Според проучване на Европейската инвестиционна банка

site.bta83 процента от младите българи определят климатичната неутралност като важен фактор при избора си на работодател

83 процента от младите българи определят климатичната неутралност като важен фактор при избора си на работодател
83 процента от младите българи определят климатичната неутралност като важен фактор при избора си на работодател
Снимка: АНА-МПА

Въздействието върху климата, което работодателите оказват вследствие от икономическите си дейности, е важен фактор при търсенето на работа за младите българи. 83 процента от сънародниците ни на възраст между 20 и 29 години споделят това мнение, а за 31 процента климатичната неутралност на бизнеса се явява основен приоритет при избора на работно място. Това показват резултатите от най-новото годишно Проучване на климата на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), проведено през август 2022 г. и публикувано днес.

Мнозинството от българите, участвали в изследването (56 процента, с 16 процентни пункта под средното за ЕС), са били убедени, че собственото им поведение може да повлияе на разрешаването на извънредната климатична ситуация. 61 процента от жените и 66 процента от младите респонденти са отговорили по подобен начин, в сравнение с 51 процента от мъжете и 42 процента при хората над 65 годишна възраст.

За мнозина правителството има роля в насърчаването на промяната на индивидуалното поведение, за да се минимализира отделянето на вредни емисии. Мнозинството от българите (69 процента) като цяло подкрепят по-строги правителствени мерки за справяне с климатичните промени, налагащи промяна в поведението на хората, а 75 процента от анкетираните сънародници под 30 годишна възраст също биха приветствали подобни стъпки.

Производството на храни е отговаряло за значителен дял от емисиите на парникови газове.

77 процента от българите подкрепят етикетирането на всички хранителни продукти с техния климатичен отпечатък, за да могат хората да направят по-устойчив избор при пазаруване на хранителни стоки. Сред страните от ЕС делът на отговорилите по подобен начин е бил по-висок в Румъния (82 процента), а по-нисък - в Унгария (72 на сто).

Същевременно 71 процента от българите биха платили малко повече за храна, която е произведена на местно ниво и по-устойчив начин. Мнозинството от анкетираните, независимо от дохода им, са изразили готовност да плащат повече за храна, като отговорилите по този начин са 68 процента от хората със средни доходи, и 75 процента от тези с по-високи доходи.

Намаляването на консумацията на месо и млечни продукти би било друг ефективен начин за ограничаване на емисиите на парникови газове. Малко българи (39 процента) обаче биха подкрепили ограничаването на количеството месо и млечни продукти, които хората могат да купуват, за да се предотврати изменението на климата.

/СС/

news.modal.header

news.modal.text

Към 15:40 на 06.06.2023 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация