В повечето държави от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) свободната пазарна икономика съществува едва от 30 години. Тъй като икономиките в региона са сравнително млади, стремежът към печалба остава основен приоритет за повечето предприятия и инвеститори. Въпреки това както предприятията, така и физическите лица вече разполагат със средствата и желанието да допринасят за социалното развитие на региона. Дори само в България се наблюдава потенциал за повече от удвояване на индивидуалните дарения - според изследване, извършено от Social Impact Alliance for Central & Eastern Europe: "Отприщване на частния капитал в полза на обществото в Централна и Източна Европа", получено днес в БТА.
Подобно на други държави в региона на ЦИЕ, България изгражда икономическата си идентичност от 1991 г. насам. Нейното присъединяване към Европейския съюз през 2007 г. определено помогна за развитието на страната. България в момента е дом за 6,8 милиона души и около 360 000 предприятия, повечето от които - над 314 000 - са микропредприятия (с до 9 служители).
Екосистема за социално въздействие в България и Централна и Източна Европа
Социално-екологичните проблеми се радват все по-голям интерес не само в България, а и в целия регион на Централна и Източна Европа, сочи проучването. Днес 38 на сто от населението на България (47 на сто) в региона на ЦИЕ като цяло прави дарения за социални каузи. Най-впечатляващ обаче е филантропският потенциал на българите, който възлиза на 290 милиона евро годишно - 170 милиона евро повече от сегашното равнище на дарения, се посочва в доклада.
Най-важни тенденции
Докладът показва, че като граждани на Централна и Източна Европа ние разполагаме с все повече капитал, ресурси и желание да се ангажираме със социални въпроси - при подходяща мотивация бихме били склонни да даряваме почти два пъти повече, отколкото в момента (от 2,7 милиарда евро на 5,5 милиарда евро). От друга страна, въпреки че вече имаме какво да споделим и сме все по-склонни да го правим, социалната ангажираност все още не е неразделна част от начина, по който живеем или управляваме бизнеса си, казва Анна Корженевска, основател на Social Impact Alliance for Central & Eastern Europe, въз основа на резултатите от изследването. Основателят на мозъчния тръст обяснява, че ние помагаме спонтанно, в резултат на емоционална реакция към определена ситуация или криза. Само половината от дарителите обявяват, че редовно правят дарения (51 на сто в ЦИЕ, 59 на сто в България).
Предприятията играят много важна роля в контекста на финансовата и нематериалната подкрепа (особено в областта на доброволческата дейност от страна на служителите или безвъзмездните дейности), посочват авторите на проучването. Понастоящем те се мотивират най-вече от външни фактори (разпоредби, очаквания на дружеството-майка, допълнителен натиск от страна на клиентите и служителите). Въпреки това, тъй като езикът и терминологията на разпоредбите, особено на тези, свързани с нефинансовата отчетност, не се разбират напълно от практиците, много предприятия поемат само тези предизвикателства, които са необходими, за да си осигурят съответствие с изискванията. Ситуацията е малко по-различна при семейните и по-малките предприятия, където социалните кръгове и личният опит на техните ръководители играят важна роля. Тези видове предприятия са склонни самостоятелно да подкрепят важните за тях каузи, обикновено на местно равнище.
Междувременно самите жители на Централна и Източна Европа говорят за това какъв вид корпоративно гражданство искат. От предприятията във финансовия сектор се очаква да решават проблемите на бедността, образованието и цялостния икономически растеж. От предприятията от хранително-вкусовия сектор и веригите за търговия на дребно се очаква да поставят по-голям акцент върху борбата с глада и насърчаването на отговорната консумация, докато предприятията от енергийния и автомобилния сектор следва да се съсредоточат върху проблемите, свързани с климата. От своя страна от технологичните предприятия и тези в сектора на информационните технологии се очаква да стимулират икономическия растеж и да подкрепят иновациите. Гражданите на Централна и Източна Европа ценят социалната ангажираност на предприятията - 50 на сто от жителите заявяват, че предпочитат да купуват продукти от социално отговорни марки (60 на сто в България), а 45 на сто са склонни плащат малко повече за тях (48 на сто в България), сочи проучването.
Медиите също са важни за повишаването на осведомеността, тъй като те могат да насърчават правилните нагласи чрез своите действия, както същото се отнася и за публичната администрация, която оформя правната и фискалната екосистема и може да насърчава желаното поведение - например като поощрява социално ангажираните предприятия, кани ги на бизнес мисии или запазва определени търгове за предприятия, които отговарят на по-строги критерии. Стратегиите и степента на отвореност на публичната администрация към сътрудничество са различни в отделните региони. Някои държави вече са създали специални стратегии и органи за диалог със заинтересованите лица, докато в други все още липсват разпоредби и структури, чрез които да се ръководят и очертават приоритетите на други сектори, казва Анна Корженевска.
В региона на Централна и Източна Европа се наблюдава нарастващ интерес към инвестициите във въздействие, които се разбират като инвестиционна стратегия, насочена към генериране на финансова възвращаемост, съчетана със създаване на положително въздействие, се посочва в проучването. Този пазар обаче е силно ориентиран към печалбите и критериите за вземане на решения не са се променили (потенциалът за печалба все още е основен критерий за оценка). Ако очакваме да се увеличи мащабът на инвестициите във въздействие в региона, определението за въздействието и начините, по които то се измерва и отчита, трябва да се разбират по-ясно от практиците, а за това се изискват стандарти и инструменти, посочват авторите на проучването. Според тях необходимо е също така по-добро предлагане от страна на стартиращите предприятия, както и държавни стимули, като например данъчни облекчения.
Ключовата роля на западните държави
Докладът "Отприщване на частния капитал в полза на обществото в Централна и Източна Европа" показва, че жителите на Централна и Източна Европа не искат да бъдат оставени сами да развиват културата на дарителство. 52 на сто от гражданите заявяват, че сегашната геополитическа ситуация изисква повече подкрепа от по-развитите държави, като САЩ, Обединеното кралство или Западна Европа. Западните държави предоставят достъп не само до капитал, но и до знания и образование. Това е важно, тъй като по-голямата осведоменост и използването на най-добрите практики от по-зрелите пазари са от съществено значение, ако искаме да преминем от реакция при кризи, която осезаемо се засили по време на пандемията от КОВИД-19 и войната в Украйна, към стратегическа и дългосрочна филантропия, посочват авторите на доклада.
Украйна също оценява подкрепата на западните държави. "Цялостната оценка на чуждестранната помощ е много положителна. Цели 74 на сто от украинците я оценяват като добра или много добра. Възприятието за това кой в момента оказва най-силна подкрепа на страната е ясно: САЩ, Обединеното кралство и съседните държави. Украинците са загрижени, че една продължителна война може да доведе до намаляване на чуждестранната помощ, като подчертават решаващата роля на чуждестранните медии за отразяването на ситуацията в Украйна. Цели 84 на сто от украинските граждани смятат, че чуждестранните медии следва да отразяват войната в Украйна по-активно, добавя Анна Корженевска.
"Отприщване на частния капитал в полза на обществото в Централна и Източна Европа" представлява цялостен анализ на изследванията, проведени от Social Impact Alliance for Central & Eastern през периода 2020-2023 г. в сътрудничество с ключови заинтересовани лица и лица, които вземат решения в 11 държави от Централна и Източна Европа.
/ВЙ/
news.modal.text
