Възможностите за промяна в нормативната уредба, свързана с поземлените отношения, с която да се постигне крайната цел – да имаме български храни на трапезата си, обсъдиха на първото си заседание членовете на ресорния Консултативен съвет в Министерството на земеделието и храните. Това стана известно от думите на министър Кирил Вътев пред журналисти след края на заседанието на Консултативния съвет по поземлените отношения.
В съвета участват министърът и ресорният заместник-министър Георги Тошев, а в днешната среща се включиха представители на различни браншови организации.
Министър Вътев изтъкна, че темата с поземлените отношения засяга всички земеделски производители, а проблемите, свързани с нея, са много, като някои от тях са трудно решими и изискват сериозни законодателни и нормативни промени. По думите на министъра проблемите по тази тема са трупани повече от 30 години, още с връщането на земеделската земя в реални граници и процесите, които се развиват досега.
Министърът на земеделието съобщи, че следващият Консултативен съвет ще е по въпросите на млякото и млечните продукти, след това - по плодовете и зеленчуците, после – месото и месните продукти, пчелния мед, техническите култури, лозята и виното, етерично-маслените култури. Говорим за продукти, за цялата агрохранителна верига, вече не се срещаме с определен бранш, а само на база агрохранителна верига, в която всеки трябва да си намери мястото, заяви министърът.
Заместник-министър Тошев съобщи, че на първото заседание на Съвета са били приети правила за работата на органа и уточни, че до месец и половина ще има ново заседание на Консултативния съвет по поземлените отношения. Той допълни, че тогава вече ще има конкретни предложения за промени в нормативната база.
Веселина Ралчева от Българската асоциация "Биопродукти" изтъкна важността на темата за този тип производители в контекста на устойчивостта и дългосрочните перспективи за ползването на земеделската земя. Сред поставените акценти от организацията по време на заседанието на Съвета са били теми, свързани с ползването на общинския и държавния поземлен фонд, с така наречените "непотърсени земи" като сериозен ресурс, с който държавата може да помогне за развитието на определени сектори, които са важни за страната и в развитието на поставените политики в областта на земеделието.
Димитър Зоров, председател на Управителния съвет на Националния съюз на говедовъдите в България,
съобщи, че представители на говедовъдния съюз и биопроизводителите са предложили държавният поземлен фонд и общинският да бъдат инструменти за осъществяването на необходимите политики в тези сектори, а не "както досега са играли (ролята на - бел. реп.) касичка за събиране на пари". Той изрази надежда занапред да има прогнозируемост за земеделските производителите и опростяване на административните процедури.
Юлия Куюмджийска, заместник-председател на Обединени български животновъди, също изтъкна ползата от този съвет за сектора, защото по думите й поземлените отношения са едно от средствата, които биха могли да доведат до напредък на животновъдството в страната. Сред обсъдените днес в Съвета проблеми тя акцентира върху кадастъра, но посочи, че би трябвало да са предмет на разглеждане и проблемите, свързани с грешките, които се допускат в кадастралните планове. За животновъдите е важно най-скоро да бъдат направени промени в Закона за собственост и ползването на земеделските земи за разпределението на пасищата, мерите и ливадите, с оглед на промените от тази година в Закона за подпомагане на земеделските производители и промените в Системата за идентификация на земеделските парцели. От организацията вече имат готови предложения, които ще бъдат представени на следващото заседание на Съвета.
Костадин Костадинов от Българската аграрна камара напомни, че поземлените отношения са началото на агрохранителната верига и изрази надежда Съветът да реши голяма част от проблемите по темата.
Стефан Асенов, изпълнителен директор на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи, изтъкна, че организацията от много време настоява за сформирането на подобен съвет. Той посочи, че прекалено много проблеми са се насъбрали през последните 33 – 34 години – от възстановяването на земята в реални граници, липсата на уедряване, пренареждане и групиране на парцелите, с напояването, кадастъра, кадастралните карти и регистъра, отчуждаването и сервитутите, както и с агроекологията.
От Браншовата камара "Плодове и зеленчуци" изразиха надежда за решаване на основните проблеми и постепенното преминаване към все по-устойчиво земеделие.
/ЕС/
news.modal.text
