Със 122 милиона души се е увеличил броят на хората в света, изправени пред глад, от 2019 г. насам поради пандемията и многобройните метеорологични шокове и конфликти, включително войната в Украйна, според най-новия доклад "Състояние на продоволствената сигурност и храненето в света" (SOFI), публикуван вчера съвместно от пет специализирани агенции на ООН.
Ако тенденциите се запазят, целта за устойчиво развитие, насочена към елиминиране на глада до 2030 г., няма да бъде постигната, предупреждават Организацията по прехрана и земеделие на ООН (ФАО), Международният фонд за развитие на селското стопанство (IFAD), Детският фонд на ООН (УНИЦЕФ), Световната здравна организация (СЗО) и Световната продоволствена програма (WFP).
Изданието на доклада от 2023 г. разкрива, че между 691 и 783 милиона души са били изправени пред глад през 2022 г., със среден диапазон от 735 милиона. Това представлява увеличение от 122 милиона души в сравнение с 2019 г., преди пандемията от КОВИД-19.
Въпреки че броят на гладуващите в световен мащаб е останал без промяна между 2021 г. и 2022 г., има много места в света, изправени пред задълбочаващи се хранителни кризи. Напредък в намаляването на глада се наблюдава в Азия и Латинска Америка, но гладът все още нараства в Западна Азия, Карибите и във всички подрегиони на Африка през 2022 г. Африка остава най-засегнатият регион, като един на всеки пет души на континента е бил изправен пред глад, или над два пъти повече от средното за света.
"Има региони, които са напът да постигнат някои цели в областта на храненето до 2030 г., но като цяло се нуждаем от интензивни и незабавни глобални усилия за спасяване на Целите за устойчиво развитие. Трябва да изградим устойчивост срещу кризите и сътресенията, които водят до продоволствената несигурност – от конфликтите до климата", каза генералният секретар на ООН Антониу Гутериш чрез видеосъобщение по време на представянето на доклада в централата на ООН в Ню Йорк.
Ръководителите на петте агенции на ООН пишат в предговора на доклада, че според прогнозите почти 600 милиона души все още ще бъдат изправени пред глад през 2030 г., а основните двигатели на продоволствената несигурност и недохранването са нашето "ново нормално".
Отвъд глада
Ситуацията с продоволствената сигурност и изхранването остава мрачна през 2022 г. Докладът установява, че приблизително 29,6 процента от световното население, което се равнява на 2,4 милиарда души, не е имало постоянен достъп до храна, измерено чрез разпространението на умерена или тежка продоволствена несигурност. Сред тях около 900 милиона души са били изправени пред сериозна продоволствена несигурност.
Междувременно възможностите на хората за достъп до здравословен начин на хранене се е влошил в целия свят: повече от 3,1 милиарда души в света - или 42 на сто - не са били в състояние да си позволят здравословна диета през 2021 г. Това представлява общо увеличение от 134 милиона души в сравнение с 2019 г.
Милиони деца под петгодишна възраст продължават да страдат от недохранване: през 2022 г. 148 милиона деца под петгодишна възраст (22,3 на сто) са изостанали в растежа, 45 милиона (6,8 на сто) са били с тегло под нормалното, а 37 милиона (5,6 на сто) - с наднормено тегло.
Наблюдава се напредък при децата, се хранят само чрез кърмене, като 48 процента от бебетата под 6-месечна възраст се възползват от тази практика, което е близо до целта за 2025 г. Въпреки това ще са необходими по-съгласувани усилия за постигане на целите за борба с недохранването до 2030 година.
Нови доказателства: урбанизацията води до промени в хранително-вкусовите системи
Докладът също така разглежда повишената урбанизация като "мегатренд", засягащ това как и какво ядат хората. Тъй като почти седем от всеки десет души се очаква да живеят в градове до 2050 г., правителствата и други институции, работещи за справяне с глада, продоволствената несигурност и недохранването, трябва да се стремят да разберат тези тенденции на урбанизация и да ги вземат под внимание при изготвянето на своите политики.
По-специално, простата концепция за разделение между селските и градските райони вече не е достатъчна, за да се разберат начините, по които урбанизацията оформя хранително-вкусовите системи. Необходима е по-сложна концепция за връзката "селско-градско", като се имат предвид както степента на свързаност, която хората имат, така и видовете връзки, които съществуват между градските и селските райони.
За първи път това развитие е документирано систематично в единадесет държави. Докладът илюстрира, че покупките на храна са значителни не само сред градските домакинства, но и в селско-градската среда, включително за хората, които живеят далеч от градските центрове. Новите констатации показват и как потреблението на силно преработени храни също се увеличава в крайградските и селските райони на някои страни.
За съжаление, се запазват неравенствата от териториална гледна точка - продоволствената несигурност засяга повече хората, живеещи в селските райони. Умерената или тежка продоволствена несигурност е засегнала 33 на сто от възрастните, живеещи в селските райони, и 26 на сто в градските зони.
Недохранването на децата също показва специфики според това дали те живеят в градове или села: разпространението на забавянето на растежа при децата е по-високо в селските райони (35,8 на сто), отколкото в градските (22,4 на сто). Отслабването е по-разпространено в селските райони (10,5 на сто), отколкото в градските (7,7 на сто), докато наднорменото тегло е малко по-разпространено в градските райони (5,4 на сто) в сравнение със селските (3,5 на сто).
Докладът препоръчва, че за ефективно насърчаване на продоволствената сигурност и изхранването, политическите интервенции, действия и инвестиции трябва да се ръководят от всеобхватно разбиране на сложната и променяща се връзка между селски и градски райони и хранително-вкусовите системи.
Докладът
"Състоянието на продоволствената сигурност и храненето в света" е годишен доклад, който от 1999 г. наблюдава и анализира напредъка на света към прекратяване на глада, постигане на продоволствена сигурност и подобряване на храненето. Той също така предоставя задълбочен анализ на ключовите предизвикателства за постигането на тези цели в контекста на Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие. Докладът е насочен към широка аудитория, включително политици, международни организации, академични институции и широката общественост.
Тазгодишната тема е в съответствие с "Новия дневен ред за градовете" на Общото събрание на ООН и ще допълва и насочва дискусиите на политическия форум на високо равнище през 2023 г. – най-вече относно устойчивите градове и общности и особено по време на тридневния министерски формат на форума, който ще се проведе от 17 до 19 юли 2023 г. и в навечерието на Срещата на върха за целите за устойчиво развитие през септември.
/ЕС/
news.modal.text
