Буферът за системен риск се прилага на индивидуална и консолидирана основа. Текущият преглед на рисковете, произтичащи от структурните характеристики на банковия сектор, на вътрешноприсъщите за банковата дейност рискове и на рисковете от влиянието на външната среда показва запазване на дългосрочни макропруденциални и системни рискове в банковия сектор. Оценените рискови фактори остават непроменени, могат да имат усилващ ефект при потенциално негативно въздействие върху устойчивостта на банковата система, което обуславя запазване на натрупания капиталов резерв чрез потвърждаване на нивото и обхвата на буфера за системен риск.
В съответствие с чл. 12, ал. 6 и 7 от Наредба № 8 на БНБ оповестяването на решението се извършва след уведомлението до Европейския съвет за системен риск и компетентните и определените органи на съответните държави членки.
Буферът за системен риск е въведен през 2014 г. от БНБ като макропруденциален инструмент с основната цел да съхрани натрупаните капиталови резерви в българската банкова система и с оглед на предотвратяване/смекчаване на негативните ефекти от системни рискове с дългосрочен нецикличен характер, които биха могли да нарушат нормалното функциониране на финансовата система в България.
Буферът за системен риск е задължителен за всички банки в България, които подлежат на капиталови изисквания. Буферът се състои от базов собствен капитал от първи ред (Common Equity Tier 1 - CET 1), равняващ се на 3 на сто от сумата на рисково претеглените експозиции в Република България. Обхватът на буфера, ограничен до местни експозиции, го прави кумулативен към буфера за ДСЗИ (други системно значими институции), приложен съгласно чл. 9 от Наредба номер 8 за капиталовите буфери на банките.
Прегледът на БНБ на буфера за системен риск се базира на разпространяването на макропруденциални рискове в България при банково-ориентирана финансова система, която оперира в малка отворена икономика. Банковият сектор остава основния канал за натрупване на спестявания от частния сектор и е с важна роля за предоставяне на финансиране на домакинствата и нефинансовите предприятия. При потенциални шокове за нормалното финансово посредничество през банковата система, може да се породят неблагоприятни двустранни ефекти по линия на връзките между банките и реалната икономика, поради което осигуряването на устойчивост на кредитните институции е от ключово значение. Наред с това средата, в която банковия сектор оперира продължава да се характеризира със системни неблагоприятни фактори за дългосрочния икономически растеж, което изисква допълнителен буферен капацитет за устойчивото функциониране в случай на вътрешен или външен шок, допринасящ към остротата на тези ограничения. Текущото ниво на буфера за системен риск бе сред основните фактори, които допринесоха за преминаването на банките през предходните утежнени периоди със стабилна капиталова позиция. Предвид непроменената структурна композиция на системния риск запазването на нивото и обхвата на буфера поддържа капацитета за посрещане на кредитни загуби в случай на реализация на застрашаващи стабилността на банковата и финансовата система събития.
При анализа и обосновката на нивото и обхвата на буфера за системен риск се използва система от рискови индикатори за банковата система и икономиката, като във фокуса попадат дългосрочни структурни показатели. Те са съставени на полугодишна и годишна база, където е приложимо, от 2009 г. насам и са организирани в три рискови направления:
- Рискове, които произтичат от структурните характеристики на банковата система, включително размер и значимост на банките във финансово посредничество.
