site.btaПосланик Хюсейн Хюсейнов: Азербайджан посреща 30-годишнината от възстановяването на своята независимост като лидер в своя регион
IF 13:32:31 18-10-2021
ZM1329IF.006
Азербайджан - посланик - интервю
Посланик Хюсейн Хюсейнов: Азербайджан посреща 30-годишнината от възстановяването на своята независимост като лидер в своя регион
София, 18 октомври /Лора Метанова, БТА/
Азербайджан посреща 30-годишнината от възстановяването на своята независимост като лидер в своя регион, коментира посланикът на страната у нас Н.Пр. Хюсейн Хюсейнов в интервю за БТА по повод Деня на държавната независимост на Азербайджан - 18 октомври. Той отбелязва, че Азербайджан е място, където се пресичат различни цивилизации и култури и посочва, че страната ще продължи да работи да бъде място, на което да подражават другите държави по отношение на това как трябва да се съчетават различни ценности в едно цяло. Посланик Хюсейнов коментира и двустранните отношения с България и отбеляза като области с огромен потенциал за сътрудничество енергетиката, туризма, селското стопанство и информационните технологии.
Следва пълният текст на интервюто:
Въпрос: Ваше превъзходителство, на 18 октомври се отбелязва Денят на държавната независимост на Азербайджан. В контекста на празника - пред какви нови предизвикателства се изправя Азербайджан днес?
Отговор: Благодаря за възможността да представя данни за Азербайджан в този знаменателен ден, в който отбелязваме 30-годишнина от възстановяването на държавната независимост на страната ни. На тази дата в навечерието на разпадането на СССР Върховният съвет на Азербайджан прие конституционен акт за възстановяване на държавната независимост на Азербайджанската република. За съжаление първите години от възстановяването на държавната независимост бяха помрачени от фактора, свързан с военната агресия и окупирането на една пета от територията на Азербайджанската република от страна на съседна Армения. Въпреки трудностите, ние успяхме да установим стабилност в страната и с икономическите реформи държавата ни можа да осигури стабилно развитие - нещо, което по-късно доведе до пълноценното развитие на Азербайджан във всички насоки.
Най-голямата заплаха и предизвикателство за Азербайджан беше пряката заплаха за националната сигурност - нарушаване на суверенитета и териториалната цялост на страната. Миналата година през септември след поредната военна провокация от страна на Армения азербайджанските въоръжени сили осъществиха контранастъпление, което беше предвестник на 44-дневната война. Като резултат от нея страната ни успя да си върне окупираните територии, международно признати като част от Азербайджан. След като беше установен мир, и досега като основно предизвикателство за сигурността на Азербайджан продължава да бъде военният реваншизъм от страна на Република Армения. За съжаление ръководството на Армения досега не чува разбирането за нуждата от установяване на добросъседски отношения, дългосрочен мир, сигурност и сътрудничество в региона.
Сега правителството на Азербайджан провежда активна дейност за реконструкция и възстановяване на освободените от окупиране територии на Азербайджан. Бяха възстановени много километри от автомобилните и железопътните пътища, бяха построени мостове и тунели. През този кратък период беше построено и международното летище в освободения от окупация Физулински район на Азербайджан. Главна пречка пред възстановителните дейности обаче е огромният брой мини, които бяха поставени на тези територии по време на окупирането им от въоръжените сили на Армения. След като беше постигнат мир, поради липсата на карти, повече от 150 души загинаха от взривените мини. Преди време, след намеса на международните сили, премиерът на Армения предаде на Азербайджан карта на минните полета на един регион - Агдамския, и броят им беше 92 хиляди. Можете да си представите какъв е общият брой на мините във всички други окупирани региони. Въпросът за възстановяване на освободените територии, за разминирането им, за установяването на дипломатически отношения с Армения представлява един от приоритетните ни външнополитически задачи. Когато говорим за дипломатически отношения, става въпрос за признаването на суверенитета и териториалната цялост между двете държави. За съжаление Република Армения отказва да признае териториалната цялост и суверенитета на Азербайджан в рамките на международно признатите му територии. Затова, въпреки приключването на войната, деструктивната позиция на съседната ни държава все още е основното предизвикателство не само за сигурността на Азербайджан, но и за сигурността на целия регион на Южен Кавказ. Силно се надяваме, че в близко бъдеще ще можем да постигнем нормални добросъседски отношения между всички държави в региона, което ще съдейства и за развитието и разцвета, за установяване на мир и сигурност там.
