site.btaЛипсата на аванс по Националният план за възстановяване и устойчивост на България може да има негативен ефект върху бюджета, смятат икономисти
IF 12:23:31 14-12-2021
ES1220IF.011
ИПИ - План за възстановяване - оценка
Липсата на аванс по Националният план за възстановяване
и устойчивост на България може да има негативен ефект
върху бюджета, смятат икономисти
София, 14 декември /Христо Воденов, БТА/
Липсата на аванс по Националният план за възстановяване и устойчивост на България може да има негативен ефект върху бюджета и макроикономическите показатели на България за 2021 г., посочиха днес експерти от Института за пазарна икономика (ИПИ).
По оценки на Европейската комисия през 2024 г. България ще реализира едни от най-големите ефекти от плана върху БВП - както директно от изпълнението на плана (3 на сто), така и индиректно като вторични ефекти от изпълнението на плановете на другите държави на съюза (0,7 на сто). Планът за възстановяване следва да допълва националните усилия за реформи и инвестиции и няма как да замести общата стратегия и политиката на държавата в отделните сектори, посочиха експертите.
Отлагането на реформите и проектите във втората половина на плана (след 2023 г.) може да се окаже загуба на ценно време. Българският план е силно "изтеглен" назад във времето - до степен да си задаваме въпроса дали това е план за възстановяване на растежа след тежка криза или инструмент за реализиране на някакви инвестиционни идеи далеч в бъдещето, отбелязват експертите.
Планът за възстановяване не съдържа икономически анализ за обща оценка на ефектите от проектите на секторно ниво, което означава, че е много трудно да се прецени какви ще са резултатите от изпълнението им и доколко ще се постигнат целите. Ние сме викнали да ни оценяват по извършени дейности, докато тук оценката на ЕК е дали е постигната поставената цел на проекта, посочиха от ИПИ.
Последната, пета, версия на Плана на България е представена на 15 октомври 2021 година и е изпратена официално на Европейската комисия от служебното правителство. Планът съдържа 59 проекта за инвестиции и 46 реформи в четири основни стълба - "Иновативна България", "Зелена България", "Свързана България" и "Справедлива България". Общото финансиране на инвестициите, включени в Плана, е 21 млрд. лв., от които 13 млрд. лв. са осигурени по Механизма за възстановяване и устойчивост.
Българският план все още не е окончателно одобрен, като забавянето в представянето му пред ЕК до известна степен се дължи на политическите обстоятелства в страната. Планът съдържа и сериозни политически ангажименти, които вероятно ще трябва да бъдат потвърдени от редовно избрано правителство, подкрепено от парламентарно мнозинство, за да се осигури безпроблемното му изпълнение.
Голяма част от държавите членки на ЕС, както и България, засега предвиждат да ползват само безвъзмездни помощи, като повечето са представили планове за пълната сума, която ЕК отпуска по Механизма. Допълнителната възможност за дългово финансиране са поискали малко на брой държави.
Основна част от реформите са представени през инструментите за реализацията им - промяна на законодателството, сформиране на работни групи и комисии, разработване на стратегически документи, създаване на административни структури. Това означава, че на практика наименованието на реформите се разминава със съдържанието им, а последното в някои случаи дори не е ясно дефинирано, според икономистите.
В българския план няма връзка между част от проектите и реформите, няма и връзка между проектите. Някои проекти от своя страна не дават ясна възможност да се установи по какъв начин ще допринесат за реализирането на реформите, предупреждават от ИПИ.
Около три четвърти от разходите са за изграждане и рехабилитация на инфраструктура и за машини и съоръжения. Останалата една четвърт е са човешки капитал, труд и технология. Планът за възстановяване на практика се използва като заместител на национална инвестиционна програма в редица области, посочиха от ИПИ.
Институтът за пазарна икономика планира още пет анализа за изпълнението на Плана за възстановяване и устойчивост. Те ще са тематични - по реформите в определени сектори, както и преглед на работата по Плановете в другите държави на ЕС, съобщиха от неправителствената организация.
