България е считана за надежден приятел и важен партньор на Казахстан в Югоизточна Европа, заяви посланикът на Казахстан в България Виктор Темирбаев в интервю за БТА.
По думите на Темирбаев, който е у нас от края на миналата година, двустранният дневен ред не е обременен от никакви спорни или проблемни въпроси, а дори напротив, "имаме значителен неизползван потенциал за взаимноизгодно сътрудничество. На първо място това се отнася за търговско-икономическата, инвестиционната и транзитно-транспортната сфера". Потенциалът не се отнася само до сферата на енергийните ресурси, на каквито централноазиатската страна е богата, но и до области като промишлеността, информационните технологии, фармацията, земеделието, посочи той.
Възможностите за задълбочаване на сътрудничеството бяха представени пред българския бизнес на 26 април от Посолството на Казахстан в България по време на форум, провел се в сградата на Българската търговско-промишлена палата (БТПП).
Що се касае за енергоресурсите, Казахстан проучва възможността да доставя петрол през Каспийско море, Азербайджан, Грузия и Черно море до Бургас.
Посланик Темирбаев изтъкна и започналата работа за осъществяване на директна въздушна линия между двете страни, която да е в полза както на бизнесмените, така и на инвеститорите.
В момента в България се обучават над 130 студенти от Казахстан, като се работи и за задълбочаване на културната близост между двете държави. Инициативи в тази посока са осъществяването на побратимяване между двата столични града - София и Астана, както и между Пловдив и южния казахстански град Шимкент, каза още посланик Темирбаев, който преди да заеме поста у нас, оглавява мисията на своята страна в Литва (2018-2022 г.).
С него разговаряхме и за предстоящия "Международен форум Астана", където Казахстан си поставя задачата да засили своята роля на "мост между Изтока и Запада".
Следва пълният текст на интервюто:
- Ваше Превъзходителство, от няколко месеца сте посланик в България. Как оценявате сътрудничеството между нашите две страни в момента и къде виждате пространство за неговото задълбочаване и увеличаване на стокообмена?
- Първо, благодарен съм за загрижеността ви по темата за казахстанско-българските отношения. За мен е голяма чест да представя страната си тук, в България. Между другото, аз съм роден и израснал в Павлодарска област – североизточната област на Казахстан, където живее най-голямата част от българска диаспора, която като цяло в нашата страна наброява около 4500 души. Затова за мен е особено символично да бъда в сегашното си качество във вашата красива страна.
През моята 30-годишна дипломатическа служба имах късмета да уча и работя в Източна Европа, Близкия изток и Южна Азия. Бях назначен за представител на Казахстан в един важен и интересен период от историята на България. Пристигайки в София, от първите дни усетих местното гостоприемство, любезното отношение към чужденците и малките етнически групи. Това ми напомня за нашия казахски манталитет и традиции. Впечатлен съм от изобилието на зеленина, много паркове и площади, добре поддържани градинки и паркове, всичко това изразява дълбоко уважение към природата. Мога да кажа, че София ми напомня за любимия ми град Алмати, където прекарах най-хубавите години от живота си. Честно казано, тук се чувствам като у дома си.
Що се отнася до оценката на двустранните отношения, тук всичко е прекрасно. България е считана за надежден приятел и важен партньор на Казахстан в Югоизточна Европа. Ефективно си сътрудничим както в двустранен формат, така и в рамките на Европейския съюз и международни структури като ООН, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) и др. Имам удоволствието да отбележа, че нашият двустранен дневен ред не е обременен от никакви спорни или проблемни въпроси.
Напротив, имаме значителен неизползван потенциал за взаимноизгодно сътрудничество. На първо място това се отнася за търговско-икономическата, инвестиционната и транзитно-транспортната сфера.
