Страните с най-висока производителност и брутен вътрешен продукт (БВП) на глава от населението са и с най-високи цифрови умения, заяви изпълнителният директор на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд (Eurofound) Ивайло Калфин на дискусия, посветена на дигиталното неравенство и разделението на пазара на труда. Кръглата маса е в рамките на проекта на Българската стопанска камара (БСК) "Готови за дигитална трансформация", който се изпълнява в партньорство с КНСБ и МТСП, и е финансиран по ОП "Развитие на човешките ресурси".
По думите на Калфин цифровите умения са "превозното средство", което може да ни заведе до желаната работа, но хората трябва да са мотивирани да се обучават на такива технологии. Може да има всякакви програми, отделени средства и възможности, но ако не се усети нуждата от всеки да повиши квалификацията си, защото ще получи по-добро работно място, по-добри условия за работа или по-добри условия за живот, то тогава тези програми ще са безсмислени – защото ще се вижда превозното средство, но не и крайната цел къде искаме то да ни заведе, посочи Калфин.
Той представи данни за разделението на пазара на труда от гледна точка на възможностите за дистанционна работа, която е пряко свързана с цифровите умения. Според проучванията, около 40 на сто от заетите в ЕС могат да работят дистанционно, като това са преди всичко хора с високо образование, повечето жени, живеещи в големите градове и получаващи високо заплащане. Преобладаващата част (60 на сто) от работните места в ЕС не позволяват дистанционна работа, като основната бариера е това, че дадена работа има значителна физическа обработка или задачи за манипулиране (медицинска сестра, сервитьор, водопроводчик и т.н.). Калфин подчерта, че по ниво на дигитални умения България е на предпоследно място в Европа (преди Румъния). По предприятия, използващи поне една AI (изкуствен интелект) технология, след страната ни са само Унгария, Кипър, Гърция и Румъния, а по предприятия, използващи роботи в производството си (8,7 на сто), сме на десето място в ЕС (на първо място е Финландия с 13,8 на сто от предприятията, а на последно място е Великобритания с 4,1 на сто).
По данни на Евростат, на ниво ЕС, AI технологии в най-висока степен прилагат в своята дейност големите предприятия, като най-често (39,4 на сто) това са технологии за ИКТ - информационни и комуникационни технологии, сигурност, следвани от технологии за производствените процеси (32,7 на сто), за процесите на бизнес администриране (29 на сто), за маркетинг или продажби (25,3 на сто) и за логистика (17,7 на сто). Най-малко AI технологии се използват за управление на човешките ресурси (11,2 на сто). Калфин напомни, че България няма много големи предприятия и в този смисъл не са реалистични очакванията, че ние изведнъж ще станем лидери в прилагането на AI. Но препоръча да се сравняваме с подобни на нас страни и да се стремим към средните европейски равнища на използването на изкуствен интелект.
Калфин съобщи, че все повече се използва изкуствен интелект в области, в които има недостиг на работна сила и това допълнително задълбочава проблема, свързан с качеството и уменията, които хората притежават. По думите му в туризма, транспорта, строителството използването на изкуствения интелект се увеличава и това е пряко свързано с недостига на хора. Според него това не е застрашаваща работната сила тенденция, а по-скоро на нея трябва да се гледа като на факт, на нещо, което би трябвало да бъде съобразено с условията на труд на всички останали, които не могат да бъдат заменени от изкуствения интелект.
/ВЙ/
news.modal.text
