Вятърът остава енергоизточникът с най-ниски разходи за производство на единица енергия. Въпреки това от 2014 г., с малки изключения, България няма голяма инсталирана мощност за вятърна енергия, която да е присъединена към мрежата. Това каза научният сътрудник в програма "Енергетика и климат" към Центъра за изследване на демокрация Мария Трифонова по време на кръгла маса на тема "Разгръщане на потенциала за вятърната енергия на сушата в България", организирана от центъра, която се провежда в София.
Трифонова посочи, че резултати от предишно изследване показват, че България ще има нужда и потенциал да инсталира близо 10 гигавата вятърна енергия на суша и в морските пространства до 2040 г., за да постигне целите на въглеродната неутралност. Тя представи и анализ, който е базиран на моделиране на Австрийския технологичен институт. Анализът установява, че между 40 и 42 гигавата вятърна мощност може да бъде инсталирана на сушата. В районите с най-голям потенциал за вятърна енергия могат да бъдат инсталирани до 10 гигавата мощност. Тези райони са Добрич, Варна, Шумен и Разград.
Анализът показва още, че потенциалът на офшорния вятър е 176 гигавата, посочи Трифонова. Според оценката близо 35 процента от крайбрежната зона в България се счита подходяща за разполагане на вятърни генератори. Близо 4 гигавата могат да бъдат инсталирани в зони с плитки води, които са до 40 метра дълбочина, а 28 гигавата в тези между 40 и 80 метра дълбочина в морето. Има потенциал и за развитието на плаващи платформи.
/ВЙ/
Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.
Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите
news.modal.text