Затова, отговаряйки на вашия въпрос, като посланик си поставям задачата да създам условия за растеж на взаимната търговия поне до нивото от 2011 г., когато тя възлизаше на 512 милиона долара. Сега положението е различно. За съжаление, кризисните тенденции в света и общото геополитическо напрежение оказват косвено влияние върху взаимната търговия. Трябва обаче да използваме механизмите за сътрудничество, с които разполагаме. В този контекст се надяваме тази година да успеем да проведем заседание на Междуправителствената комисия за икономическо сътрудничество в София.
Дни преди нашето интервю проведохме първото подобно голямо събитие (на 26 април - бел. авт.) за тази година, посветено на новите инвестиционни възможности в Казахстан, в сградата на Българската търговско-промишлена палата. На него присъстваха българският бизнес и упълномощени представители на "Казах инвест" (Kazakh Invest), "Казах туризъм" (Kazakh Tourism), Ей Ай Еф Си (AIFC - Astana International Financial Centre - финансов хъб в Казахстан - бел. авт.) - това са водещите национални компании на Казахстан, специализирани в развитието на сътрудничеството с чуждестранни партньори в областта на инвестициите, финансите и туризма. Практиката за организиране на подобни събития несъмнено ще продължи.
Като се има предвид, че Казахстан и България имат донякъде сходно, доста благоприятно географско положение на кръстопътя на Европа и Азия, както и приоритета, който се дава на националните задачи за диверсификация на маршрутите за износ и внос, смятам за целесъобразно съвместното развитие на транзитния потенциал чрез практическо сътрудничество в рамката на "Средния коридор" (или Транскаспийския международен транспортен маршрут - TMTM). Той преминава през Китай, Казахстан, Каспийско море, Азербайджан, Грузия и след това достига Турция и европейските страни, като България и Румъния, през Черно море.
Зовът на времето показва, че е целесъобразно откриването или възобновяването на директните въздушни полети между Казахстан и България, поне чрез сезонни чартърни полети. Сигурен съм, че ще се съгласите, че без това нито правилното развитие на бизнес връзките, нито културният обмен биха били възможни.
В рамките на нашите отношения трябва да изтъкна още, че имаме и по два побратимени града. Те са Бургас - Павлодар и Благоевград - Уралск, като работим активно това да се случи също между нашите две столици София и Астана, както и между Пловдив и южния град Шимкент.
Във връзка с това, по повод 25-годишнината от избирането на Астана за столица сме поканили и кмета на София г-жа Йорданка Фандъкова, като събитието ще се проведе през юли месец. А по отношение на Пловдив и Шимкент планираме задълбочаване на сътрудничеството между двете градски библиотеки.
Към този момент има и установени добри връзки в областта на образованието и между някои университети, като в СУ "Св. Климент Охридски" и Техническия университет в София имаме културни центрове. Общо в над 20 български университета учат близо 130 студенти от Казахстан.
Като цяло задачите пред посолството са много. Но успешното им осъществяване несъмнено зависи и от нашите български приятели. От своя страна искам да ви уверя, че сме готови за съвместно взаимноизгодно сътрудничество във всички области от взаимен интерес.
- През март в Казахстан се проведоха парламентарни избори и беше съставено ново правителство. Какво е посланието към света, което дават тези събития?
- Изборите на 19 март (за долна камара на казахстанския парламент - бел. авт.) са последният етап от цикъла на политическо обновление на държавните институции на властта. Те бяха предшествани от всенароден референдум на 5 юни 2022 г., който доведе до приемането на 33 поправки в Конституцията, както и до избора на президент на Казахстан на 20 ноември миналата година и на депутати в горната камара на парламента (Сенат) на 14 януари 2023 година.
Всички те се превърнаха във важна част от политическата модернизация на страната ни.
Нейната цел е системна трансформация на политическия модел чрез укрепване на механизмите за защита на правата на гражданите, повишаване на ролята и статута на парламента, демонополизиране на властта и създаване на условия за по-голяма междупартийна конкуренция. Така се формира оптимален баланс между институциите на властта и се увеличават механизмите за взаимен контрол. Казахстан премина от "суперпрезидентска" форма на управление към президентска със силен парламент. Мандатът на държавния глава е 7 години и е ограничен до един мандат. Президентът вече не членува в никоя партия, превърнал се е в надпартийна политическа фигура. Разширена е и ролята на самия парламент при формирането на правителството, а контролните правомощия върху дейността на министерския съвет са значително засилени. Министър-председателят вече е длъжен да докладва насоките на работа и най-важните решения на изпълнителната власт не само пред държавния глава, но и пред парламента.