/ЕС/
ES1220IF.011
ИПИ - План за възстановяване - оценка
Липсата на аванс по Националният план за възстановяване
и устойчивост на България може да има негативен ефект
върху бюджета, смятат икономисти
София, 14 декември /Христо Воденов, БТА/
Липсата на аванс по Националният план за възстановяване и устойчивост на България може да има негативен ефект върху бюджета и макроикономическите показатели на България за 2021 г., посочиха днес експерти от Института за пазарна икономика (ИПИ).
По оценки на Европейската комисия през 2024 г. България ще реализира едни от най-големите ефекти от плана върху БВП - както директно от изпълнението на плана (3 на сто), така и индиректно като вторични ефекти от изпълнението на плановете на другите държави на съюза (0,7 на сто). Планът за възстановяване следва да допълва националните усилия за реформи и инвестиции и няма как да замести общата стратегия и политиката на държавата в отделните сектори, посочиха експертите.
Отлагането на реформите и проектите във втората половина на плана (след 2023 г.) може да се окаже загуба на ценно време. Българският план е силно "изтеглен" назад във времето - до степен да си задаваме въпроса дали това е план за възстановяване на растежа след тежка криза или инструмент за реализиране на някакви инвестиционни идеи далеч в бъдещето, отбелязват експертите.
Планът за възстановяване не съдържа икономически анализ за обща оценка на ефектите от проектите на секторно ниво, което означава, че е много трудно да се прецени какви ще са резултатите от изпълнението им и доколко ще се постигнат целите. Ние сме викнали да ни оценяват по извършени дейности, докато тук оценката на ЕК е дали е постигната поставената цел на проекта, посочиха от ИПИ.
Последната, пета, версия на Плана на България е представена на 15 октомври 2021 година и е изпратена официално на Европейската комисия от служебното правителство. Планът съдържа 59 проекта за инвестиции и 46 реформи в четири основни стълба - "Иновативна България", "Зелена България", "Свързана България" и "Справедлива България". Общото финансиране на инвестициите, включени в Плана, е 21 млрд. лв., от които 13 млрд. лв. са осигурени по Механизма за възстановяване и устойчивост.
Българският план все още не е окончателно одобрен, като забавянето в представянето му пред ЕК до известна степен се дължи на политическите обстоятелства в страната. Планът съдържа и сериозни политически ангажименти, които вероятно ще трябва да бъдат потвърдени от редовно избрано правителство, подкрепено от парламентарно мнозинство, за да се осигури безпроблемното му изпълнение.
Голяма част от държавите членки на ЕС, както и България, засега предвиждат да ползват само безвъзмездни помощи, като повечето са представили планове за пълната сума, която ЕК отпуска по Механизма. Допълнителната възможност за дългово финансиране са поискали малко на брой държави.
Основна част от реформите са представени през инструментите за реализацията им - промяна на законодателството, сформиране на работни групи и комисии, разработване на стратегически документи, създаване на административни структури. Това означава, че на практика наименованието на реформите се разминава със съдържанието им, а последното в някои случаи дори не е ясно дефинирано, според икономистите.
В българския план няма връзка между част от проектите и реформите, няма и връзка между проектите. Някои проекти от своя страна не дават ясна възможност да се установи по какъв начин ще допринесат за реализирането на реформите, предупреждават от ИПИ.
Около три четвърти от разходите са за изграждане и рехабилитация на инфраструктура и за машини и съоръжения. Останалата една четвърт е са човешки капитал, труд и технология. Планът за възстановяване на практика се използва като заместител на национална инвестиционна програма в редица области, посочиха от ИПИ.
Институтът за пазарна икономика планира още пет анализа за изпълнението на Плана за възстановяване и устойчивост. Те ще са тематични - по реформите в определени сектори, както и преглед на работата по Плановете в другите държави на ЕС, съобщиха от неправителствената организация.
/ЕС/
news.modal.header
news.modal.text