site.btaИкономическият и социален съвет настоява за обществен дебат за необходимостта от промени в подоходното облагане

IF 11:48:31 10-02-2022
PP1144IF.012
ИСС - неравенства - становище

Икономическият и социален съвет настоява за обществен дебат за необходимостта от промени
в подоходното облагане


София, 10 февруари (Валерия Димитрова, БТА)
Според Икономическия и социален съвет (ИСС) е наложително да се проведе широк обществен дебат за необходимостта от промени в подоходното облагане, включително относно разширяване на принципа на семейното подоходно облагане и въвеждането на необлагаем минимум. Това е една от препоръките на ИСС в становището "Доходни неравенства в България: Икономически политики и превенция", прието на пленарната му сесия на 1 февруари.
Докладчик по него от страна на Втора група - на работниците и служителите, е директорът на Института за социални и синдикални изследвания и главен икономист на КНСБ Любослав Костов, а от Първа група - на работодателите, Румяна Георгиева от КРИБ, се уточнява на сайта на КНСБ.
В становището се отбелязва, че подобна политика би оказала значим, социален и икономически ефект, който потенциално би подобрил показателите за доходно неравенство в България. От една страна, и у хората с ниски доходи ще останат повече разполагаеми средства и "ножицата на неравенствата" би се затворила, но от друга страна, изхождайки от пределната склонност към потребление на хората с ниски доходи, съвкупното търсене би се засилило значително, което би предизвикало по-висок ръст на реалния БВП.
В становището се посочва още, че в България разпределението на финансовото богатство e неравномерно, като най-богатият персентил притежава 31 на сто от финансовото богатство, измерено чрез банковите депозити (Пешев, 2019). Освен това, страната ни е с най-висок коефициент на Джини сред всички страни - членки, на ЕС вече повече от десетилетие. През 2011 г. този индикатор за България (35 на сто) е бил близо до средния за ЕС (30,7 на сто), а през 2019 г. е 30,7 на сто при 40,8 на сто за България.
Страните с най-ниско неравенство са Словакия - 20,9 на сто; Словения - 23,4 на сто; и Чехия - 24 на сто. И въпреки че през 2020-та индексът за България показва лек спад (40 на сто), оставаме на последно място. ИСС обръща внимание, че в България е налице и сравнително голяма поляризация по доход между най-бедните 20 на сто от обществото и най-богатите 20 на сто. Десетилетие назад разликата е била близо до средното ниво за Европа.
Необходимо е неравенствата в доходите в България да бъдат редуцирани в обществено приемливи норми, които едновременно да стимулират икономическия растеж и усещането за справедливост, смята ИСС.
Според официалната база с данни на WIID /World Income Inequalities Database/ (2021), неравенствата в доходите в България са изключително изострени. Последните актуални данни са към 2019 г., като те показват, че най-бедните 50 на сто от хората в България притежават едва 16,5 на сто от общия национален съвкупен доход (БВП), който се създава в икономиката. За сравнение, две десетилетия по-рано, през 2001 г., те са притежавали малко над 20 процента,
а през 1991 г. - около 24 на сто. Налице е преразпределяне на доходи от мнозинството към малцинството при относително по-високи абсолютни равнища. Това е предпоставка за хроничен проблем с неравенствата, който се развива вече няколко десетилетия у нас, се посочва в становището на ИСС.
Средната класа, или 40-те процента от българите със средни доходи, притежават 40 на сто от националния доход през 2019 г., докато през 2008 г. са притежавали 45,1 на сто. Изводът е, че е налице намаление на дела на концентрация на ресурси в 90 процента от българите за сметка на останалите 10 на сто.
Размерът на средния годишен доход на 50-те процента най-бедни българи за 2020 г. е бил 5787 лв. или 482 лв. средно на месец, докато в същото време размерът на средния
годишен доход на 1 процент от най-богатите българи е бил приблизително 320 000 лв. (средно по 26 666 лв. на месец). Средният годишен доход на 10 на сто от най-богатите
българи за 2020 г. е 76 269 лв. (по 6355 лв. на месец), а средният годишен доход на т. нар. средна класа (40 на сто от населението) е бил едва 17 547 лв. (по 1462 лв. на
месец). Това означава, че топ един процент получават 55 пъти по-големи доходи спрямо това, което получават 50 на сто от най-бедните българи. Топ 10 на сто пък получават 13 пъти по-високи доходи от тези 50 на сто най-бедни българи.
В становището се казва, че ИСС винаги е изхождал от разбирането, че работниците трябва да могат да живеят от работата, която извършват. Разширяването на обхвата на системите на колективно договаряне при спазването на принципа "равно заплащане за еднакъв труд" са ключът към справедливото разпределение на плодовете от икономическия прогрес, смятат от ИСС.
В становището се подчертава, че дигитализацията и възходът на трудовите платформи могат да създадат нови двигатели на неравенството, но също така да осигурят на работниците възможности за генериране на доходи. В борбата с високите доходни неравенствата е от съществено значение у нас да разполагаме с надеждна и достатъчно обемна като времеви период статистическа база с данни, защото към момента основно се разчита на международни данни и индекси за представата за нивото на неравенствата в България, смятат от ИСС.
ИСС счита, че е от изключителна важност да има минимални социални стандарти, които да гарантират достойно заплащане и условия на труд, както и адаптивна социална подкрепа. Тези минимални стандарти трябва да съответстват на разбиранията за издръжка на живота и в сферата на труда да бъде оценена под формата на заплата за издръжка, която да бъде договорена посредством конструктивен и обективен социален диалог.
От ИСС предупреждават, че когато разслоението е твърде голямо, т.е. малка част от обществото притежава голяма част от националният доход, може да възникне риск от неравнопоставеност от гледна точка на достъп до качествено образование, здравеопазване, правораздаване и стоки и услуги от базов характер. Това може да застраши икономическия растеж, особено когато е съчетано с нарастване на бедността на групите с най-ниски доходи, и да подхранва цикъла на неравностойно положение в тези групи.
Становището е публикувано на сайта на ИСС.



/ПП/