Парламентарните избори се превърнаха в друг важен етап в развитието на казахстанската демокрация. Мнозина не бяха сигурни дали държавата ни ще успее да се възстанови от бунтовете, които се случиха в началото на януари 2022 година. И все пак успяхме да преодолеем това.
Така че, в допълнение към демонстрирането на нашата устойчивост и стабилност, ние успяхме да трансформираме страната си чрез сериозни политически, социално-икономически реформи и инициативи.
Разбира се, изборите не промениха страната ни за една нощ, но допринесоха за по-нататъшното създаване на един справедлив Казахстан – проспериращо общество с жизнена, динамична и конкурентна политическа система. И да, такава държава ще бъде още по-силен и надежден партньор в световната общност, включително и за България.
Докато светът продължава да преодолява геополитически и геоикономически предизвикателства, нашият стабилен и проспериращ Казахстан е в интерес не само на своите граждани, но и далеч отвъд границите на своя регион.
Убеден съм също, че политическите реформи, които бяха подкрепени от конкурентни избори, ще станат основата, чрез която ще можем да осигурим стабилността на нашата страна и да продължим по-нататъшното прогресивно развитие.
- Как Казахстан привлича чуждестранни инвестиции - фискални/законодателни мерки, условия за правене на бизнес, стимули?
- Привличането на чуждестранни инвестиции е една от ключовите задачи, които президентът на Казахстан Касъм-Жомарт Токаев поставя пред целия държавен апарат.
На Казахстан се падат 70 процента от инвестициите, привлечени в Централна Азия. По този показател, както виждате, сме на първо място в региона.
Това стана възможно благодарение на постоянната работа за подобряване на инвестиционния климат в Казахстан, в съответствие с най-добрите международни практики и стандарти. За да се осигури "точков подход" при работа с потенциални инвеститори, е изградена "тристепенна система за привличане на инвестиции".
Първото ниво включва посолства, генерални консулства и др. Ние отговаряме за установяването на контакт с инвеститорите и провеждането на първоначални преговори с тях.
Вторият етап е "Казах инвест", която действа като единствен преговарящ от името на правителството и работи на принципа на "едно гише". Тоест, освен търсенето и преговорите с инвеститори, тази фирма съпровожда изцяло инвестиционния проект преди и след неговата реализация.
Третият момент са централните държавни агенции и местните изпълнителни органи. Докато първите осигуряват подкрепа на индустрията, формират поръчка за инвестиции и подготвят инвестиционни предложения, вторите обработват исканията на инвеститорите и ги подпомагат при реализирането на проекти.
Системата се е доказала като ефективна. Само през изминалата година посолствата на Казахстан проведоха повече от 3000 срещи с инвеститори и организираха над 600 техни посещения в нашата страна. Като цяло, според резултатите от 2022 г., в икономиката на Казахстан са привлечени 28 млрд. долара, като инвестициите от България са 8,7 млн. долара. Общият ръст е 17,7 на сто спрямо 2021 г. и това са най-големите капиталовложения от 2012 г., когато преките чуждестранни инвестиции възлизаха на 28,9 млрд. долара.
Освен това външното ни министерство предоставя различни преференции при сключването на инвестиционен договор под формата на освобождаване от мита, ДДС при внос на суровини и/или материали, предоставяне на парцели и др. През 2022 г. са подписани 77 инвестиционни договора за повече от 1,8 милиарда долара.
В страната функционират 14 свободни икономически зони, които имат специален правен режим с необходимата инфраструктура за извършване на дейност от страна на инвеститорите, нулеви ставки на митата, ДДС и корпоративен данък.
