site.btaАИКБ подкрепя данъчната стабилност при запазване на равнищата на данъчните ставки и на осигурителните вноски за 2022 г.
IF 11:50:31 25-10-2021
ZM1148IF.002
АИКБ - бюджет 2022 - предложения
АИКБ подкрепя данъчната стабилност при запазване на равнищата на данъчните ставки и на осигурителните вноски за 2022 г.
София, 25 октомври /Екатерина Тотева, БТА/
Асоциацията на индустриалния капитал в България /АИКБ/ продължава убедено и последователно да подкрепя данъчната стабилност при запазване на равнищата на данъчните ставки и равнищата на осигурителните вноски за 2022 година. Това е записано в препоръките към държавния бюджет за 2022 г. /ДБ 2022/ на Асоциацията на индустриалния капитал в България /АИКБ/, получени днес в БТА.
Според Асоциацията трябва да бъдат предвидени и средства за капиталови разходи, които да осигурят завършването на започнати в текущата и предходните години проекти и средства за бързо разплащане с бизнеса. Да се осигури прозрачно бюджетиране и предотвратяване на възможностите за осъществяване на порочни практики и схеми.
Към настоящия момент Министерство на финансите не е представило актуализирана средносрочна бюджетна прогноза за периода 2021-2023 г., както и средносрочна бюджетна прогноза за периода 2022-2024 г., което допълнително затруднява прогнозирането на макрорамката за развитие на българската икономика през 2022 г., изтъкват от Асоциацията. Въпреки това, с високо ниво на вероятност, можем да смятаме, че икономиката ни няма да се възстанови бързо и по тази причина може да очакваме, че БВП ще достигне и надмине предкризисните нива от 2019 г. по съпоставими цени едва през 2022 г.
Сред основните политики, на които трябва да се обърне особено внимание и да се осигури необходимото финансиране в Бюджет 2022, от АИКБ посочат свързаните с антикризисни мерки, включително ускорено инвестиране на европейските фондове.
От АИКБ искат да продължи прилагането на мярката за изплащане на средства за запазване на заетостта и доходите на работници и служители (така наречената мярка 60/40), както и мярката за частично финансиране на постоянните разходи на предприятия със спад в приходите от продажби над 30 процента спрямо реализираните през 2019 г., която да подкрепи ликвидността на българските предприятия. Настоява се за прилагане на адекватни мерки за компенсиране на българските предприятия за безпрецедентно високите, надхвърлящи разчетите на КЕВР, цени на електрическата енергия и на природния газ.
АИКБ предлага ДБ за 2022 г. да предвиди амбициозен план за пред- и съфинансиране на проекти, допустими за финансиране по Споразумението за партньорство, Националния план за възстановяване и устойчивост и останалите европейски инструменти.
АИКБ се обявява против административното увеличаване на минималната работна заплата за страната в период на криза и посочват като най-неприемливи за Асоциацията заплащането от предприятията на първите три дни от обезщетенията за временна нетрудоспособност; заплащането от предприятията на отпуск за времето на ползване на отпуск по майчинство, както и допълнителното възнаграждение за прослужено време, т. нар. класове, определяни административно от МС и нарушаващи според Асоциацията принципа "равно възнаграждение за равен труд". От АИКБ искат да бъде преустановено увеличаването на размера на минималната пенсия, откъснато от реалните разчети. Нещо повече - трябва да бъде премахнат институтът на минималната пенсия и размерът на пенсията трябва да се определя единствено съобразно осигурителния принос на лицето, а подпомагането на нуждаещите пенсионери с ниски пенсии да е задача на системата на социалното подпомагане, посочват от Асоциацията.
АИКБ смята, че размерът на максималния осигурителен доход не трябва да се променя до момента, в който средният осигурителен доход в България не достигне 1500 лв., и апелира за въвеждане на прогнозируемост на размера на максималния осигурителен доход, като той се фиксира на двукратния размер на средния осигурителен доход за страната.
В областта на енергетиката АИКБ предлага преразглеждане на целия модел за предлагане на електрическа енергия и природен газ - провеждане на ангажирани прозрачни политики на предлагане на електроенергия, с цел обезпечаване на адекватност, ликвидност, прогнозируемост и постигане на устойчиви пазарни цени; развитие на ядрената електроенергетика; бъдещето на въглищната електроенергетика - ограничено от ангажиментите, поети от страната ни в рамките на Европейския пакет "Готови за 55" и с категорична необходимост от изготвяне на Пътна карта за поетапното извеждане на мощности от експлоатация. От АИКБ настояват за насърчаване на производството на електроенергия от ВЕИ, включително за собствени нужди; минимизиране на бюрокрацията при изграждане на фотоволтаични инсталации до 1 мегават и съкращаване на процеса на присъединяване към мрежата.
АИКБ би подкрепила преструктурирането и редуцирането на бюджетите на министерствата и ведомствата и смята, че правителството трябва да положи още по-големи усилия за засилване и развиване на прилагането на програмното бюджетиране.
От АИКБ настояват за повишаване на праговете за задължителен одит на предприятията, така че на малките и средните предприятия да не бъдат вменявани неприсъщи и скъпоструващи задължения.
