Трябва да осъзнаем, че се намираме в преломен момент, революция в енергетиката. Търсенето, предлагането и потребностите ще зададат посоката на движение. Акцентът в момента е върху мрежовите оператори, но те трябва да спазват закони, които са морално остарели. Всички говорим за водород, сякаш той присъства и ще бъде пуснат в експлоатация в чистата му форма. Това каза заместник-председателят на Българската газова асоциация Кирил Темелков по време на форума "Зелена седмица 2023" ("Green Week 2023"), посветен на зеления преход в страните от Централна и Източна Европа и енергийната свързаност, зеленото финансиране и иновациите, който започна днес в София. Организатори са dir.bg и 3E News, а БТА е медиен партньор.
Той даде за пример какво може да се произведе от водород. Като зелен амоняк, който освен че се произвежда лесно, може и лесно да бъде дистрибутиран на далечни разстояния. Или зелен метанол, който може да бъде използван в двигателите и да замести течните горива. По думите на Темелков газопреносната мрежа може да транспортира известни количества водород, като се оказва, че старите тръби са по-устойчиви на водород, отколкото новите.
Според заместник-председателя на Българската газова асоциация, когато говорим за зелената сделка, се фокусираме основно върху електричество, а има много други сектори, които трябва да се развиват. "Не само нямаме енергийна стратегия, но дори нямаме организация да започнем да мислим за нея", заяви Темелков и всички панелисти се съгласиха с това твърдение.
По думите му преходът трябва да бъде солидарен, справедлив за всички, а субсидиите в този сектор са най-лошото, което може да се случи. Той посочи още, че трябва да говорим за глобални цели, не само европейски.
"Енергията, която предоставят възобновяемите източници е непостоянна, а това създава проблеми пред операторите, било преносни или преразпределителни дружества. Трябва да се научим да управляваме и използваме тази енергия, защото е с изключително ниски оперативни разходи, което води до по-голяма добавена стойност", коментира Ангелин Цачев, изпълнителен директор на Електроенергийния системен оператор (ЕСО).
Той посочи, че заявленията при тях надхвърлят 40 000 мегавата и въпреки че не знаят каква част ще се осъществят, като оператор се готвят да посрещнат това предизвикателство.
По думите му възобновяемите мощности водят до три основни предизвикателства - присъединяването, управлението на мрежата и максимално ефективното използване на възобновяемата енергия.
Третото тепърва идва на дневен ред. "В България товарът в системата през лятото е около 4500 мегавата. Половината от тях идват от АЕЦ, а останалите от соларните централи", обясни Цачев. Той допълни, че ако енергията от соларните централи няма да може да бъде използвана, тя трябва да бъде изнесена, но няма къде, защото в съседните страни вече имат изградени достатъчно соларни централи.
На въпроса къде да бъде употребена тази енергия Цачев предложи два подхода: енергиен коридор, който да свързва цяла Южна Европа със Северна, и производство на зелен водород. Според него двата подхода трябва да се развиват паралелно.
Главният изпълнителен директор на "Електрохолд България" Карел Крал сподели, че тяхната цел е по-скоро зелено потребление, а не производство. "Това е много важно на ниво присъединяване на ВЕИ мощности - да произвеждаме там, където потребяваме", подчерта той.
Крал сподели за административния аспект, с който се сблъскват - от 300-400 заявки през 2019 г. за новите присъединявания на тяхната мрежа са стигнали до 11 000. "На всички даваме становище за присъединяване. В Германия, например, се събират накуп и се разглеждат съвместно", даде за пример той. Вторият аспект е технически - преносните оператори, които отговарят за балансирането на мрежа, за да няма спиране.
Тук на място дойде и изказването на Цачев, който подчерта, че финансовият ресурс е налице, но човешкият липсва. "Кадрите са най-ценното, което ни трябва, те са в основата на цялата зелена трансформация", каза той.
Според д-р инж. Ивайло Найденов, изпълнителен директор на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК), когато говорим за декарбонизация, лозунгът е електрификация. Все пак той сподели, че у нас потенциалът за електрификация не е голям - "каквото има да бъде електрифицирано, вече е".
Найденов също подчерта необходимостта от предвидим и стабилен пазар, стабилна регулаторна рамка. По думите му сред тенденциите е, че започва да се потребява повече енергия на място.
"Ако отворим карта на света и сложим най-добрия солар, той няма да бъде на място, заселено от хора, тъй като там условията не са добри за човешко пребиваване. Затова много от нашите проекти са в Африка, Австралия", разказа Момчил Арнаутски, мениджър Анализ на енергийния преход в CWP Global, чиято голяма част от бизнеса е декарбонизацията. Той допълни, че те се интересуват повече от декарбонизация на трудните сектори.
Към последното се присъедини и финансовият съветник в Европейски иновационен фонд Марчело Леонарди. Той сподели, че имат за цел до 2025 г. да започнат да влагат половината от бизнес инвестициите си в климатично финансиране.
По думите на Апостол Дянков, старши експерт и ръководител на програма "Климат и енергия" в WWF България, промяната на поведението може да помогне за балансиране на електроенергийната мрежа. "Как да си променим консумацията като общество, като енергийни източници, като бизнеси? Как можем да преминем към по-добър начин на живот, докато имаме индустрия?", даде тема за размисъл той, допълвайки, че средният въглероден отпечатък на един българин е между 6 и 8 тона.
Според Христо Панчев, координатор на инициативата "Eco City Model", път в тази насока е например соларни панели върху покривите на обществени сгради като учебни заведения, болници. "Така могат да се произвеждат над гигават, дори два", посочи той и напомни, че много често, когато се говори за енергийна трансформация, се забравя откъде е тръгнало всичко. "Това бяха климатичните промени - всяка инвестиция в тази насока води до там, че плащаме за нещо сега, за да не платим за него много повече в бъдеще", каза Панчев.
Според Здравко Попов, експерт търговия и регулации в "Енери" (Enery), регионът ни има потенциал за единна цена - обединен пазар с Румъния и Гърция, което даде повече възможности. По думите му много инвеститори се отказват от дългосрочни стратегии у нас поради регулаторната несигурност.
Последните няколко месеца в Тирана имахме необичайно време, което е типично тропическо. То доведе до много проблеми в земеделието и туризма, които са важни стълбове на нашата икономика. Естествено Албания няма проблем с декарбонизацията, защото произвеждаме 100 процента от чистата си енергията от вода, но срещаме други трудности заради подобен климат - периоди на суша, последвани от периоди на обилни дъждове, което е много сложно за управление, тъй като или нямаме водата, от която се нуждаем, или имаме много, която нямаме какво да правим. За нас е ясно, че трябва да диверсифицираме източниците на енергия и работим усилено в тази насока. Това разказа Арбен Пелумби, председател на Парламентарния пленум на Енергийната общност 2023.
Той сподели, че една от целите на Албания е през 2029 г. да бъде нетен износител на енергия, а не вносител, както е сега. "Регионът има различни проблеми и всяка страна трябва да изгради собствена стратегия, но съм сигурен, че заедно можем да направим много за бъдещето планетата", заяви Пелумби.
"Все още плановата икономиката не е напуснала енергетиката. Повече трябва да се гледа какво се случва при потребителите", заключи модераторът на панела доц. д-р Атанас Георгиев, декан на Стопански факултет на Софийски университет "Св. Климент Охридски".