Понастоящем, съвместно със световноизвестни одиторски компании, се извършва анализ с цел изготвяне на пакет от инвестиционни предложения за потенциални партньори. Сега има 170 инвестиционни ниши, които изискват финансови инвестиции (инженерство, агропромишлен комплекс, лека промишленост, минно-металургичен комплекс, химия, ИТ, фармация, здравеопазване и др.).
За изграждане на открити и изпълнени с доверие отношения между ръководството на страната и бизнеса съществуват постоянни инвестиционни платформи като Съвета на чуждестранните инвеститори към президента на Казахстан, Съвета за подобряване на инвестиционния климат и Съвета за привличане на инвеститори към министър-председателя, както и различни национални работни групи, председателствани от други високопоставени лица.
Отделно функционира и Платформата за диалог по икономически и бизнес въпроси "Казахстан - Европейски съюз", в рамките на която се провеждат срещи на министър-председателя и ръководителите на министерства с посланиците на страните членки на ЕС.
Наличието на такива платформи позволява да се запазят стратегическите въпроси във фокуса на вниманието на високопоставените служители на страната и създава атмосфера на доверие.
- Има ли интерес от страна на българския бизнес за инвестиции в Казахстан? И обратното – от Вашата страна към България?
- Според нашите оценки през 2022 г. обемът на взаимната търговия е намалял с 53,6 процента до 181,3 милиона долара, главно поради спад на казахстанския износ. Вносът нараства с 8,3 процента до 38,9 милиона долара. През първите два месеца на 2023 г. тази цифра е спаднала с още 60,7 на сто до 11,8 милиона долара, отново заради намален износ към България. Вносът, напротив, се е увеличил - с 63,8 на сто до 6,9 милиона долара.
Що се отнася до нашето инвестиционно сътрудничество, тук картината е друга. През 2005-2022 г. в икономиката ни са привлечени 64,39 млн. долара български преки чуждестранни инвестиции. В същото време през миналата година показателят достигна 8,66 млн. долара, което е увеличение от 47,3 на сто спрямо 2021 г. Към април 2023 г. в Казахстан успешно работят 74 предприятия с български капитал.
На свой ред, според БТПП, към януари 2023 г. 13 казахстански и 5 съвместни предприятия, както и 284 търговски представителства на Казахстан са вписани в Единния търговски регистър (на Палатата - бел. авт.). Въпреки това, доколкото ни е известно, регистърът е доброволен и може да не отразява реалната картина.
Твърдо съм убеден, че сегашните показатели на нашата взаимна търговия и инвестиции не отговарят на възможностите, които имаме. Разбира се, трябва да се признае, че кризисните тенденции и геополитическото напрежение в света дадоха своето отражение. В същото време трябва съвместно да изграждаме сътрудничество в икономиката, инвестициите, транзита и транспорта, туризма и други области.
За малко повече от три месеца се срещнах с президента на България, министъра на външните работи, министъра на икономиката и промишлеността, председателя на Българската търговско-промишлена палата, както и с ръководители на браншови асоциации и компании. Всички те са заинтересовани от развитие и задълбочаване на икономическите и инвестиционните връзки.
Подобни положителни сигнали дават основание да се смята, че в обозримо бъдеще ще постигнем конкретни договорености и ще изведем икономическото си сътрудничество на качествено ново ниво.
- Казахстан е една от страните с най-големи петролни запаси в света. Възможно ли е някои от тях да са насочени към българския пазар? Има ли условия за сътрудничество и в сектора на природния газ?
- През 2022 г. Казахстан е изнесъл около 64,3 милиона тона петрол, като над 95 процента от петрола, доставен в чужбина, отива към европейски страни, главно за Италия, Нидерландия и Франция.
Повече от 80 процента от казахстанския петрол (52 милиона тона през 2022 г.) преминава през петролопровода на Каспийския тръбопроводен консорциум до руското пристанище Новоросийск. След това суровината се претоварва на петролни танкери и се доставя до различни страни.