Въпрос: Какви други задачи са приоритетни сега за Азербайджан, като се има предвид и трудната в световен план ситуация, предизвикана от ковид пандемията?
Отговор: Има и редица други въпроси, които са на дневен ред, сред които е и справянето с пандемията. Правителството на Азербайджан предприе навременни мерки в тази посока, своевременно бяха закупени достатъчно количество ваксини и Азербайджан е лидер сред страните от ОНД по брой на ваксинираните хора. Като се изхожда от стойностите на базата на "глава от населението" Азербайджан не пострада толкова силно от пандемията. За щастие виждаме намаляване на заболеваемостта и нарастване на броя на ваксинираните. Провеждат се обучителни дейности сред населението, повишава се качеството на медицинското обслужване, за да се сведе до минимум броят на заразените.
През последните 30 години успехите са свързани с това, че е възстановена териториалната цялост на Азербайджан, че имаме стабилно и устойчиво развитие на икономиката, че социално-икономическите реформи се осъществяват успешно и благосъстоянието на хората расте. Сега Азербайджан е лидер в своя регион по всички показатели. Ние сме били, сме и ще продължаваме да бъдем място, където се пресичат различни цивилизации и различни култури и ще съдействаме за това да сме място, на което да подражават и другите държави, когато става въпрос за това как трябва да се съчетават различни ценности в едно цяло, и при това да има успешно развитие на страната.
Въпрос: Разкажете повече за по-непознатия образ на Азербайджан, извън популярната представа като земята на огъня, бързите коне, чая.
Отговор: Азербайджан е страна с древна история, богата култура и разнообразни традиции. Исторически в нея са живели представители на различни етноси, всеки от които добавя своя колорит към културното разнообразие. Може би българските читатели не знаят, че Азербайджан е първата ислямска демократична парламентарна република, първата ислямска държава, която осигури право на жените да гласуват - още през 1919 г. Страна, в която за пръв път в мюсюлманския изток имаше балетни, оперни и оперетни постановки, където имаше жени летци, актриси, балерини. Традиционно Азербайджан се слави и като страна с богати нефтени и газови находища. Първият промишлен добив на петрол в света е осъществен още през 1848 г. в Азербайджан, а първият морски добив на петрол в света също е осъществен в Азербайджан през 1949 г. В края на 19 и началото на 20 век, Баку е град номер едно по добив на петрол, а в този период на Азербайджан са се падали 50 процента от добива на петрол в света.
Имаме много интересни обичаи. Например характерното песнопение "мугам", танци, а и спортни надпревари. Редица елементи от нематериалното културно наследство са в списъка на Юнеско. Гордеем се и с традициите на мултикултурализма. Това е страна, в която приятелски съжителстват представители на стотици етноси, има църкви, синагоги и джамии. Страна, която се слави с толерантността си.
Въпрос: Да поговорим и за отношенията с България. Къде виждате най-голям потенциал за икономическо сътрудничество между страните ни?
Отговор: Следващата година ще отбележим 30-годишнината от установяването на дипломатическите отношения между двете страни. През тези 30 години бяха осъществени много близки и приятелски отношения. Поради пандемията нивото на стокооборота между двете страни за известно време намаля, но виждаме една позитивна и добра динамика през тази година. Един от приоритетите е сътрудничеството в енергийната сфера. Азербайджан започна да доставя газ в България от края на миналата година. Има огромен потенциал за сътрудничество и в областта на селското стопанство, транспорта, туризма, информационните технологии. Съвсем наскоро, от 11 до 13 октомври тук беше делегация, ръководена от представители на Свободната икономическа зона - АЛАТ, която имаше плодотворни срещи в редица министерства, с големи инвеститори и предприемачи от България.
Въпрос: Споменахте енергетиката като основна област на сътрудничество. Кога очаквате пълната реализация на договора между България и Азербайджан за доставките на газ, защото на този етап сравнително малка част от планираните количества стигат до България?
Отговор: Да, газът идва в България сега в ограничени обеми. Споразумението между Азербайджан и България за доставки на природен газ беше сключено през 2013 г. Срокът му е 25 години. Азербайджан доставя газ в Европа по Южния газов коридор. Началото на този коридор е от находището Шах Дениз, след това газът постъпва по Южнокавказкия газопровод, по TANAP и TAP, пресича територията на Гърция, Албания и стига до Италия. Съгласно договора, който беше сключен между България и Азербайджан, доставките на азерски газ трябва да се осъществят от Гърция за България по интерконектора IGB. Интерконекторът трябва да върви от Комотини до Стара Загора, където се намира терминалът за по-нататъшната дистрибуция на газ и разпределянето му по газовата система на България. За съжаление, както се знае, има закъснение в строителството на интерконектора. Правителството на Азербайджан пое задължение да достави 1 млрд. куб метра газ и сме готови да доставим това количество, което беше поискано от българска страна. След като се построи интерконекторът, българският пазар ще получава в пълния обем газа, който се предвижда по договора. Веднага след като се задейства проектът, азербайджанската страна в пълния обем ще осигури доставките, които представляват една трета от нуждите на България годишно от природен газ. Последно беше обявено, че е запланувано на 1 юли догодина приключването на строителството. Веднага след приключването на строителните дейности и другите дейности от операционен характер задълженията, които пое правителството на Азербайджан, ще бъдат изпълнени. Ние сме готови за това, единственото, което е необходимо, да има съответният тръбопровод, по който да се доставят тези обеми газ.
Съответните държавни органи в България, които отговарят за осигуряването на газ за България, проведоха разговори с азербайджанската страна за доставки на газ в България по алтернативен маршрут - Сидирокастро-Кулата, но поради технически и стопански въпроси, които трябва да се решат, обемите на доставки на азерски газ през този интерконектор са ограничени.
Въпрос: Казахте, че и туризмът е обещаваща област за сътрудничество. Интересна дестинация ли е България за азербайджанските граждани?
Отговор: Пандемията удари силно световната икономика и туристическата индустрия пострада. Но, въпреки намаления оборот, България е традиционно е разглеждана от страна на азербайджанците като страна с достатъчно възможности в туристическата сфера - разположението на страната на Черно море, красивите планини и гори, минерални води. Преди началото на пандемията имаше директни полети между Баку и София и всички бяха запълнени. Заради пандемията бяхме принудени да спрем полетите, но не се съмнявам, че след пандемията азербайджанците ще продължат да посещават България, която за нас е топла и приятелска страна.
Въпрос: А има ли интерес към българската култура в Азербайджан, има ли нови проекти в областта на сътрудничеството ни в областта на културата, науката, образованието?
Отговор: Имаме тясно сътрудничество в областта на културата, науката и образованието. В Славянския университет в Баку се преподава български, към университета има и Център за български език и култура, който развива активна дейност в сферата на разпространението на езика, културата, литературата на България в Азербайджан. Голям брой студенти изучават български, а преди пандемията често приемахме студенти от България по линия на обмена. През 2013 г. в Софийския университет "Св. Климент Охридски" беше открит Център за азербайджански език и култура, който активно участва в работата по преводи на литература от азербайджански на български. Тази година се отбелязват 880 години от рождението на поета Низами Гянджеви и приключваме работата в рамките на проект за превод на негови произведения на български език, като и до края на годината ще бъде направено представянето им на български.
През изминалата седмица имаше презентация на книги от Азербайджан в Националната библиотека "Св.Св. Кирил и Методий", където беше открит кът на азербайджанската книга, а през този месец и в Националната библиотека на Азербайджан беше представен кът на българската литература. Наскоро имаше и симфоничен концерт в София, в който прозвучаха музикални произведения от Азербайджан. А на 18 октомври откриваме и изложба пред Народния театър, посветена на 30- годишнината от възстановяване на националната независимост, където ще бъде представено културното наследство и ценностите на мутликултурализма, които винаги са били на почит в Азербайджан.
