site.btaМЗХГ започна поредица от обсъждания на Стратегическия план в новата ОСП

IF 13:58:31 10-12-2021
RI1353IF.006

МЗХГ - ОСП - Стратегически план - обсъждане

МЗХГ започна поредица от обсъждания на Стратегическия план в новата
ОСП

София, 10 декември /Людмила Спасова, БТА/
Министерството на земеделието, храните и горите /МЗХГ/ започна поредица обсъждания на Националния стратегически план в новата Обща селскостопанска политика /ОСП/. Документът ще се разглежда в Тематична работна група, която включва представители на всички заинтересовани страни и на неговата основа в периода 2023-2027 г., съобщиха от ведомството. България ще прилага ОСП на ЕС. Заседанието бе водено от заместник-министрите на земеделието, храните и горите Георги Събев и Явор Гечев. Водеща тема на събитието бе представянето на изготвения анализ за "Структурата на земеделските стопанства в България", уточняват от МЗХГ.
Броят на земеделските стопанства в България, отговарящи на критериите посочени в Закона за преброяване на земеделските стопанства през 2020 г., е 132 400, показват предварителните данни от преброяването. Данните сочат, че при 33 на сто от стопанствата използваната земеделска площ е между един и пет хектара, при 15 на сто е от пет до 10 ха, а при 30 на сто е между 10 и 50 ха. Стопаните с над 1000 ха са един процент от общия им брой. Общо стопанствата с до 10 ха са 50 на сто, но те обработват три процента от общата използваема земеделска площ. Около девет на сто от стопанствата с 50 ха и повече земеделска земя стопанисват 85 на сто от използваната площ. Техният брой се увеличава с 28 на сто спрямо преброяването през 2010 г. Анализът за миналата година сочи, че намалява броят на стопанствата с използвана земеделска площ /ИЗП/ под 10 ха спрямо 2010 г. Най-голям е спадът на стопанствата с ИЗП до един ха.
Разпределението на земеделските стопанства на територията на страната е неравномерно, като по-нисък е броят в по-слабо развитите икономически и планински райони. Анализът на структурата на земеделските стопанства, отглеждащи говеда, на база на данните от Кампания 2019 показва, че 80 на сто от стопанствата отглеждат до 50 броя говеда. В тази категория стопанства се отглеждат общо 44 на сто от говедата, а 40 на сто от животните се отглеждат в категорията стопанства от 51 до 200 броя говеда, които са 18 на сто от общия брой стопанства. Останалите 10 на сто от животните се отглеждат в стопанства от 200 до 500 броя говеда, а над 500 говеда отглеждат едва 0,2 на сто от стопанствата с 5,5 на сто от животните.
Проучването сочи още осезаемо намаление на годишните работни единици в сектор "Земеделие", като само за последните десет години намалението е с 56 на сто. Спадът се дължи, както на модернизацията на земеделските стопанства и повишаване на технологичното им оборудване, което води до намаляване на ръчния труд, така и на промяната в структурата на земеделските стопанства и значителното намаление на броя им. Най-голямо е понижението на използвания труд на членовете на семейството в сектора, като за последните десет години 66 на сто от заетите в семейното стопанство са преминали към друга форма на заетост. Разликите в доходността от земеделска дейност и от другите сектори в икономиката е предпоставка за 50 на сто от заетите в сектора тази дейност да формира допълнителна заетост. Едва за 30 на сто от заетите в сектора на земеделието е единствена или основна заетост, като за периода след 2010 година хората, основно занимаващи се със земеделие, също са намалели с над 80 на сто.
Този анализ е допълващ към SWOT анализа, разработен преди началото на работата по Стратегическия план. Причината за използването на този подход е изискването за 10 процента преразпределяне на директните плащания към малки стопанства. Той ще се използва за целите на директните плащания. "Благодарение на анализа за пръв път имаме структура на стопанствата, които дават и конструкцията на цялото земеделие", е коментирал заместник-министър Гечев.
В рамките на заседанието са дискутирани интервенциите за сектор "Пчеларство". По време на представянето стана ясно, че има 10 актуализирани мерки, като са включени нови бенефициенти. Представителите на бранша са откроили необходимостта да бъде разработена и целенасочена стратегия за сектора. Заместник-министър Събев е посочил, че има готовност за организиране на тематична работна група с широк кръг експерти, имащи отношения към развитието на отрасъла, на която да бъдат дискутирани интервенциите и други специфични въпроси, засягащи неговата дейност и напредък.
Участниците в работната група са били запознати с анализ на лозаро-винарския сектор и интервенциите насочени към него. През 2019 г. регистрираните винопроизводители са 282, а през 2020 г. - 311, което показва, че интересът към сектора нараства ежегодно, макар и бавно. В кризисната 2020 година в промишлените предприятия са преработени 129 760 тона грозде, което е с 6,6 на сто по-малко от преработеното през 2019 г. и с 30 на сто по-малко от преработеното през 2015 година. Миналата година са произведени 756 225 хектолитра вино, което е със 12 на сто по-малко от количеството, произведено през 2019 г. и в продължение на негативната тенденция през последните години. Допълнително са произведени 1668 хектолитра плодови вина и 66 669 хектолитра гроздова мъст. По време на дискусията е станало ясно, че продължава работата по стратегията за сектора. Аграрният заместник-министър Гечев е уточнил, че все още се очакват становища, мнения и предложения на бранша и увери, че документът ще бъде финализиран, когато по текстовете има съгласие от всички.
Работната група е разгледала и интервенции за секторите "Плодове и зеленчуци", "Мляко и млечни продукти" и биологично земеделие.

/РИ/