Реформата на правилата за дълга и дефицита в ЕС е сред най-горещите теми на настоящата година. Критиците твърдят, че правилата вече не са актуални. След като бяха временно отменени за пръв път по време на пандемията от КОВИД-19, сега дойде време те да бъдат реформирани. Германия в частност настоява за по-строги правила. Европейският нюзрум разговаря по темата с германския финансов министър Кристиан Линднер.
Позициите едва ли могат да бъдат по-раздалечени. Някои страни членки на ЕС като Германия и Нидерландия настояват за по-строга фискална дисциплина, а силно задлъжнелите държави се страхуват, че бързото намаляване на дълга може да постави под риск икономическия им растеж.
Правилата за дълга и дефицита в ЕС, известни като Пакт за стабилност и растеж, поставят таван на дълга на страните членки. Реформата на тези правила, временно отменени по време на пандемията от КОВИД-19 и след това отново до края на годината заради последиците от руската война в Украйна, вече е подложена на обсъждане в рамките на ЕС.
"Стабилните държавни финанси са условие за конкурентен общ пазар и стабилен паричен съюз. Именно затова Германия настоява за амбициозна реформа на Пакта за стабилност и растеж", заяви Линднер по време на видеоконферентно интервю за Европейския нюзрум - платформа за сътрудничество между 21 европейски новинарски агенции, сред които е и БТА.
Германия критикува предложението за реформа, изготвено от Европейската комисия
В предложенията, представени в средата на април, Европейската комисия предлага на силно задлъжнелите страни да бъде предоставена възможност да бъдат по-гъвкави по отношение на дълга и дефицита. Реформата не предвижда универсална скорост за намаляване на нивата на дълга, която да се отнася за всички страни членки. Но Германия настоява държавите с изключително висок дълг да бъдат задължени да го намаляват поне с 1 процент годишно. Предложението на Европейската комисия все още не е окончателно и трябва да бъде подобрено, тъй като не е гарантирано, че ще видим реалистично и сигурно намаляване на нивата на дълг и дефицит, казва Линднер.
Въпреки че други партньори отхвърлят фиксираното намаляване на дълга, лидерът на Партията на свободните демократи, които управляват в Германия заедно със социалдемократи и зелени, настоява, че 1 процент намаляване на дълга в нормални икономически времена "не е твърде амбициозно" и посочва, че е отворен за предпазна клауза (която ще разрешава изкривявания във фискалните цели) за времена на криза, за да бъде "отговорено на опасенията" на другите държави.
Макар Линднер да настоява, че Берлин иска да "обсъди възможните подобрения" на предложението на Брюксел, той изрази скептицизъм относно възможността за въвеждане на изключения при изчисляването на дефицита за определени инвестиции, например в отбраната, за които се обявяват някои държави.
"От една страна трябва да поддържаме високи нива на инвестиции в държавния сектор, а от друга няма реалистична алтернатива на намаляването на съотношенията на дефицита и дълга. Твърде високият държавен дълг вреди на икономическото развитие и на надеждността на еврото, което е нашата обща валута", казва той.
Няколко страни членки имат дълг, който е далеч над разрешените 60 на сто от БВП. Начело е Гърция, чийто държавен дълг достига 189 процента от БВП, следвана от Италия (152,6 на сто) и Португалия (127 на сто).
Изолирана ли е Германия?
Германският финансов министър отрича страната му да е изолирана в преговорите и твърди, че и други държави имат притеснения относно предложенията на Брюксел, макар и да не ги изразяват на глас.
"Другите могат и да са по-малко гласовити, но много страни членки споделят нашите възгледи за важността от поддържане на стабилността и надеждността на фискалните правила", казва министърът и добавя, че е убеден в постигането на споразумение по една от темите, която най-силно разделя ЕС в момента.
Хърватският финансов министър Марко Приморац, например, казва, че страната му може да се справи по сегашните правила, тъй като според правителствените разчети държавният дълг догодина ще спадне под 60 на сто от БВП. В същото време Хърватия е готова да подкрепи подобренията в постигането на прозрачност и опростяването на правилата. Хърватското правителство очаква съотношението дълг/БВП да спадне до 62,6 на сто до края на годината и до 55,6 на сто до края на 2026 г.
