Учени и индустриалци представиха българския принос за зеления преход и развитието на нови производства за технологии с нулеви нетни емисии на конференция на тема "Енергийна стратегия на България: план за енергийна сигурност", която се провежда в парламента в София.
Работим върху разработване на съществуващи технологии за батерии и водородни технологии, каза проф. дхн Евелина Славчева, директор на Института по електрохимия и енергийни системи в Българската академия на науките (БАН). Според нея България има нужда от базови мощности и новите технологии не бива да бъдат противопоставяни на базовите, а трябва да ги допълват. Професор Славчева изтъкна, че работата на института стъпва на традициите и да се надгражда придобитото знание. От основаването през 1967 г. институтът спомага за технологичното развитие на батерийната индустрия в страната.
През този период институтът е участвал във внедряването на технологии по оловни батерии във всички съществуващи заводи по това време в страната. "Наследството, което ние имаме като тематика, е изключително плодородно в днешно време, когато се оказва, че за да може да ползваме възобновяемите енергийни източници, ние трябва да решим един голям проблем и това е със съхранението на тази енергия. Институтът работи именно в тези две посоки - разработването и подобряване на съществуващите технологии на батерии и водородни технологии", изтъкна проф. Славчева.
Доц. Миглена Димитрова от Централната лаборатория по слънчева енергия и нови енергийни източници в БАН заяви, че лабораторията работи в две направления. Едното е изработката на нови фотоволтаични слънчеви клетки. Второто направление е разработването на перовскитни фотоелементи, като целта е да се подобри ефективността на тези елементи. Лабораторията е представила карта на маргинализираните терени. На тях може да се добие енергия от ВЕИ, която може да захрани 61 000 домакинства. Закупен е слънчев симулатор за измерване на електрически характеристики на фотоволтаични модули в лабораторни условия. Това ще спомогне да се улесни бизнесът да се направи правилна оценка на модулите в централите.
Председателят на УС на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК) Константин Стаменов обърна внимание, че трябва да се използват неизползваните ресурси в индустрията. Той даде за пример, че процесите в индустрията са свързани с много топлина, която не се използва. Преходът към климатична неутралност изисква използването на нови технологии, които не са наложени в практиката, за които трябва да се инвестира, допълни Стаменов. Според него трябва да има достъп до европейските програми, които да се ползват в прехода към климатична неутралност.
Председателят на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ) Никола Рангелов коментира, че голяма част от металургичната индустрия е свързана с кръговата икономика, защото много от продуктите се преработват. Около 15 процента е делът на преработватващата промишленост, посочи Рангелов. Той обърна внимание, че тази индустрия не замърсява. Металургичната индустрия върви към декарбонизация чрез много инвестиции, коментира председателят на БАМИ. Рангелов посочи, че 80 процента от инвестициите в бранша са свързани с екология.
Изпълнителният директор на Българската асоциация на циментовата индустрия (БАЦИ) Ивайло Георгиев представи проекта на "Девня Цимент" за улавяне на въглероден диоксид. По думите му този проект е най-мащабният в Централна и Източна Европа. Чрез него се предвижда на година да бъдат улавяни около 800 тона въглероден диоксид. Първоначално те ще бъдат складирани в хранилището "Галата", като в бъдеще се мисли как да бъдат търгувани. Той изтъкна, че голямата цел на циментовата индустрия е през 2050 г. да се постигнат нулеви нетни емисии.
Енергийната ефективност и енергийната сигурност са тясно свързани помежду си, каза д-р Таско Ерменков, хон. преподавател "Енергийна ефективност и конкурентоспособност" в Стопанския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Според него, когато се говори за устойчиво енергийно развитие, ключовата дума е устойчивост. Той смята, че трябва да се знае какво е необходимото количество, видовете и начините на производство на електроенергия, за да може на база потреблението да се планират производствените мощности. Много е важно също какво колко ще струва. "Потреблението трябва да бъде в основата на стратегията", завърши Таско Ерменков.
/ВЙ/
Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.
Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите
news.modal.text