Освен това около 13 процента от нашия петрол (8,4 милиона тона през 2022 г.) преминава през петролопровода "Атирау-Самара" и влиза в петролопроводната система на руската "Транснефт". Така петролът достига по-конкретно до балтийското пристанище Уст-Луга, където се претоварва на танкери и отива по-нататък в Европа.
Перспективен е и маршрутът до Азербайджан през Каспийско море, а след това по петролопровода Баку-Тбилиси-Джейхан до турския петролен терминал в Средиземно море. Там суровината се товари на танкери и се транспортира по целия свят. През миналата година по този маршрут са изнесени 3,6 процента от експорта или 2,3 млн. тона.
Необходимо е да се разгърне пълният потенциал на транскаспийския маршрут за доставки на казахстански петрол за Европа. В същото време, на първо място, става дума за подобряване на логистичните услуги, създаване на единни транспортни оператори, модернизиране на техническите и тарифните условия, премахване на административните бариери и формиране на затворен логистичен цикъл. Между другото, този въпрос беше обсъден на най-високо ниво по време на посещението на президента на Азербайджан г-н Алиев в Казахстан в средата на април 2023 г.
Вече имаме първите резултати: миналия месец танкер с 6,9 тона петрол от находището "Кашаган" в Казахстан за първи път прекоси Каспийско море по маршрута Актау-Баку (терминал "Сангачал"). Следващата стъпка е да увеличим обема на доставките и да ги направим дългосрочни и стабилни.
Що се отнася до България, тук, както отбелязах по-рано, поради геополитическите реалности в света, наблюдаваме осезаемо намаляване на двустранния стокообмен между нашите страни. Според нашите оценки това се дължи преди всичко на намаляването на доставките на суров петрол, които заемат над 70 процента в структурата на взаимната търговия.
В същото време, предвид нарастващото значение на "Средния коридор", по-специално по въпроса за транспортирането на енергийни ресурси към Европа, нашето сътрудничество в енергийния и транзитно-транспортния сектор се разглежда като обещаващо. Към този момент се разглежда възможността за доставки на казахстански петрол през Азербайджан и Грузия по петролопроводи и от там през Черно море до Бургас. Както знаете, такива доставки има и до румънското пристанище Констанца. Възможно е и търговията с петрол да се осъществява чрез суапови сделки (доставка на суровина до дадена държава, която на свой ред доставя от резервите си същото количество от суровината - бел. авт.).
За по-добро разбиране на цялата картина, според мен, е препоръчително този въпрос да се проучи по най-внимателния начин.
Относно природния газ. По принцип казахстанският газ отива в Русия и Китай. В края на 2022 г. обемът на износа намалява до 4,6 млрд. куб. м. В същото време, година по-рано тази цифра беше равна на 7,2 млрд. куб. м. Основната причина за намалението на показателя е нарастващото вътрешно потребление, като се вземат предвид демографският растеж, въвеждането в експлоатация на промишлени мощности и газификацията на частния сектор. Обемът на потреблението на газ през 2022 г. възлиза на повече от 19 млрд. куб. м, като тази година прогнозираме то да достигне 20 млрд. куб. м. В този контекст през февруари 2023 г. на заседание на правителството на Казахстан министърът на енергетиката на страната обяви мерките, предприети от "КазакГаз" (QazaqGaz) и Кей Ем Джи (KMG) за увеличаване на ресурсната база и решаване на проблемите с вноса на газ. Затова бих препоръчал да отправите въпроса си относно възможността за доставка на природен газ за България към Министерството на енергетиката на Казахстан.
- Как оценявате потенциала на така наречения "Среден коридор" за транспортиране на стоки от Китай през вашата страна до Азербайджан, Турция и Европа. България има ли място в него?
- Настоящите геополитически реалности оказаха значително влияние върху рязкото намаляване на обема на транзитния контейнерен трафик от Китай към ЕС по Трансазиатския железопътен маршрут, който минава през Казахстан, Русия и Беларус.
