site.btaБългария трябва да обнови над 90 на сто от жилищния си и нежилищен сграден фонд

Около 7,6 процента е делът на обновените досега по различни програми многофамилни жилищни сгради в България към началото на октомври.

От общо 265 млн. кв. м, реновирани са малко над 20 млн. В общата цифра влизат и сградите, построени след 2010 година, информира председателят на "Да обновим България" (Renovate Bulgaria) Йордан Николов.

Сдружението, което е партньор на европейската кампания "Да обновим Европа", отбелязва днес Национален ден на обновяването. Данните, които посочи Николов, са от Дългосрочната стратегия за обновяване на националния сграден фонд от жилищни и нежилищни сгради до 2050 г.

Броят на многофамилните сгради в България е 66 865. От тях обновени досега са 2780 сгради.

При сградите с до трима собственици, известни още като еднофамилни къщи, бройката възлиза на 1, 3 млн.  И макар за тези сгради да няма специални програми за реновиране, в тях живее над половината от населението на България, посочи Йордан Николов. 

Равносметката при административни сгради, отново взети от цитирания стратегически документ на България, е следната – от близо 15 млн. кв. м, досега обновени са около 250 000 кв. м.

Над 98 на сто от сградите за култура и изкуство, или 2,3 млн. кв. м, ще трябва да бъдат реновирани. Досега това се е случило при сгради на площ 47 000 кв. м.

По думите на Николов източниците за финансиране на обновяването са няколко - по линия на Националния план за възстановяване и устойчивост; от Фонда за възстановяване и устойчивост, който дава достъп до нисколихвени кредити до 4 млрд. евро, но България още не е проявила интерес към този инструмент; по линия на Програмата за развитие на регионите 2021-2027, Фонда за модернизация на страни членки с по-ниски доходи.

Налични средства има осигурени и от международни финансови институции като Европейската инвестиционна банка, а така също и от Социалния фонд за климата, предвиждащ за България 2,8 млрд. евро за най-уязвимите групи. 

Формулата за успешно разгръщане на процеса по обновяване на сградите в България, според Йордан Николов, се крие в комбинацията от безвъзмездна финансова помощ, достъп до кредитен ресурс и допълнителна финансова помощ за уязвимите групи.