site.btaСлужебното правителство работи усилено по Плана за приемане на еврото в България
IF 11:26:31 27-10-2021
ZM1124IF.001
финансов форум - евро - Ивайло Христов
Служебното правителство работи усилено по Плана за приемане на еврото в България
София, 27 октомври /Христо Воденов, БТА/
Служебното правителство работи усилено по Плана за приемане на еврото в България, каза заместник-министърът на финансите Ивайло Христов по време на втората част на банково-финансовия форум "Бъдещето на парите", организиран от списание "Мениджър".
През март тази година правителството създаде органа, който прави плана за приемане на еврото. В момента този план се съгласува в министерствата, в БНБ и в Комисията за финансов надзор. Правим всичко възможно той да е готов до края на работата на служебното правителството. До 2024 година, когато се очаква да приемем еврото, има много работа за вършене. Ако до края на тази година не приемем Плана, ще отнемем възможността на редовното правителство да спази датата. Ние не му отнемаме възможността да я отложи, но ако нищо не работим, то няма да може да я спази, заяви Христов.
Не се очаква инфлация в страната само заради приемането на еврото, каза Ивайло Христов. В ЕС обаче има проинфлационни процеси. Възможно е, когато приемаме еврото, в Европа да има проинфлационни процеси и двете неща да се насложат, уточни Христов.
Безспорно хората с перманентен излишък, които искат да инвестират парите си, не са привлечени от банковите депозити заради намалените и дори някъде отрицателни лихви. Има и други възможности за това, но всичко свързано с криптоиндустрията създава фундаментален риск, каза заместник-министърът.
Преминаването към "зелена икономика" повдига много въпроси, заради тоталната свързаност на всеки енергиен и финансов процес в света, каза Ивайло Христов. Например, Азия увеличава потреблението си на природен газ и затова в Европа идва по-малко от синьото гориво. Европа обаче отказва въглищата и използва повече природен газ, което повишава цената му и оттам се вдига цената на електроенергията за всички, включително и за нас. Вместо газ се решава да се ползват слънчеви панели, но производството на полисилиций за тези панели е много енергоемко и решаваме да ги купим от Китай. Опитвайки се да преминем към "зелена икономика", като прехвърлим по-енергоемкото производство на друго място, а не в Европа, какво точно се постига, като небето ни е едно, попита Ивайло Христов.
/ЦМ/
ZM1124IF.001
финансов форум - евро - Ивайло Христов
Служебното правителство работи усилено по Плана за приемане на еврото в България
София, 27 октомври /Христо Воденов, БТА/
Служебното правителство работи усилено по Плана за приемане на еврото в България, каза заместник-министърът на финансите Ивайло Христов по време на втората част на банково-финансовия форум "Бъдещето на парите", организиран от списание "Мениджър".
През март тази година правителството създаде органа, който прави плана за приемане на еврото. В момента този план се съгласува в министерствата, в БНБ и в Комисията за финансов надзор. Правим всичко възможно той да е готов до края на работата на служебното правителството. До 2024 година, когато се очаква да приемем еврото, има много работа за вършене. Ако до края на тази година не приемем Плана, ще отнемем възможността на редовното правителство да спази датата. Ние не му отнемаме възможността да я отложи, но ако нищо не работим, то няма да може да я спази, заяви Христов.
Не се очаква инфлация в страната само заради приемането на еврото, каза Ивайло Христов. В ЕС обаче има проинфлационни процеси. Възможно е, когато приемаме еврото, в Европа да има проинфлационни процеси и двете неща да се насложат, уточни Христов.
Безспорно хората с перманентен излишък, които искат да инвестират парите си, не са привлечени от банковите депозити заради намалените и дори някъде отрицателни лихви. Има и други възможности за това, но всичко свързано с криптоиндустрията създава фундаментален риск, каза заместник-министърът.
Преминаването към "зелена икономика" повдига много въпроси, заради тоталната свързаност на всеки енергиен и финансов процес в света, каза Ивайло Христов. Например, Азия увеличава потреблението си на природен газ и затова в Европа идва по-малко от синьото гориво. Европа обаче отказва въглищата и използва повече природен газ, което повишава цената му и оттам се вдига цената на електроенергията за всички, включително и за нас. Вместо газ се решава да се ползват слънчеви панели, но производството на полисилиций за тези панели е много енергоемко и решаваме да ги купим от Китай. Опитвайки се да преминем към "зелена икономика", като прехвърлим по-енергоемкото производство на друго място, а не в Европа, какво точно се постига, като небето ни е едно, попита Ивайло Христов.
/ЦМ/
news.modal.header
news.modal.text