През 2024 година изглежда ще липсва една от присъщите за икономиката защити от декларирането и изпълнението на ясен и последователен фискален консерватизъм. Това казва Петър Чобанов, подуправител на БНБ при откриването на конференцията "Банките и бизнесът", организирана от в. "Капитал", съобщава Българската народна банка.
От друга страна, погледнато през призмата на бъдещото ни приемане в еврозоната, най-ефективната политика в макроикономически план е точно синергичното взаимодействие между монетарна и фискална политика, която някак си се подценява и минава на заден план, като в същото време се задава една приоритетност на фискалната доминация. Позицията на БНБ относно фиска винаги е била в посока на умерен консерватизъм, съчетан с прецизното залагане и планиране на бюджетни буфери, които имат потенциала да осигурят фискално пространство при реализацията на съществени икономически рискове, каза Петър Чобанов.
От съществена важност е посочената координация на фискалната и монетарната политика, с цел постигането на средносрочните и дългосрочни цели за устойчив и балансиран растеж, а също така и на умерена инфлация. В изпълнението на тази задача можем да разчитаме на съдействието на банковата и финансова общност, като банковата система е добре капитализирана и ликвидна, което през призмата на посочените рискове пред икономическото развитие се явява както коректив, така и буфер за балансирания растеж на финансовата система и икономиката като цяло, посочи подуправителя на Централната банка. Следва да се отбележи, че тенденцията за увеличаване на разполагаемия доход ще повлияе позитивно на възможностите за обслужване на кредитите, което на свой ред допринася за стабилността и възможностите пред банковата система, отчита Чобанов.
От данните за инфлацията нв еврозоната изглежда, че периодите на висока, бих казал "необуздана", инфлация на пръв поглед отминават. В резултат се очаква покачването на основните лихвени проценти от страна на ЕЦБ да се преустанови през 2024 г., като това на свой ред ще доведе до спиране на нарастването на лихвения спред при търговските банки, каза Чобанов.
Основният въпрос по отношение на възможните генератори за растеж през 2024 г. свързани с финансовия сектор са значението и ролята на инвестициите в дигитална инфраструктура. От една страна, дигиталната инфраструктура следва да осигури едно израстване от постигане на базова информационна сигурност до поощряването на цялостна финансова грамотност за клиентите, чрез която да може да се противостои по-ефективно на киберзаплахите. През 2024 г. се очаква финансовият сектор да е все по-зависим от цифровите и дигиталните технологии при осъществяването на основната му дейност. Цифровизацията има потенциала да предостави сериозни възможности, като предлага редица решения за много от предизвикателствата, които изброих, като в същото време предоставя предпоставките за растеж и устойчивост, казва още Петър Чобанов.
През 2024 г. се очаква в българското законодателство да се транспонират изискванията на Digital Operational Resilience Act (DORA), като по този начин се цели да се гарантира, че финансовият сектор в България ще запази и надгради устойчивостта си в случай на сериозни оперативни събития. Регламентът DORA вече е приет на европейско ниво ще стане задължителен за прилагане, считано от 17 януари 2025 г.
В обхвата на DORA, респективно и в съответното национално законодателство, ще попадат всички компании, предоставящи финансови услуги - банки, доставчици на платежни услуги, издатели на електронни пари, инвестиционни посредници, доставчици на услуги за криптоактиви, както и критични доставчици на ИКТ услуги, действащи като аутсорсинг дружества за регулираните участници на финансовите пазари.
С транспонирането на DORA в българското законодателство ще се създаде регулаторна рамка за оперативна устойчивост на цифровите технологии, чрез която всички дружества, попадащи в посочения нормативен обхват, следва да гарантират, че са в състояние да устоят, да реагират и да се възстановят от всякакви видове смущения и заплахи, свързани с ИКТ. Българската народна банка участва активно като партньор на Министерство на финансите по отношение на транспонирането на DORA, като допринася с експертизата си по технически и надзорни въпроси, така че да може да се имплементират най-добрите и ефективни надзорни практики с фокус върху стабилността, устойчивостта и непрекъсваемостта на ИКТ процесите.
На напреднал етап на имплементиране в българското законодателство е и Регламентът за пазарите на криптоактиви (MiCA), който ще въведе единни пазарни правила в ЕС за предлагането и търгуването на криптоактиви. Регламентът обхваща криптоактиви, които понастоящем не се регулират от съществуващото законодателство за финансовите услуги. При транспонирането на регламента ще бъде регламентирано приложното поле за издаването и търгуването на криптоактиви (включително токени, обезпечени с активи, и токени за електронни пари), като се гарантира прозрачност, разкриване, разрешение и надзор на трансакциите. Новата правна рамка ще подпомогне целостта на пазара и финансовата стабилност, като регулира публичните предлагания на криптоактиви, като в същото време създаде една правна сигурност, че потребителите ще бъдат по-добре информирани за свързаните с тях рискове.
Регламентът MiCA влезе в сила през юни 2023 г., като чрез националното законодателство следва да се дефинира и прецизира прилагането на новия режим, което ще се осъществи в рамките на 12 до 18-месечен срок, каза още Чобанов.
/СС/
news.modal.text