На този фон нараства търсенето на Транскаспийския международен транспортен маршрут или "Средния коридор" от Китай към Европа. Във връзка с това Казахстан, Азербайджан, Грузия и Турция предприемат съвместни мерки за увеличаване на капацитета му.
При Трансазиатския железопътен маршрут пътуването на композициите е около 7 дни, а по "Средния коридор" достигането до европейските пазари отнема около 15 дни.
Казахстан като цяло има възможност за допълнително увеличаване на обема и диверсификация на железопътния и автомобилния превоз на товари към страните от ЕС, Централна Азия, Близкия изток, Кавказ и Руската федерация.
Така през 2022 г. обемът на товарните превози нараства 2,5 пъти и достига 1,5 млн. тона. В същото време износът на казахстански товари се е увеличил 6,5 пъти спрямо 2021 г. и възлиза на 891 000 тона.
Преминавайки през Казахстан и по-нататък по "Средния коридор", китайските стоки достигат до европейския пазар дори по-бързо, отколкото по морските търговски пътища.
В този контекст считаме за необходимо разширяване на мрежата от трансгранични пристанища в Европа, включително Бургас и Варна, които поради удобното си географско положение биха могли да играят по-активна роля в тази посока. Но такава работа трябва да се извършва съвместно, като се вземат предвид мненията на всички страни.
- Какви са възможните маршрути за пренос на стоки и енергия от Казахстан към Европа, разширяват ли се?
- Отчасти вече отговорих на този въпрос по-рано. Въпреки това ще повторя, Европейският съюз е ключова експортна дестинация за казахстанския петрол. В края на 2022 г. повече от 80 процента от приходите ни от износ на петрол идват от страните членки на ЕС.
Основният маршрут за доставка на петрол в Европа (над 80 процента) изглежда така: 1) петролопровод на Каспийския тръбопроводен консорциум; 2) пристанище Новоросийск; 3) танкери за Европа.
На второ място (около 13 процента): 1) петролопровод Атирау-Самара; 2) пристанище Уст-Луга в Балтийско море; 3) танкери за Европа.
И накрая, тече активна работа по Транскаспийския маршрут (2,3 милиона тона през 2022 г.), чиято роля и значение нарастват всеки ден. Тук текат преговори с наши партньори от Италия и Великобритания за износ на петрол.
Има още един път към Европа, за който бих искал да говоря. Това е механизъм за износ на казахстански петрол, по-специално за Германия. Миналата година Астана и Берлин постигнаха споразумение за доставка на казахстански петрол през тръбопровода "Дружба" до пункта за доставка на петрол "Адамова Застава" на полско-беларуската граница за по-нататъшна доставка до петролна рафинерия в Швед, Източна Германия. Първата партида от 20 000 тона вече е изпратена. В бъдеще се планира тази цифра да се увеличи.
- Както е известно, на 8-9 юни в столицата на Казахстан ще се проведе голямо международно събитие – "Международният форум Астана". Можете ли да ни кажете повече за това?
Да, както отбелязахте, на 8-9 юни под патронажа на държавния глава в столицата на Казахстан ще се проведе "Международният форум Астана" или Astana International Forum - AIF, чиято основна цел е да обедини усилията на световната общност при решаването на ключови глобални предизвикателства в области като външна политика, сигурност и устойчиво развитие, енергетика и климат, икономика и финанси. Именно тези четири стълба са в основата на мисията на предстоящия форум: "Решаване на проблеми чрез диалог: към сътрудничество, просперитет и прогрес".
Този форум ще се превърне в платформа за диалог между високопоставени делегати от чужди правителства и международни организации, бизнеса и академичните среди, за да се намерят начини за решаване на проблеми като изменението на климата, недостига на храна и енергийната сигурност.
Казахстан има дълга история на развитие на конструктивни международни отношения, служейки като "мост между Изтока и Запада". Чрез "Международния форум Астана" се надяваме да "изградим нови мостове" и да обединим света, за да преодолеем общите предизвикателства, пред които сме изправени.
/ЕС, ЦМ/
news.modal.text