Спрямо БВП, банковите активи запазват ниво от над 90 на сто, а в структурата на финансовата система надхвърлят 70 на сто. В края на юни 2023 г. общите банкови активи са в размер на 155,4 млрд. лв., което представлява 92,2 насто от БВП и 72,5 на сто пазарен дял от общите активи на финансовата система. Специфична особеност на банковия сектор е значителният обем и дял на депозитите, които са гарантирани по Закона за гарантиране на влоговете в банките (ЗГВБ). Делът в общите депозити се покачва от 56 на сто в 2014 г. до 64 на сто в края на 2019 г. и текущо се запазва на 63 на сто. Бизнес моделът на банките в България e свързан основно с матуритетна трансформация, която е отразена в структурата на баланса, където кредитният портфейл представлява повече от половината от общите активи, а съотношението на кредити към депозити е на ниво от около 70 на сто. Като водещ източник на финансиране, делът на депозитния ресурс от частния сектор се запазва средно в размер на 85 на сто от въвеждането на буфера в 2014 г. Традиционната форма на финансово посредничество рефлектира и в структурата на доходността. В комбинация нетния лихвен доход и на нетния доход от такси и комисионни трайно формират около 90 на сто от общия нетен оперативен доход. По линия на взаимосвързаността с частния сектор, финансовите връзки на банковата система с домакинства и нефинансови предприятия са значими и със съществена асиметрия спрямо небанковия сектор. Размерът на кредитирането и на привличането на депозити е без аналог, като банковият сектор единствен привлича средства от всички останали сектори във финансовата система.
- Вътрешноприсъщи рискове за банковата дейност, включително качество на активите и уязвимости.
Кредитният риск от необслужвани кредити (NPL) представлява основното предизвикателство пред банките в резултат от прилагания бизнес модел. Пазарният дял (на база общо кредити) на банките, чието съотношение на NPL е над 5 на сто, се задържаше висок за продължителен период - от юни 2010 г. до юни 2021 г. и беше редуциран в периода след предходния преглед на буфера през 2021 г. до под 20 на сто понастоящем. Независимо от благоприятните тенденции в развитието на NPL, обаче, се наблюдава увеличение на кредитите със значително увеличение на кредитния риск след първоначалното признаване, но без кредитна обезценка (фаза 2), показател, прилаган с въвеждането на Международен стандарт за финансово отчитане (МСФО) 9 от началото на 2018 г. Пазарният дял (на база общо кредити) на банките, чието съотношение на кредити във фаза 2 е над 5 насто, се покачи от 74 на сто към 30 юни 2018 г. до 93 на сто към 30 юни 2023 г. Към чувствителността на банковия сектор към кредитен риск допринасят също и фактори като преобладаващ дял на кредитирането с променлив лихвен процент, оценки на кредитни ефекти за капитала при хипотезите на надзорни стрес тестове, продължителност на съдебните процедури, свързани с необслужвани кредити. Предвид традиционната форма на финансово посредничество, структурните специфики и външната среда, банковият сектор остава особено уязвим на кредитни загуби.
- Външни за банковата система рискове, свързани с макроикономическото развитие, включително отвореност на икономиката и дългосрочни неблагоприятни фактори за икономическия растеж.
Основните параметри на макроикономическото развитие открояват потенциални зони на уязвимост по линия на отвореността на икономиката, на съществената връзка банки-суверен и на дългосрочни неблагоприятни фактори за икономическия растеж. Българската икономика е малка и отворена с традиционни търговски партньори, като отвореността на търговията е с традиционно високо ниво от над 110% от БВП. Други демографско-икономически фактори, свързани с намаляване и застаряване на населението, със социалната тежест върху икономически активното население и със степента на заетост поставят значителни предизвикателства за дългосрочния икономически растеж.
Текущият преглед потвърждава присъствието на дългосрочни макропруденциални и системни рискове в банковия сектор, които могат да имат усилващ ефект за кредитни загуби. Оценените рискове и фактори с потенциално силно въздействие върху устойчивостта на банковата система, произтичащи от основните характеристики на банковия сектор и значимостта му в цялостното финансово посредничество, от вътрешноприсъщите рискове и уязвимости и от икономическата среда не сочат към съществена структурна промяна, която да наложи необходимост за калибрация на нивото или обхвата на буфера за системен риск. В тази връзка с цел запазване на натрупания капиталов резерв и при отчитане ролята на буфера по отношение на макропруденциалния риск в България, Управителният съвет на БНБ със свое решение от 7 декември 2023 г. определи буфер за системен риск в размер на 3 на сто за всички банки, приложим за всички експозиции в България, пишат от БНБ.
/СЛС/
news.modal.text