/РУМ/
/ЦМ/
ZM1329IF.006
Азербайджан - посланик - интервю
Посланик Хюсейн Хюсейнов: Азербайджан посреща 30-годишнината от възстановяването на своята независимост като лидер в своя регион
София, 18 октомври /Лора Метанова, БТА/
Азербайджан посреща 30-годишнината от възстановяването на своята независимост като лидер в своя регион, коментира посланикът на страната у нас Н.Пр. Хюсейн Хюсейнов в интервю за БТА по повод Деня на държавната независимост на Азербайджан - 18 октомври. Той отбелязва, че Азербайджан е място, където се пресичат различни цивилизации и култури и посочва, че страната ще продължи да работи да бъде място, на което да подражават другите държави по отношение на това как трябва да се съчетават различни ценности в едно цяло. Посланик Хюсейнов коментира и двустранните отношения с България и отбеляза като области с огромен потенциал за сътрудничество енергетиката, туризма, селското стопанство и информационните технологии.
Следва пълният текст на интервюто:
Въпрос: Ваше превъзходителство, на 18 октомври се отбелязва Денят на държавната независимост на Азербайджан. В контекста на празника - пред какви нови предизвикателства се изправя Азербайджан днес?
Отговор: Благодаря за възможността да представя данни за Азербайджан в този знаменателен ден, в който отбелязваме 30-годишнина от възстановяването на държавната независимост на страната ни. На тази дата в навечерието на разпадането на СССР Върховният съвет на Азербайджан прие конституционен акт за възстановяване на държавната независимост на Азербайджанската република. За съжаление първите години от възстановяването на държавната независимост бяха помрачени от фактора, свързан с военната агресия и окупирането на една пета от територията на Азербайджанската република от страна на съседна Армения. Въпреки трудностите, ние успяхме да установим стабилност в страната и с икономическите реформи държавата ни можа да осигури стабилно развитие - нещо, което по-късно доведе до пълноценното развитие на Азербайджан във всички насоки.
Най-голямата заплаха и предизвикателство за Азербайджан беше пряката заплаха за националната сигурност - нарушаване на суверенитета и териториалната цялост на страната. Миналата година през септември след поредната военна провокация от страна на Армения азербайджанските въоръжени сили осъществиха контранастъпление, което беше предвестник на 44-дневната война. Като резултат от нея страната ни успя да си върне окупираните територии, международно признати като част от Азербайджан. След като беше установен мир, и досега като основно предизвикателство за сигурността на Азербайджан продължава да бъде военният реваншизъм от страна на Република Армения. За съжаление ръководството на Армения досега не чува разбирането за нуждата от установяване на добросъседски отношения, дългосрочен мир, сигурност и сътрудничество в региона.
Сега правителството на Азербайджан провежда активна дейност за реконструкция и възстановяване на освободените от окупиране територии на Азербайджан. Бяха възстановени много километри от автомобилните и железопътните пътища, бяха построени мостове и тунели. През този кратък период беше построено и международното летище в освободения от окупация Физулински район на Азербайджан. Главна пречка пред възстановителните дейности обаче е огромният брой мини, които бяха поставени на тези територии по време на окупирането им от въоръжените сили на Армения. След като беше постигнат мир, поради липсата на карти, повече от 150 души загинаха от взривените мини. Преди време, след намеса на международните сили, премиерът на Армения предаде на Азербайджан карта на минните полета на един регион - Агдамския, и броят им беше 92 хиляди. Можете да си представите какъв е общият брой на мините във всички други окупирани региони. Въпросът за възстановяване на освободените територии, за разминирането им, за установяването на дипломатически отношения с Армения представлява един от приоритетните ни външнополитически задачи. Когато говорим за дипломатически отношения, става въпрос за признаването на суверенитета и териториалната цялост между двете държави. За съжаление Република Армения отказва да признае териториалната цялост и суверенитета на Азербайджан в рамките на международно признатите му територии. Затова, въпреки приключването на войната, деструктивната позиция на съседната ни държава все още е основното предизвикателство не само за сигурността на Азербайджан, но и за сигурността на целия регион на Южен Кавказ. Силно се надяваме, че в близко бъдеще ще можем да постигнем нормални добросъседски отношения между всички държави в региона, което ще съдейства и за развитието и разцвета, за установяване на мир и сигурност там.
