението на емисиите е в сърцевината на един свят, нуждаещ се от всяко едно работещо решение.
Главният резултат в крайна сметка се оказа този, че страните се споразумяха да се откажат от изкопаемите горива като част от усилията им за достигане на нетната нула до 2050 г. Това винаги е било следствието от Парижкото споразумение, но времето и разпределението на този преход между страните е от огромно значение. Какво означава един призив за действие в необвързваща рамка за свят, където потреблението на изкопаеми горива в действителност не спира да расте? Каква ще бъде ролята на инсталациите за улавяне и управлението на въглерода при изграждането на нетно нулевия свят? Кои са тези коалиции на желаещите, които могат да активизират страните вътре в този преход? В крайна сметка стремежът към постигане на дадена цел е много по-важен процес от нейното деклариране.
Дилемата при критичните минерали: изпусната възможност за световен консенсус
Грейслин Баскаран, главен изследовател и старши сътрудник в програмата “Енергийна сигурност и изменение на климата“
Макар критичните минерали да са изначално важни за постигането на нулева климатична неутралност, това е първият случай, когато темата присъства в дневния ред на КОП. Но докато световните ръководители се ангажираха да утроят капацитета от възобновяема енергия до 2030 г., те не постигнаха междуправителствено споразумение затова как светът ще си набави необходимите му минерали. Изчислено е, че за да изпълни целта на Парижкото споразумение за нетната нула до 2050 г., светът се нуждае от 3 милиарда тона от критично важните суровини. Основателят на "ТекМет" (TechMet – компания за инвестиции в цялата технологична верига в производството на метали – бел. авт.) Брайън Менел предупреди участниците на КОП28, че светът се изправя пред “структурна пропаст от недостиг“ на критично важните метали за прехода към чиста енергия.
Светът няма да изпълни амбицията си за нетна нула без да увеличи доставките на критично важните суровини от Африка, Южна Америка и Централна Азия, където днес са съсредоточени залежите. КОП 28 предостави възможност за консенсус за официално сътрудничество на развитите с развиващите се страни и така да се увеличи предлагането. Но тази възможност беше пропиляна. Така и не стана ясно как развитите икономики ще си набавят по отговорен начин критично важните им минерали, как ще инвестират в добавяне на стойност и производство в развиващите се страни и как ще гарантират сигурността на биоразнообразието и опазването на околната среда.
Добрата новина е, че правителството на САЩ се размърда на КОП28. Главният изпълнителен директор на “Финансовата корпорация за международно развитие“ на САЩ (DFC) Скот Нейтън и Брайън Менел от ТекМет се договориха за нова инвестиция от 50 милиона щатски долара в инвестиционния фонд, чрез която финансова инжекция ще бъде подкрепен проект на "Фалаборуа Реър Ъртс" (Phalaborwa Rare Earths) в Южна Африка.
Ускорение на атомната енергетика
Джейн Накано, старши сътрудник в програмата “ Енергийна сигурност и изменение на климата“
Направиха се няколко важни съобщения около атомната енергетика на КОП28. Водещото сред тях е обещанието на САЩ и на още 21 държави (сред тях е и България – бел. авт.) да си сътрудничат за утрояване капацитета от атомната енергия до 2050 година спрямо нивата от 2020. Инсталираните ядрени мощности са за около 375 гигавата към базовата 2020 г. Дефакто това обещание означава добавянето на грубо по 25 GW годишно през следващите три десетилетия. А това е стремглаво ускорение на процеса спрямо средногодишните 5,4 GW добавяни мощности през последните седем десетилетия.
Но светът не ще се нуждае само от надграждане на нивата на мощност и удължаването на лицензиите, а от нещо много повече - от масирано ново строителство.
Освен това, с приобщаването на Китай и неговите 26 реактора в строеж за 27,2 GW, визията ще стане далеч по-жизнена във времето. Освен това Китай е нацията, която се движи с най-бързи темпове в разширяването на инсталираните мощности в световен мащаб.
А за да подкрепи своето участие в амбициозното начинания за утрояване на мощностите, щатското правителство обяви набор от финансови инструмента от “Експорт Импорт банката“ на САЩ. С тях ще се насърчава внедряването и износа на малки модулни реактора.
Трябва да се отбележи и анонса от така наречената група на “петте нации от Сапоро“ (групата се състои от Обединеното кралство, САЩ, Канада, Япония и Франция – бел. авт.) за мобилизиране на 4,2 милиарда щатски долара в подкрепа на развитието на надеждна верига на доставки в областта на атома, с акцент към доставките на уран. Макар да не е сигурно дали тези ангажимента ще са достатъчни за превръщането на атомната енергия в спасителя в борбата срещу климатичните промени, ценното на споменатите съобщения е в това, че се оформя световен консенсус около разбирането, че възобновяема енергия няма да е самодостатъчна за декарбонизирането на света, особено до средата на века.
Първа крачка към възникване на международни пазари за чист водород
Матиас Закариас, научен сътрудник в програма “Енергийна сигурност и изменение на климата“
Повече от 30 страни (България не е сред тях - бел. авт.) се присъединиха към Декларацията за намерение за “Взаимното признаване на схеми за сертифициране за възобновяем и нисковъглероден водород и водородни деривати“ на тазгодишния КОП. Всичко това подчертава растящото признание на необходимостта от хармонизиране на раздробената среда по сертифициране на чистия водород. Декларацията разкри предложената методология от Международната организация по стандартизация (ISO) за изчисляване на емисионния интензитет на водорода. Една стабилна схема за сертифициране ще подобри прозрачността и доверието между търгуващите страни. Ще е и жизненоважна стъпка за предоставяне на избор на клиентите и ще ускори създаването на потребление, а това са ключови условия за сектора да си стъпи на краката.
