Социално-екологичните проблеми привличат все повече вниманието на българското общество, подобно на обществата в региона на Централна и Източна Европа (ЦИЕ). Днес 38 на сто от населението на страната, при 47 процента за региона на Централна и Източна Европа (ЦИЕ), прави дарения за социални каузи. Като впечатляващ обаче определят от Social Impact Alliance for Central & Eastern Еurope филантропския потенциал на българите, който възлиза на 290 милиона евро годишно. Сегашният размер на даренията е 170 милиона евро.
Social Impact Alliance for Central & Eastern Еurope се определят като независим и аполитичен мозъчен тръст, разположен в полския град Познан. Те са и автори на доклада "Отприщване на частния капитал в полза на обществото в Централна и Източна Европа", част от който са цитираните вече данни. Проучването обхваща 11 страни от региона на ЦИЕ, в голямата си степен пълноправни членки на ЕС. То включва и Украйна. Изследването в тези държави е проведено в годините от 2020 до 2023-а. Стратегически сътрудници на полския мозъчен тръст в България са Американската търговска камара в България и адвокатската кантора "Джингов, Гугински, Кючуков и Величков". Регионалната инициатива на Social Impact Alliance for Central & Eastern Еurope се подкрепя от филантропското звено на "Гугъл" (Google) – Google.org, правната фирма "Дентонс" (Dentons) и специализиращата фирма за пазарни данни и бизнес анализи "Кантар" (Kantar).
През четирите години на проучването, неговите автори са търсили отговори на въпроси в сферите на законодателството, данъчното облагане, осведомеността и образованието.
Докладът "Отприщване на частния капитал в полза на обществото в Централна и Източна Европа" разкрива обща за региона картина – социалната ангажираност все още не е неразделна част от начина, по който живеем или управляваме бизнеса си въпреки подобреното благосъстояние и възможности на частния сектор в проучваните страни. Авторите на доклада обясняват това състояние така: "тъй като икономиките в региона са сравнително млади, стремежът към печалба остава основен приоритет за повечето предприятия и инвеститори".
"Ние помагаме спонтанно, в резултат на емоционална реакция към определени ситуации или криза", разяснява Анна Корженевска, основателят на Social Impact Alliance for Central & Eastern Europe. Редовни дарения в ЦИЕ правят половината от дарителите, при 59 на сто в България, показват данните от доклада.
Предприятията играят много важна роля в контекста на финансовата и нематериалната подкрепа, особено в областта на доброволческата или друг вид безвъзмездна дейности на служителите, обясняват от тръста и допълват, че действията понастоящем зависят най-вече от външни фактори като разпоредби, политика на дружеството-майка, допълнителен натиск от страна на клиентите и служителите.
По-различна е наблюдаваната ситуация при семейните и по-малките предприятия, където социалните кръгове и личният опит на техните ръководители играят важна роля. Тези видове фирми са склонни да подкрепят самостоятелно важните за тях каузи, обикновено на местно равнище.
И тъй като стана въпрос за външния натиск над корпоративния сектор и неговата социална отговорност, гражданите и техните очаквания спрямо бизнеса не са за пропускане. Това е така, защото социалната ангажираност на бизнеса вече влияе на потребителските нагласи. Половината от участниците в изследването в ЦИЕ заявяват, че предпочитат да купуват продукти от социално отговорни марки. По-висока цена за продуктите са склонни да плащат 45 на сто от анкетираните. За България процентите са следните: 60 на сто предпочитат стоки на социално отговорни фирми, а 48 процента от българите да купуват стоки на по-висока цена.
Интересни са и гражданските нагласи в ЦИЕ спрямо отговорността на цели сектори. Така например от финансовите компании се очаква да бъдат ангажирани с решаването на проблемите на бедността и образованието, в контекста на цялостния икономически растеж. Предприятията в хранително-вкусовата промишленост и търговските вериги на дребно са натоварени с очаквания за противодействия на глада и насърчаването на отговорното потребление. А секторите енергетика и автомобилостроене трябва да бъдат активни с решаването на проблеми, свързани с промените в климата.
От представителите на новата икономика, в лицето на технологичните компании и тези от информационно-комуникационния отрасъл, гражданите очакват стимул за икономически растеж и подкрепа на иновациите.
Друг важен участник в този процес са медиите, които освен да повишават осведомеността, могат и да насърчават обществени нагласи чрез своите действия. Същото важи и за публичната администрация, която оформя правната и фискалната екосистема и така стимулира желано поведение, обясняват от мозъчния тръст. Това може да стане чрез поощряване на социално ангажираните предприятия, покани към тях за участие в бизнес мисии като се запазват конкретни търгове за компании, които отговарят на по-високи критерии.
"Стратегиите и степента на отвореност на публичната администрация към сътрудничество са различни в отделните региони. Някои държави вече са създали специални стратегии и органи за диалог със заинтересованите лица, докато в други все още липсват разпоредби и структури, чрез които да се ръководят и очертават приоритетите на други сектори", казва Анна Корженевска.
Докладът "Отприщване на частния капитал в полза на обществото в Централна и Източна Европа" показва, че жителите на Централна и Източна Европа не искат да бъдат оставени сами да развиват културата на дарителство, обясняват неговите автори. Малко над половината от участниците в проучването или 52 на сто от тях заявяват, че сегашната геополитическа ситуация изисква повече подкрепа от по-развитите държави, като САЩ, Обединеното кралство или Западна Европа.
/ИЦ/
news.modal.text