/ЦМ/
ZM1148IF.002
АИКБ - бюджет 2022 - предложения
АИКБ подкрепя данъчната стабилност при запазване на равнищата на данъчните ставки и на осигурителните вноски за 2022 г.
София, 25 октомври /Екатерина Тотева, БТА/
Асоциацията на индустриалния капитал в България /АИКБ/ продължава убедено и последователно да подкрепя данъчната стабилност при запазване на равнищата на данъчните ставки и равнищата на осигурителните вноски за 2022 година. Това е записано в препоръките към държавния бюджет за 2022 г. /ДБ 2022/ на Асоциацията на индустриалния капитал в България /АИКБ/, получени днес в БТА.
Според Асоциацията трябва да бъдат предвидени и средства за капиталови разходи, които да осигурят завършването на започнати в текущата и предходните години проекти и средства за бързо разплащане с бизнеса. Да се осигури прозрачно бюджетиране и предотвратяване на възможностите за осъществяване на порочни практики и схеми.
Към настоящия момент Министерство на финансите не е представило актуализирана средносрочна бюджетна прогноза за периода 2021-2023 г., както и средносрочна бюджетна прогноза за периода 2022-2024 г., което допълнително затруднява прогнозирането на макрорамката за развитие на българската икономика през 2022 г., изтъкват от Асоциацията. Въпреки това, с високо ниво на вероятност, можем да смятаме, че икономиката ни няма да се възстанови бързо и по тази причина може да очакваме, че БВП ще достигне и надмине предкризисните нива от 2019 г. по съпоставими цени едва през 2022 г.
Сред основните политики, на които трябва да се обърне особено внимание и да се осигури необходимото финансиране в Бюджет 2022, от АИКБ посочат свързаните с антикризисни мерки, включително ускорено инвестиране на европейските фондове.
От АИКБ искат да продължи прилагането на мярката за изплащане на средства за запазване на заетостта и доходите на работници и служители (така наречената мярка 60/40), както и мярката за частично финансиране на постоянните разходи на предприятия със спад в приходите от продажби над 30 процента спрямо реализираните през 2019 г., която да подкрепи ликвидността на българските предприятия. Настоява се за прилагане на адекватни мерки за компенсиране на българските предприятия за безпрецедентно високите, надхвърлящи разчетите на КЕВР, цени на електрическата енергия и на природния газ.
АИКБ предлага ДБ за 2022 г. да предвиди амбициозен план за пред- и съфинансиране на проекти, допустими за финансиране по Споразумението за партньорство, Националния план за възстановяване и устойчивост и останалите европейски инструменти.
АИКБ се обявява против административното увеличаване на минималната работна заплата за страната в период на криза и посочват като най-неприемливи за Асоциацията заплащането от предприятията на първите три дни от обезщетенията за временна нетрудоспособност; заплащането от предприятията на отпуск за времето на ползване на отпуск по майчинство, както и допълнителното възнаграждение за прослужено време, т. нар. класове, определяни административно от МС и нарушаващи според Асоциацията принципа "равно възнаграждение за равен труд". От АИКБ искат да бъде преустановено увеличаването на размера на минималната пенсия, откъснато от реалните разчети. Нещо повече - трябва да бъде премахнат институтът на минималната пенсия и размерът на пенсията трябва да се определя единствено съобразно осигурителния принос на лицето, а подпомагането на нуждаещите пенсионери с ниски пенсии да е задача на системата на социалното подпомагане, посочват от Асоциацията.
АИКБ смята, че размерът на максималния осигурителен доход не трябва да се променя до момента, в който средният осигурителен доход в България не достигне 1500 лв., и апелира за въвеждане на прогнозируемост на размера на максималния осигурителен доход, като той се фиксира на двукратния размер на средния осигурителен доход за страната.
В областта на енергетиката АИКБ предлага преразглеждане на целия модел за предлагане на електрическа енергия и природен газ - провеждане на ангажирани прозрачни политики на предлагане на електроенергия, с цел обезпечаване на адекватност, ликвидност, прогнозируемост и постигане на устойчиви пазарни цени; развитие на ядрената електроенергетика; бъдещето на въглищната електроенергетика - ограничено от ангажиментите, поети от страната ни в рамките на Европейския пакет "Готови за 55" и с категорична необходимост от изготвяне на Пътна карта за поетапното извеждане на мощности от експлоатация. От АИКБ настояват за насърчаване на производството на електроенергия от ВЕИ, включително за собствени нужди; минимизиране на бюрокрацията при изграждане на фотоволтаични инсталации до 1 мегават и съкращаване на процеса на присъединяване към мрежата.
АИКБ би подкрепила преструктурирането и редуцирането на бюджетите на министерствата и ведомствата и смята, че правителството трябва да положи още по-големи усилия за засилване и развиване на прилагането на програмното бюджетиране.
От АИКБ настояват за повишаване на праговете за задължителен одит на предприятията, така че на малките и средните предприятия да не бъдат вменявани неприсъщи и скъпоструващи задължения.
/ЦМ/
news.modal.header
news.modal.text