НПО-тата побързаха да разчленят предложената методология от ИСО с критиките си за липсата на емисионни прагове пред това, което ще се приема за чист водород. Други наблюдатели на индустрията биха тревога за липсата на отчетност при метановите емисии от получения от природен газ водород, за липсата на отчетност за попадналия в атмосферата водород и затова, че новата методология не е подходяща за хармонизиране на понятията за чист водород на отделните държави. От ИСО ще трябва да си вземат бележки, ако искат схемата им за сертифициране да осигури гладката търговия на чист водород по начин, който да насърчи световните усилия по декарбонизация.
Утрояването на ВЕИ зависи от справяне с предизвикателството по разходите за внедряване
Си МакГийди, сътрудник в програма “Енергийна сигурност и изменение на климата“
Световните лидери обещаха да утроят ВЕИ капацитета до 2030 г. Едно обещание, което се прицелва в 11 000 гигавата ВЕИ-капацитет до 2030 г. То е амбициозно, но не значи автоматично, че е и неизпълнимо.
Светът добави грубо 450 гигавата нов ВЕИ капацитет през 2023 и така разполагаемия в света капацитет достигна 3800 гигавата. Само по себе си това е забележително повишение на годишна база при нивата на внедряване, предвид че в предходните три години се вървеше с под 300 гигавата нови инсталации на година. И този темп трябва да се поддържа и стимулира да расте. От ЕМБЪР (EMBER) изчисляват, че светът ще трябва да добавя по над 1000 гигавата до края на 2028 г., ако иска да постигне целта.
В някои сфери икономиката на възобновяемата енергия се подобрява. Дългосрочната низходяща тенденция за намаляване на технологичните разходи при соларите ще продължи, задвижван от огромното увеличение на производствения капацитет на солари в световен мащаб. Но случващото се тук не е представително за всички технологии.
Разходите за офшорна вятърна енергия се движат в обратна посока - те растат.
Възходящата крива при разходите за внедряване на възобновяеми енергийни източници се очертава като водещо предизвикателство. Цялостните разходи, включващи инвестиции в пренос, технология за съхранение и плащания за капацитет за разполагаемост, например, се покачват пропорционално на растящия дял на внедрените ВЕИ във всяка електроенергийна система. Колко ефективно политиците ще управляват тези разходи? Това ще е променливата, която занапред ще има много по-голямо значение от технологичните разходи в процеса на внедряване на ВЕИ-та.
Важен напредък към “Обща рамка за измерване на вредните емисии от стоманодобива“
Джанет Уитакър, старши сътрудник (нещатен) в програма “Енергийна сигурност и изменение на климата"
Важен напредък беше постигнат на КОП28 по отношение на една емисионно-интензивна промишленост. Обявяването на “Принципите за стандартите в стоманодобива“ на КОП28 е една инициатива, която има за цел да преведе световната стоманодобивна промишленост през прехода към нетната нула посредством развитието на общи методологии, на които да стъпи измерването на вредните емисии при производството на желязо и стомана.
Широка коалиция от международни организации, стоманолеярни и индустриални браншови асоциации приветстваха принципите и признаха, че секторът е отговорен за 8 процента от годишните вредни емисии в атмосферата и че тези емисии трябва да бъдат намалени с поне 90 на сто, ако този сектор иска наистина да допринесе за изпълнение на климатичните цели.
Да се сравняват въглеродната интензивност при стоманата и на продуктите от стомана е голямо предизвикателство заради разнообразните производствени методи, технологии и използвани производствени компонента от леярните. И както изтъкна генералният директор на Световната търговска организация (СТО) Нгози Оконджо-Ивеала при обявяването на принципите, липсата на единна рамка за измерване на емисиите от стоманопроизводството и “раздробените, и некоординирани търговски политики усложняват задачата на сектора да се декарбонизира. Те внасят несигурност за леярните, пречат на трансграничното придвижване на зелени технологии и суровини, забавят и инвестициите в чисти технологии.“
Принципите подчертават важността от единно схващане за това какво се разбира под понятието “близо до нулата емисионно интензивно стоманопроизводство“. Важно новаторство отвъд принципите е да се осигури нарочна рамка за правителствата, политиците, индустрията и други заинтересовани страни за диалог, посветен на усъвършенстване на оперативната съвместимост на стандартите за измерване на емисиите при стоманата, а също така и при събирането на данните и рамките за разкриване на информация.
“Принципите за стандартите в стоманодобива“ стъпват на съществуващите принципи за измерване на нетно нулеви емисии и които са разработени от Международната агенция по енергетика. Но с приобщаването на различните заинтересовани лица в стоманодобива се прави много важна крачка напред. Групата, която разработи принципите, ще заседава поне веднъж годишно, така че да прави преглед по напредъка. И тук логичен е следният въпрос: ако стоманодобивната индустрии успее, ще сподели ли опита си от сътрудничеството с други, също толкова емисионно интензивни отрасли в икономиката?
/СС/
news.modal.header
news.modal.text