Въпрос: Какви други задачи са приоритетни сега за Азербайджан, като се има предвид и трудната в световен план ситуация, предизвикана от ковид пандемията?
Отговор: Има и редица други въпроси, които са на дневен ред, сред които е и справянето с пандемията. Правителството на Азербайджан предприе навременни мерки в тази посока, своевременно бяха закупени достатъчно количество ваксини и Азербайджан е лидер сред страните от ОНД по брой на ваксинираните хора. Като се изхожда от стойностите на базата на "глава от населението" Азербайджан не пострада толкова силно от пандемията. За щастие виждаме намаляване на заболеваемостта и нарастване на броя на ваксинираните. Провеждат се обучителни дейности сред населението, повишава се качеството на медицинското обслужване, за да се сведе до минимум броят на заразените.
През последните 30 години успехите са свързани с това, че е възстановена териториалната цялост на Азербайджан, че имаме стабилно и устойчиво развитие на икономиката, че социално-икономическите реформи се осъществяват успешно и благосъстоянието на хората расте. Сега Азербайджан е лидер в своя регион по всички показатели. Ние сме били, сме и ще продължаваме да бъдем място, където се пресичат различни цивилизации и различни култури и ще съдействаме за това да сме място, на което да подражават и другите държави, когато става въпрос за това как трябва да се съчетават различни ценности в едно цяло, и при това да има успешно развитие на страната.
Въпрос: Разкажете повече за по-непознатия образ на Азербайджан, извън популярната представа като земята на огъня, бързите коне, чая.
Отговор: Азербайджан е страна с древна история, богата култура и разнообразни традиции. Исторически в нея са живели представители на различни етноси, всеки от които добавя своя колорит към културното разнообразие. Може би българските читатели не знаят, че Азербайджан е първата ислямска демократична парламентарна република, първата ислямска държава, която осигури право на жените да гласуват - още през 1919 г. Страна, в която за пръв път в мюсюлманския изток имаше балетни, оперни и оперетни постановки, където имаше жени летци, актриси, балерини. Традиционно Азербайджан се слави и като страна с богати нефтени и газови находища. Първият промишлен добив на петрол в света е осъществен още през 1848 г. в Азербайджан, а първият морски добив на петрол в света също е осъществен в Азербайджан през 1949 г. В края на 19 и началото на 20 век, Баку е град номер едно по добив на петрол, а в този период на Азербайджан са се падали 50 процента от добива на петрол в света.
Имаме много интересни обичаи. Например характерното песнопение "мугам", танци, а и спортни надпревари. Редица елементи от нематериалното културно наследство са в списъка на Юнеско. Гордеем се и с традициите на мултикултурализма. Това е страна, в която приятелски съжителстват представители на стотици етноси, има църкви, синагоги и джамии. Страна, която се слави с толерантността си.
Въпрос: Да поговорим и за отношенията с България. Къде виждате най-голям потенциал за икономическо сътрудничество между страните ни?
Отговор: Следващата година ще отбележим 30-годишнината от установяването на дипломатическите отношения между двете страни. През тези 30 години бяха осъществени много близки и приятелски отношения. Поради пандемията нивото на стокооборота между двете страни за известно време намаля, но виждаме една позитивна и добра динамика през тази година. Един от приоритетите е сътрудничеството в енергийната сфера. Азербайджан започна да доставя газ в България от края на миналата година. Има огромен потенциал за сътрудничество и в областта на селското стопанство, транспорта, туризма, информационните технологии. Съвсем наскоро, от 11 до 13 октомври тук беше делегация, ръководена от представители на Свободната икономическа зона - АЛАТ, която имаше плодотворни срещи в редица министерства, с големи инвеститори и предприемачи от България.
Въпрос: Споменахте енергетиката като основна област на сътрудничество. Кога очаквате пълната реализация на договора между България и Азербайджан за доставките на газ, защото на този етап сравнително малка част от планираните количества стигат до България?
