site.btaСтратегии и модели за използване на резултатите на университетската наука в предприемаческата дейност

Доц. д-р Костадин Коларов

Директор

Институт по предприемачество,

Университет за национално и световно стопанство

Научните изследвания по различни проблеми на предприемачеството и малките и средните предприятия са една от основните дейности на Института по предприемачество на УНСС. Той е създаден през 2017 г. и е приемник на съществуващите тогава самофинансиращ се Институт за развитие на предприемачеството при УНСС (основан от проф. Кирил Тодоров през 1997 г.) и катедра „Предприемачество“ на УНСС (създадена през 2006 г.).

Научноизследователското задание, с което Институтът по предприемачество е ангажиран вече трета година, има за цел да предложи стратегии и модели за решаване на проблемите в трансфера на университетските научни резултати в предприемаческата практика въз основа на анализи на чуждестранни и български достижения и добри практики.

Актуалността и значимостта на тази цел са обусловени от няколко паралелно развиващи се процеси в по-широк географски контекст, имащи пряко отношение към трансфера на знания от университетите към предприемаческата дейност, от които следва да посочим:

• Бързото развитие на икономиката, базирана на знания, като основа за изграждане на устойчиви конкурентни предимства в бизнеса и свързаните с него области;


• Интензификация на научно-изследователската дейност и развитие на научно-базираното знание в университетите като двигател на социалноикономическото развитие;


• Натиск за изграждане на нов тип университет в различни икономически, социо-културни и географски контексти като алтернатива на промените в икономиката и обществото.


• Що се отнася до България като една обособена икономика, защитаваща своето място на глобалната икономическа сцена, значимостта на това научно изследване се увеличава и от няколко специфични за страната предизвикателства:


• Отваряне на икономиката, последвано от нарастване на конкуренцията, и сблъсък на българските предприятия с значително по-високи технологични, продуктови и маркетингови изисквания към тяхната дейност;


• Структурно несъответствие между научно-образователната специализация на българските университети и променящата се индустриална структура на икономиката;


• Изправяне на българските университети пред конкурентния натиск на чуждестранните университети както по отношение привлекателността им като образователни институции, така и като съизмеримост на изследователските дейности и постижения;


• Нарастващо търсене от страна на бизнеса на ефективни способи за изграждане на конкурентни предимства, базирани върху научни продукти.

През първия етап от провеждане на научното изследване, който се базираше изключително върху преглед на публикации с резултати от чуждестранни и български изследвания и наличните източници на вторична информация относно изследваните обекти – университети (висши училища) и предприятия, бяха очертани следните хипотези, за чиято проверка бе започнато представително емпирично проучване:

• Утвърждаването на българските университети (висши училища) в световното образователно пространство и по-нататъшното им развитие е функция на ориентираната към практиката научно-изследователска дейност, като тази дейност е основата за висока репутация на традиционната им образователна роля;


• Ефективността на прилагането на университетските научни продукти в предприемаческата дейност е в пряка зависимост от формулирането и прилагането на адекватни спрямо потребностите и абсорбционните възможности на предприятията стратегии и модели за създаване и последващ трансфер на тези продукти;


• Стратегиите и моделите за използване на университетските научни продукти в предприемаческата дейност изискват установяването както на интензивни партньорски отношения с базирани на знания и високи технологии предприятия, в т.ч. високотехнологични „гиганти“, МСП и стартъп предприятия, така и развитието на нови структурни единици, чрез които се реализират тези отношения;


• Моделите за създаване на университетски научни продукти с приложимост в предприемаческата дейност изискват преосмисляне и промяна на съществуващите в образователно-ориентираните висши училища подходи за организация и насърчаване на научно-изследователската дейност и ангажираност на академичния състав.

Провежданото емпирично проучване на проблемите, свързани с използването на университетските научни продукти в предприемаческата практика, в част от случаите се сблъска с нежеланието (или липсата на готовност) от страна на висшите училища да предоставят отговори на съществени въпроси по вътрешната организация, ресурсна обезпеченост и резултатност на процесите по създаване и трансфер на научни продукти. Разбира се, разкриха се и случаи на добри практики, които въпреки условията на нормативна неяснота по някои проблеми на трансфера и слаба ресурсна обезпеченост на научноизследователската дейност като цяло ще бъдат полезни в разработването на подходящи стратегии и модели като отговор на идентифицираните проблеми. Интерес представляват и резултатите от продължаващото емпирично проучване на няколкостотин (към момента) предприятия от различни размери и икономически дейности, които подкрепят втората хипотеза, но и поставят критични въпроси към висшите училища.

На този етап получените данни все още са в процес на допълване, обработка и анализ, но сме уверени, че завършването на това научно изследване ще предостави основата за улесняване и ускоряване на трансфера на научните продукти в предприемаческата практика.

УНСС