Парламентарната Комисия по енергетика реши да отпадне износът на преработени продукти от руски петрол на 1 януари 2024 г., а окончателният внос на петрол от Русия - на 1 март 2024 г. Това стана чрез гласуване на два законопроекта за изменение и допълнение на Закона за контрол по прилагане на ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна. Единият бе внесен от Бойко Борисов, Делян Пеевски, Кирил Петков, Делян Добрев и Радослав Рибарски на 8.12.2023 г., а на другия вносителите бяха Кирил Петков, Делян Пеевски, Бойко Борисов и Христо Иванов на 11.12.2023 г.
С 10 гласа "за", 4 "против" и без "въздържали се" депутатите от енергийната комисия приеха от 1 януари 2024 г. да отпадне износът на руски петрол и продукти, произведени с руски суров петрол, а от 1 март 2024 г. да се забрани вносът руски суров петрол в страната ни. Двата законопроекта предстои да бъдат разгледани в пленарна зала.
По този начин енергийната комисия в Народното събрание прие даденото от Европейската комисия (ЕК) изключение (дерогация) за България да отпадне по-рано.
БТА припомня, че към момента дерогацията важи до 1 октомври 2024 година.
С 9 гласа "за" и 4 "против" парламентарната Комисия по енергетика реши да отпадне допълнителната транзитна такса за руския газ.
БТА припомня, че таксата влезе в сила през октомври и с нея страната ни трябваше да започне да събира по 20 лв. на мегаватчас за транзита на руски газ, който преминава по през нашата газопреносна мрежа. Проблемът първоначално беше, че таксата трябваше да се събира от "Булгартрансгаз", като дружеството на свой ред щеше да си търси парите от "Газпром". Тъй като не беше сигурно дали руската компания няма да откаже да плати и по този начин "Булгартрансгаз" да дължи пари на държавата, от един месец министърът на финансите чрез Агенция "Митници" трябваше започне да събира тази такса.
"Промяната, свързана с "Булгартрансгаз", я направихме преди месец. От един месец министърът на финансите трябва да събира 20-те лева. Но той веднага предложи да отпадне, защото не може да ги събере", каза председателят на енергийната комисия Делян Добрев.
Ивайло Мирчев от парламентарната група на "Продължаваме промяната – Демократична България“ счита, че идеята за таксата е била изключително добра, тъй като "тя вкарва определена динамика по отношенията на Русия с ЕС" и щеше да доведе до над 2 млрд. лева приходи за държавния бюджет на България. Мирчев изтъкна, че тъй като страната ни иска да влезне в Шенген, но има определени индикации, че дори ако Австрия и Нидерландия ни "пуснат“, може Унгария да наложи вето на това решение, затова временно се отлага налагането на тази такса.
Като следваща точка Комисията по енергетика прие да се увеличи капиталът на АЕЦ "Козлодуй-Нови мощности“ до 1,5 милиард лева. Председателят на енергийната комисия Делян Добрев припомни, че това не е първото решение, което се приема във връзка с изграждането на 7 и 8 блок на АЕЦ "Козлодуй. Той обясни, че по този начин комисията възлага на министъра на енергетика му, в качеството му на упражняващ правата на едноличен собственик на Българския енергиен холдинг, да предприеме действия за увеличаване на капитала на АЕЦ "Козлодуй“ с парична вноска до 1,5 млрд. лева с цел увеличаване на капитала на АЕЦ "Козлодуй-Нови мощности“ в същия размер. "Решението на Министерски съвет е за 500 млн. лева, Народното събрание предлага да бъде увеличен този капитал с 1 млрд. и 500 млн. лева, които са средства на разположение в Българския енергиен холдинг“, посочи Добрев.
Втората точка на това решение е да се възложи на министъра на енергетиката да използва бъдещите приходи от продажбата на оборудване с дълъг цикъл на производство, собственост на НЕК. "Това е въпросното оборудване, което се договаря сега с украинската страна“, коментира председателят на енергийната комисията. Предложението е бъдещите приходи от това оборудване да могат да бъдат използвани единствено за изграждане на 7 и 8 блок на площадка 2 от АЕЦ "Козлодуй“. БТА уточнява, че става въпрос за оборудването, което беше предвидено за АЕЦ "Белене".
Трета точка и четвърта точка са свързани със законови изисквания за това какви решения Министерски съвет трябва да вземе, за да може проектът (бел. ред. 7 и 8 блок на АЕЦ "Козлодуй") да продължи да се развива. Освен това има приложен график, като той завършва на 31 декември 2034 г. с въвеждане крайна експлоатация на 7 блок на АЕЦ "Козлодуй“, допълни Делян Добрев.
Депутатите от енергийната комисия също така приеха на първо четене законопроекта за разполагане на вятърни електроцентрали в Черно море. Председателят на комисията Делян Добрев обаче уточни, че между първо и второ четене ще се внесат нови промени, с които текстовете да бъдат прецизирани.
Законът за енергията от възобновяеми източници в морските пространства урежда обществени отношения, свързани с производството на ток от вятърни електроцентрали в Черно море. Предварително ще се проведат проучвания за проверка на възможността за изграждането на въпросните централи, включително и за тяхното премахване.
Отговорник за планирането и проучванията в Черно море ще е министърът на енергетиката. Той трябва възлага концесиите в приоритетните зони, да координира всички държавни органи и да следи сключените договори.
Операторът на електропреносната мрежа ще е длъжен да планира необходимия мрежови капацитет за присъединяване на нови енергийни мощности в морето, така както е заложено в Плана за развитие на енергийните мощности. Точката по присъединяване ще е на сушата.
Концесията за вятърна електроцентрала в морските пространства се предоставя за срок до 30 години, като срокът може да се удължи веднъж с не повече от 5 години по желание на концесионера.
/СЛС/
news.modal.text
