От АЯР за БТА:

site.btaКонсервативна прогнозна оценка на потенциалните последствия за територията на България при евентуална тежка авария в АЕЦ "Запорожие"

Консервативна прогнозна оценка на потенциалните последствия за територията на България при евентуална тежка авария в АЕЦ "Запорожие"
Консервативна прогнозна оценка на потенциалните последствия за територията на България при евентуална тежка авария в АЕЦ "Запорожие"
АЕЦ "Запорожие" (Снимка: ПС на министерството на отбраната на Русия чрез АП)

При прогнозиране на потенциалните последствия за населението и околната среда в случай на трансграничен пренос на радиоактивни вещества вследствие на тежка авария в АЕЦ извън България, се отчита съвкупността от редица фактори като степен на повреда на съоръжението, отдалеченост на съоръжението от територията на страната, метеорологични данни, включващи посока и скорост на вятър, наличие на валежи и специфични характеристики на радиоактивното изхвърляне (количество и радиоизотопен състав). Това отговориха на запитване на БТА от Агенцията за ядрено регулиране (АЯР) по повод коментара, направен вчера от високопоставен руски дипломат, според когото България ще бъде една от страните, които ще бъдат засегнати при сериозна авария в Запорожката атомна електроцентрала в Южна Украйна.

От АЯР уточняват, че в случай на настъпване на хипотетична тежка авария в АЕЦ "Запорожие" и загуба на част от основните функции по безопасност на проекта, оценка на потенциалното въздействие върху околната среда и населението на България би могла да се извърши единствено с отчитане на следните фактори:

·       степен на повреда: допуска се значителна повреда на ядреното гориво в реактора (частично топене, невъзможност за разхлаждане и загуба на плътност на реактора) и нарушаване на целостта на защитната обвивка на реакторната инсталация, вследствие на което радиоактивните вещества, намиращи се в реактора, се изхвърлят директно в атмосферата;

·       отдалеченост на съоръжението: АЕЦ "Запорожие се намира на 634 км от най-близката точка от границата на България. Това разстояние е предпоставка за намаляване на концентрацията на радиоактивните вещества, достигащи територията на страната, и наличието на необходимото време за извършване на оценка и евентуално предприемане на действия по прилагане на защитни мерки;

·        метеорологични данни: от съществено значение при прогнозиране на последствията се явяват параметрите като скорост и посока на вятъра, както и наличието на валежи. Отчитането на тези параметри оказва пряко влияние върху количеството (активността) на радиоактивните вещества, достигащи територията на страната;

·       специфични характеристики на радиоактивното изхвърляне: количеството и радиоизотопния състав на изхвърлянето се определят от характеристиките на ядреното гориво, намиращо се в реактора, и степента на повреда на съоръжението.

От АЯР уточняват, че във връзка с изложеното по-горе е извършена оценка със специализиран програмен продукт JRODOS, предназначен за извършване на пресмятане на разпространението на радиоактивни изхвърляния в околната среда при възникване на авария в ядрено съоръжение. Продуктът намира широко приложение за извършване на оценки, както от регулаторните органи, така и от редица международни организации включително и Международната агенция за атомна енергия. 

Следва да се отбележи, че оценката с JRODOS е извършена с отчитане на възможно най-неблагоприятните условия, водещи до потенциално замърсяване на части от територията на страната, като:

·       прието е настъпване на тежка авария, надхвърляща многократно проектните характеристики на съоръжението;

·       отчетено е реалното разстояние от 634 км до границата на България;

·       отчетена е завишена стойност на скоростта на вятъра, като е приета посока директно към територията на България. Допуснато е отсъствие на валежи по пътя на разпространение на замърсяването до достигане на територията на България;

·       заложените данни за радиоизотопния състав на изхвърлянето са типични за технологията ВВЕР-1000.

В резултат на извършената консервативна оценка може да се направи заключението, че потенциално въздействие върху околната среда и населението в България може да се очаква само в отделни територии, намиращи се в непосредствена близост до североизточната граница на страната. Очаква се въздействието да не надхвърля критериите за прилагане на неотложни защитни мерки. В зависимост от входните данни за извършване на анализа в някои от случаите е възможно да възникне необходимост от прилагане на защитни мерки, свързани с ограничаване на консумацията на определени хранителни продукти и земеделска продукция. Извършената оценка показва, че времето за достигане на замърсяването до територията на страната е приблизително 22 часа от настъпване на радиоактивно изхвърляне от авариралото съоръжение.

Следва да се отбележи, че необходимост от прилагане на защитни мерки може да възникне само за отделни части от засегнатите територии и групи от населението. По-голяма точност по отношение на необходимите мерки за защита, териториите и групите от населението, за които да бъдат приложени, може да бъде постигната при наличие на достатъчно данни, определящи по-горе посочените фактори.

/ЕС/

news.modal.header

news.modal.text

Към 08:23 на 27.09.2022 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация