site.bta"БизнесЮръп": Рецесията в ЕС е избегната, но предизвикателствата остават

"БизнесЮръп" (BusinessEurope) публикува днес своята "Икономическа перспектива за пролетта на 2023 г.". В анализа се подчертава, че падащите цени на енергията през меката зима са помогнали икономиката на ЕС да се отклони от рецесията, но ситуацията остава предизвикателна за много компании, съобщи Българската стопанска камара на интернет страницата си.

Генералният директор на BusinessEurope Маркус Й. Байрер заяви: "Икономиката на ЕС избегна рецесията, но остават много предизвикателства. Повишаващите се лихви правят достъпа до финансиране по-скъп за бизнеса. Повечето от нашите федерации-членки очакват стагнация на инвестициите в краткосрочен план. За да постигнат цифров и зелен преход, политиците трябва да използват всички инструменти, с които разполагат, за да привлекат повече инвестиции в ЕС. Това означава да се осигури свобода на регулаторните изисквания и изискванията за докладване и да се ускорят процедурите за издаване на разрешителни, особено за енергийни проекти".

Повече от половината от нашите федерации-членки смятат, че цялостният бизнес климат като цяло е по-добър от изключително несигурната перспектива през есента. Цените на енергията и прекъсванията на веригата за доставки намаляват, но компаниите, особено малките и средните предприятия, продължават да работят в изключително несигурна среда. През 2023 г. декларациите за несъстоятелност достигнаха най-високото ниво за последните осем години, посочва генералният директор на BusinessEurope. Нивата на инфлация напоследък спаднаха, но за да запазим икономиката на ЕС по пътя към възстановяването, ние призоваваме социалните партньори да продължат усилията за избягване на пагубна спирала на заплатите и цените, допълва Байрер.

Ключови прогнози:

БВП на ЕС ще нарасне с 0,7 на сто през 2023 г. (ревизия нагоре от 0,1 на сто от есенната прогноза) и 1,6 на сто през 2024 г. Прогнозата за България е за ръст 1 на сто на БВП през 2023 г. (при предходна прогноза за минус 1,3 на сто) и 1,7 на сто за 2024 г.

Въпреки скорошния спад, съотношенията дълг/БВП остава високо през Q4-2023 във всички страни-членки на ЕС, като най-високо е то в Гърция (около 170 на сто), а най-ниско - Естония (18 на сто), следвана от България (малко над 20 на сто).

Темпът на инфлация в еврозоната постепенно намалява, но остава висок на 5,4 на сто през 2023 г. и 2,7 на сто през 2024 г.

Нивото на безработица в ЕС през 2023 г. се очаква да е 6,2 на сто, а през 2024 г. - 6,1 на сто. Прогнозата за България е за безработица 5,7% през 2023 г. и 5,5 на сто през 2024 г.

Основни препоръки:

По-нататъшното нормализиране на паричната политика може да отслаби краткосрочния растеж, но остава от съществено значение за управлението на инфлационните очаквания.

С нарастването на разходите за финансиране за предприятията и особено предвид инвестициите, необходими за посрещане на цифровия и зеления преход, политиците трябва да удвоят усилията си, за да направят по-привлекателно за предприятията да инвестират в ЕС.

Бързото постигане на споразумение относно преразглеждането на Пакта за стабилност и растеж (ПСР) е от съществено значение, за да се подпомогнат държавите-членки при укрепването на публичните им финанси и да се гарантира, че те имат капацитета да отговорят на бъдещите предизвикателства.

Преразгледаните правила трябва да подкрепят стимулиращите растежа структурни реформи и публичните инвестиции, както и да увеличат ангажираността с плановете в държавите членки. Но правилата не трябва да осигуряват прекомерна гъвкавост при тълкуването им.

Важно е, както предлага Комисията, референтните стойности от 3 процента от БВП за държавните дефицити и 60 на сто за държавния дълг да продължат да бъдат в основата на рамката за икономическо управление.