Смятам, че голяма част от проблемите с повишаващите се цени на храните не се коренят в земеделието, те са икономически. Много е важно каква ще бъде ролята на правителствата по отношение на инфлацията, на фискалната и монетарната политика и най-вече на това доколко ще работят икономиките, за да се излезе от рецесията, защото се вижда, че лихвите на централните банки стоят високо, индустриите се свиват, потреблението се покачва. Бизнесът не генерира положителни резултати и не е доволен. Опасенията са да не се влезе в по-голяма криза. Затова очакванията за краткосрочното бъдеще са смесени. Всичко много зависи и от геополитическата обстановка. Това каза пред журналисти директорът на Института по аграрна икономика (ИАИ) доц. д-р Божидар Иванов.
По думите му земеделието по-силно е понесло всичко това, което се случи в началото на пандемията от КОВИД-19, с нарушението на връзките, паниката сред хората и празните рафтове в магазините. "Тогава стана ясно, че икономиката е работила без да има достатъчно резерви, за да се посрещне по-екстремно търсене", посочи Иванов, но допълни, че това е било само в началото и нещата бързо са се урегулирали. "След което обаче са последвали другите кризи, свързани с инфлацията. Като войната в Украйна, която засегна повече и самата България, защото Украйна е страна с преобладаващо земеделие, концентрирано в зърнения сектор, където ние също имаме претенции", каза още Иванов.
Според директора на ИАИ КОВИД-19 е показал, че въпросът с продоволствената сигурност е много актуален. "Заговори се за самозадоволяване, за това доколко имаме готовност да посрещнем извънредни събития", коментира той.
В разговора не беше подмината и темата за продоволствената сигурност в контекста на новите цели за справяне с климатичните промени. "Адресирането на проблема с парниковите емисии и това земеделието да намали отпечатъка си води до там политиката да бъде по-рестриктивна по отношение на това, което се произвежда", каза Иванов. Той подчерта, че трябва да се намери баланс, но ще бъде трудно изпитание в следващите поне 10-20 години. "В момента сме в началото на предизвикателствата, а те ще стават все по-големи", предупреди директорът на ИАИ.
По негово мнение за фермерите вече е трудно - от една страна те се сблъскват с високи разходи, които трябва да понесат, от друга конюнктурно имат ниски изкупни цени. "Неминуемо това ще доведе до преструктуриране. Само по-силните ще стигнат до окрупняване, защото за да се преодолеят и решат голяма част от въпросите, които са свързани с екологията, с това да станат по-иновативни, по-екологосъобразни, се изискват огромни инвестиции", посочи Иванов. Според него тези технологии все още не са много популярни и навлезли, но са скъпи и могат да си ги позволят само тези, които са икономически ефективни. "Така че Европа и другите говорят за малките стопанства, но политиката, която в момента се провежда, несъзнателно води до обратните ефекти, в които по-големите ще станат по-жизнеспособни от гледна точка на това, че ще могат по-лесно да се приспособят към настъпващите промени", смята той.
Що се отнася до това, което се случва в момента на зърнения пазар, Иванов заяви, че реално търговията в България върви, цените са глобални – стагнацията, която има не е само у нас, всички производители страдат от ниските цени. "Да, България е по-силно засегната, защото е гранична страна. Когато имаше свърхпредлагане у нас и дойде допълнителен внос отвън, това още повече усложни веригите на доставки и търговията. В момента зърненият пазар и въобще земеделските стоки наистина са подложени на низходящи тенденции и натиск по отношение на изкупните цени", обясни директорът на ИАИ.
За международния научен симпозиум, който ИАИ провежда днес в партньорство с Европейската научна мрежа за развитие на селските райони (ERDN), Иванов каза, че голяма част от темите имат и практическо приложение, тъй като целта е не само обмяна между учените, но и практическа полза. "Това, което ще се опитаме да направим, е след конференцията да направим резюме, да съберем по-голяма част от изводите", посочи той.
/СЛС/
news.modal.text