Отговор: Да, газът идва в България сега в ограничени обеми. Споразумението между Азербайджан и България за доставки на природен газ беше сключено през 2013 г. Срокът му е 25 години. Азербайджан доставя газ в Европа по Южния газов коридор. Началото на този коридор е от находището Шах Дениз, след това газът постъпва по Южнокавказкия газопровод, по TANAP и TAP, пресича територията на Гърция, Албания и стига до Италия. Съгласно договора, който беше сключен между България и Азербайджан, доставките на азерски газ трябва да се осъществят от Гърция за България по интерконектора IGB. Интерконекторът трябва да върви от Комотини до Стара Загора, където се намира терминалът за по-нататъшната дистрибуция на газ и разпределянето му по газовата система на България. За съжаление, както се знае, има закъснение в строителството на интерконектора. Правителството на Азербайджан пое задължение да достави 1 млрд. куб метра газ и сме готови да доставим това количество, което беше поискано от българска страна. След като се построи интерконекторът, българският пазар ще получава в пълния обем газа, който се предвижда по договора. Веднага след като се задейства проектът, азербайджанската страна в пълния обем ще осигури доставките, които представляват една трета от нуждите на България годишно от природен газ. Последно беше обявено, че е запланувано на 1 юли догодина приключването на строителството. Веднага след приключването на строителните дейности и другите дейности от операционен характер задълженията, които пое правителството на Азербайджан, ще бъдат изпълнени. Ние сме готови за това, единственото, което е необходимо, да има съответният тръбопровод, по който да се доставят тези обеми газ.
Съответните държавни органи в България, които отговарят за осигуряването на газ за България, проведоха разговори с азербайджанската страна за доставки на газ в България по алтернативен маршрут - Сидирокастро-Кулата, но поради технически и стопански въпроси, които трябва да се решат, обемите на доставки на азерски газ през този интерконектор са ограничени.
Въпрос: Казахте, че и туризмът е обещаваща област за сътрудничество. Интересна дестинация ли е България за азербайджанските граждани?
Отговор: Пандемията удари силно световната икономика и туристическата индустрия пострада. Но, въпреки намаления оборот, България е традиционно е разглеждана от страна на азербайджанците като страна с достатъчно възможности в туристическата сфера - разположението на страната на Черно море, красивите планини и гори, минерални води. Преди началото на пандемията имаше директни полети между Баку и София и всички бяха запълнени. Заради пандемията бяхме принудени да спрем полетите, но не се съмнявам, че след пандемията азербайджанците ще продължат да посещават България, която за нас е топла и приятелска страна.
Въпрос: А има ли интерес към българската култура в Азербайджан, има ли нови проекти в областта на сътрудничеството ни в областта на културата, науката, образованието?
Отговор: Имаме тясно сътрудничество в областта на културата, науката и образованието. В Славянския университет в Баку се преподава български, към университета има и Център за български език и култура, който развива активна дейност в сферата на разпространението на езика, културата, литературата на България в Азербайджан. Голям брой студенти изучават български, а преди пандемията често приемахме студенти от България по линия на обмена. През 2013 г. в Софийския университет "Св. Климент Охридски" беше открит Център за азербайджански език и култура, който активно участва в работата по преводи на литература от азербайджански на български. Тази година се отбелязват 880 години от рождението на поета Низами Гянджеви и приключваме работата в рамките на проект за превод на негови произведения на български език, като и до края на годината ще бъде направено представянето им на български.
През изминалата седмица имаше презентация на книги от Азербайджан в Националната библиотека "Св.Св. Кирил и Методий", където беше открит кът на азербайджанската книга, а през този месец и в Националната библиотека на Азербайджан беше представен кът на българската литература. Наскоро имаше и симфоничен концерт в София, в който прозвучаха музикални произведения от Азербайджан. А на 18 октомври откриваме и изложба пред Народния театър, посветена на 30- годишнината от възстановяване на националната независимост, където ще бъде представено културното наследство и ценностите на мутликултурализма, които винаги са били на почит в Азербайджан.
/РУМ/
/ЦМ/
news.modal.header
news.modal.text