Преглед на дългосрочния бюджет на ЕС
Тази година ЕС ще направи преглед на т. нар. Многогодишната финансова рамка, или седемгодишния бюджет на ЕС. Линднер обяви, че очаква Комисията да поиска допълнителни средства, отчасти заради големите помощи, отпускани на Украйна.
Той посочи, че е против увеличаването на бюджета на ЕС чрез вноските на страните членки и вместо това предлага съществуващите фондове да бъдат преразпределени.
"Преди да се прибегне до увеличаване на вноските на страните членки, допълнителните финансови нужди трябва да бъдат покрити чрез прехвърляне на фондове и чрез използване на съществуващите фондове в бюджета на ЕС за непредвидени случаи. Следователно не виждаме необходимост от създаването на допълнителни фондове," казва министърът.
Линднер споделя още, че не подкрепя създаването на нови инструменти като "НекстДженерейшън ИЮ" (NextGenerationEU) за издаването на съвместни облигации, тъй като наличните фондове все още не са използвани. По отношение на възстановяването на Украйна, той казва, че това е тема на отделна дискусия, която трябва да включи международни финансови институции като МВФ, банките за развитие и Г-7.
Трябва да намалим инфлацията възможно най-бързо
Германският министър отбелязва, че високата инфлация е проблем за националните бюджети и за финансовите инструменти в Европейския съюз. "Точно затова наша отговорност е да ограничим инфлацията възможно най-бързо. Ако противодействаме на паричната политика с нашите финансови политики с високи разходи, например, тогава процесът на борба с високата инфлация ще продължи по-дълго и ще повлияе по-зле на нашите икономики", казва Линднер.
По отношение на изключването на увеличените разходи за отбрана при изчисляването на дефицита, за което пледират някои страни, той заяви: "Защо съм скептичен? Просто защото капиталовите пазари на различават мотивите за трупане на дълг. За капиталовите пазари дългът е просто дълг, а твърде високият дълг води до нестабилност. Това е потенциално подхранване на инфлацията и намаляване на устойчивостта на държавните финанси".
Италия е единствената страна, която не е ратифицирала Европейския механизъм за стабилност
По отношение на Европейския механизъм за стабилност (ЕМС - ESM), фондът за подпомагане на задлъжнели държави, Линднер заяви, че очаква Италия да ратифицира реформата "в кратък период от време" и след "размяна на гледища за развитието през следващите години".
"Мисля, че италианското правителство постави редица въпроси, а директорът на ЕМС Пиер Граменя със сигурност ще им отговори. Убеден съм, че ще намерим общ език", заяви Линднер.
Италия е единствената страна, която не е ратифицирала реформата на ЕМС, като правителството смята, че този инструмент трябва да се ползва и за други цели освен за спасявания (bailouts), например за подпомагане на инвестициите и растежа.
Консенсус до края на годината?
Испания поемa председателството на Съвета на ЕС от юли и вицепремиерът Надя Калвиньо ще води преговорите в Съвета на министрите на икономиката и финансите.
"Трудно е да се стигне до консенсус, но ако някой е способен да ни обедини, това е Надя Калвиньо. Тя има нашата подкрепа и ние ще бъдем конструктивни по време на целия процес", казва Линднер и добавя, че испанският вицепремиер "ще вложи усилия" в постигането на споразумение въпреки "твърде сложните вътрешни обстоятелства", имайки предвид парламентарните избори в Испания през юли.
Ако не се стигне до споразумение, сегашните правила ще бъдат прилагани отново и през 2024 г., посочва Линднер, "докато бъдат договорен нови", въпреки че тези правила ще изискват финансови корекции за половината страни членки, включително и Германия, заради преминаването на прага от 3-процентов бюджетен дефицит или 60-процентов дълг, сочат последните прогнози на Еврокомисията.
Линднер казва, че Германия ще даде всичко от себе си, за да бъде постигнат "консенсус още тази година, но това трябва да е най-доброто, а не най-бързото решение". Германия е готова да преговаря денонощно и през почивните и празничните дни, ако се наложи, за да се стигне до консенсус до края на годината, заявява той.
В петък (утре - бел. ред.) финансовите министри на страните членки (на ЕС - бел. ред.) се събират в Люксембург и дискусиите за дълговите правила са част от програмата им.
/ЦМ/
news.modal.text
