Икономистите на "УниКредит Булбанк" повишиха прогнозата си за реалния растеж на БВП за 2023 г. с 0,4 процентни пункта (п.п.) до 1,7 на сто на годишна база в последния си икономически доклад. Основните мотиви са по-силното представяне на икономиката и по-бавно от очакваното увеличаване на разходите по обслужване на заемите за българските домакинства в резултат на затягането на монетарната политика на централните банки на развитите икономики. Сред другите причини са по-изразената корекция в цените на енергийните суровини, която води до по-рязко забавяне на инфлацията, съобщават от банката.
Очакванията на икономистите са растежът на износа да остане слаб с оглед на слабото външно търсене и продължаващите негативи, произтичащи от войната в Украйна. В същото време икономистите на банката очакват по-добро усвояване на еврофондовете през тази година, което да помогне за известно ускоряване на ръста на инвестициите в икономиката.
Очакваната по-ниска инфлация в последния доклад на икономистите на банката предполага по-висока покупателна способност на доходите на домакинствата. Последното в комбинация с постепенното и умерено увеличение цената на кредита за домакинствата се очаква да способства за увеличение на потреблението, и по този начин и на растежа на БВП за 2024 г. с 0,7 п.п. до 3 на сто в сравнение с прогнозираните стойности през март тази година.
Въпреки по-позитивната прогноза за тази и следващата година, общата тенденция остава за значителни насрещни ветрове поради войната в Украйна, която се отразява негативно на инвестициите и оттам на икономическия растеж, смятат в "УниКредит Булбанк". Икономистите отчитат и очакваното отрицателно въздействие, което по-високите разходи за обслужване на кредитите ще имат върху потреблението, като прогнозите им са по-голямата част от увеличението на лихвените проценти по кредитите за домакинствата да се материализира през 2024 г.
Инфлацията на потребителските цени постепенно ще отслабва през следващите тримесечия и очакванията са тя да бъде 9,8 на сто средногодишно през 2023 г., в сравнение с 11,1 на сто в доклада от преди три месеца. Докато лихвените проценти по кредитите на домакинствата, и по-специално тези по ипотечните кредити, остават почти без промяна през настоящата година.
Въпреки че нивата на лихвите по ипотечни кредити в България се оказаха откъснати от тези в останалите страни от Европа, икономистите на банката са на мнение, че цената на кредита за домакинствата ще се повиши, но материализирането на тази тенденция ще отнеме повече време от предвиденото преди три месеца. Очакваните повишения на лихвени проценти по новоотпуснатите ипотечни кредити в лева са средно до 3,5 на сто през 2024 г. и до 3,75 на сто през 2025 на сто, от 2,7 на сто приблизително тази година. Прогнозата за лихвените проценти по вече отпуснатите ипотечни кредити (повечето, от които са свързани с цената на привлеченото финансиране от домакинствата в лева) е да се покачат с около половин процентен пункт през 2024 г. и 2025 г., когато икономистите на банката очакват края на ерата на свръхниските лихви по кредитите за домакинствата да приключи, посочват експертите.
От "УниКредит" очакват икономиките в страните от Централна и Източна Европа, част от Европейския съюз, и Западните Балкани средно да нараснат с около 1,6 на сто през 2023 г. и 3,1 на сто през 2024 г. Прогнозите им са Румъния да се представи по-добре, докато Чехия и Унгария ще отбележат известно изоставане.
В последния икономически доклад за тримесечието за ЦИЕ: "По-бързият растеж е изправен пред насрещни външни ветрове". Експертите на "УниКредит" подчертават като основен риск за икономическия растеж в ЦИЕ нестабилността на Европа, САЩ и Китай, която може да отложи възстановяването на капиталовите разходи, износа и потребителското търсене за края на 2023 или за 2024 г.
В същото време е възможно вътрешното търсене да се засили допълнително, тъй като очакванията са растежът на заплатите да изпревари инфлацията след втората половина на 2023 г. и да се облекчи финансовата обстановка през 2024 г. "Правителствата в ЦИЕ не са склонни да оттеглят фискалната подкрепа за домакинствата, което ще задейства процедурата при прекомерен дефицит (EDP) през 2024 г.", се посочва в доклада.
Прогнозите за инфлацията за края на 2023 г. са между 6 на сто и 9 на сто, с изключение на Турция, а през следващата година икономистите на "УниКредит" предвиждат по-бавен спад на инфлацията. "Поставените цели за намаляване на инфлацията вероятно няма да бъдат постигнати поради по-високите цени на енергията и натиска върху цените от търсенето на фона на фискалните стимули за 2023 г. и ръста на реалните заплати, като Русия и Сърбия вероятно ще бъдат изключение", коментира Дан Букша, главен икономист на "УниКредит" за Централна и Източна Европа. Очакванията са всички централни банки от ЦИЕ да намалят размера на лихвите през 2024 г. под 6 на сто в Централна Европа и Сърбия, до 7 на сто в Русия и до 20 на сто в Турция.
Сред основните рискове, посочени в доклада за ЦИЕ за тримесечието, са размерът на инфлацията над целевата стойност в средносрочен план; рецесията в еврозоната и САЩ и по-слабият растеж в Китай, който натежава върху икономическия растеж в ЦИЕ; влиянието на войната в Украйна върху туризма по Черноморието; национализмът и евроскептицизмът, проникващи в икономическите политики, пише в съобщението.
/ВЙ/
news.modal.text
