Свободната търговия и протекционизмът се редуват като доминираща търговска политика на всеки 20 години от началото на XX век досега. Водещият търговски играч през тези години се измества от Великобритания през САЩ към Китай сега, като процесът на отделяне и обособяване е най-големият риск пред развитието на световната икономика. На фона на фрагментиращото се световно стопанство, страните от т. нар. “Глобален Юг“ (събирателно понятие, което се налага все повече за сметка на концепцията за "развиващи се икономики" - бел. авт.) опитват да защитават своите интереси със запазване на неутралитет. Това обобщение на водещата тенденция в икономическия свят днес съдържа актуализираната наскоро "Бяла книга за състоянието на международната икономика и търговия 2023" на японското Министерство на икономиката, търговията и индустрията.
В необвързващия, но с важно значение за процеса на вземане на политически и стратегически решения от страна на японското правителство, документ има разгледани два сценария, като и в двата случая най-потърпевши от започналото разделение ще бъдат развитите икономики от "Колективния Запад" (САЩ, Великобритания, ЕС, Канада, Япония, Република Корея, Тайван и Австралия) от една страна, а от друга - Китай. И в двата сценария светът е условно разделен на западна и на източна част.
Попадащите в Запада страни бяха вече посочени, а в Изтока освен Китай (Хонконг и Макао) като водещ, влизат Русия (където вече има белези за преход към военновременна икономика - бел. авт.), Беларус, Куба, Венецуела, Никарагуа, Ирак, Иран, Йемен, Ливан, Мианма, Либия, Судан, Демократична Република Конго, Зимбабве и Сомалия.
Първият сценарий и последиците в него са следните: в случай, че всяка от страните въведе допълнителни нетарифни ограничения, еквивалентни на тарифните увеличения от времето на търговската война между САЩ и Китай, то въздействието върху световния БВП през 2030 г. ще бъде от 2,3 процента (или 2,7 трилиона щатски долара).
Вторият сценарий предвижда отражение от минус 7,9 процента (или 8,7 трилиона щатски долара), ако допълнителните не тарифни бариери са 100 процента еквивалент на митата.
Споменатите две хипотези се разглеждат в контекста на не функциониращ Апелативен орган към Световната търговска организация (СТО) и нарастващите тревоги около спада в доверието към базираните на правила международни търговски отношения.
Липсата на пълноценен и работещ Апелативен орган към СТО вече води и до налагането на едностранни мерки за защита от и противодействие на икономически принуди и на увреждащи пазарните механизми действие. Като пример в Бялата книга служи опитът на ЕС и защитата на интересите на неговите страни членки. Става дума за влезналите вече в сила промени в Правата на ЕС за прилагане и осигуряване на съблюдаването на международните търговски правила, в Инструмента за международни обществени поръчки и Регламента относно чуждестранните субсидии. А евентуално за 27 декември се очаква да влезе в сила и Регламентът на ЕС и на Съвета от 22 ноември 2023 г. относно защитата на Съюза и неговите държави членки от икономическа принуда от страна на трети държави.
Отделно, при отсъствието на работеща международна система в полето на търговията, водещите икономически центрове насочиха усилията си в търсене на консенсус между еднакво мислещи партньори за принципите по изграждането на веригите на доставка от ново поколение.
Разбира се, подобни процеси не пречат на желанието и способностите на отделни страни или на организации от страни да имат и осъществяват самостоятелни търговски политики със страни от "Глобалния Юг", където вече се оформя като терен на сблъсък на интересите на всички водещи икономически сили в света и рязък скок на риска по обслужване на външните задължения като следствие от девалвацията на националните валути и високите лихвени равнища, достигнати след исторически най-рязкото затягане на паричните условия най-вече в САЩ и в Европа.
По-долу в текста следва и актуален прочит от Бялата книга на икономическите процеси и тенденции в световното стопанство, въз основа на прогнозите на Международния валутен фонд (МВФ). Водеща констатация в документа е, че световната икономика продължава да се забавя. Растежът за 2022 година, изчислен от МВФ, е от 3,4 процента и съвпада със средния темп през периода от 2015 до 2019 г. Това е следствие от повишената несигурност заради агресията на Русия срещу Украйна, забавянето на Китай, нарасналата инфлация и последвалото ускорено затягане на паричните условия, главно в Европа и в САЩ. Обобщението на отрицателните за растежа фактори е в резултат на направен анализ на съдържанието на докладите за икономическите прогнози на международни организации и честотата на повторение на определени думи и словосъчетания.
Този контент анализ показва още, че наравно с традиционните за последните две години фактори за влошаване на икономическите перспективи пред света, вече има идентифицирани и нови съществени рискове. Това се чете в най-новата "Бяла книга за международната икономика и търговия 2023" на Министерството на икономиката, търговията и индустрията на Япония, актуализирана към 4 декември. Бялата книга е необвързващ документ, но който има важна роля в процеса на вземане на стратегически и политически решения в страната.
Прогнозата пред световната икономика за 2023 г. остава неблагоприятна, защото се очаква да задълбочи отрицателната тенденция в развитието на света, оформила се след 2021 г., при най-нова прогноза за темп от 2,8 на сто, пишат авторите на доклада, като се позовават на икономистите на МВФ. Трябва да се каже, че тази оценка отразява значителното влошаване на нагласите във фонда от 2022 г. насам и многократно занижаваните данни за актуалния растеж.
Оценката за ръст под 3 процента е в резултат на отрицателния принос, който ще има всеки един от набелязаните нови рискове с потенциал да ускорят забавянето на икономическото развитие на света. Това са неблагоприятни фактори, които произтичат от сътресения във финансовия сектор (въпреки успокоението при цените на суровините и вероятно достигнатия предел на лихвените равнища през 2023 година) след допълнително влошаване на финансовата среда, възможната обезценка на капиталовите активи, поскъпването на щатския долар и спада на потребителското доверие, отчасти дължащо се и на постепенно оттегляните мерки за подкрепа на домакинствата и компаниите. Разбира се, това са неизвестни, които могат да направят днешните допускания да изглеждат оптимистични в бъдеще време, се казва още в Бялата книга.
Всичко посочено до тук има силно отражение и върху средносрочните прогнози на МВФ за икономическите перспективи пред света. Преобладаващото разбиране до 2022 г. беше, че светът ще се движи с предпандемични темпове от средно 3,4 на сто. Но това вече не е актуално, защото от МВФ вече прогнозират ръстът до 2028 г. да бъде устойчиво под предпандемичните стойности.
/ВЙ/
news.modal.text
