site.btaГолемият парадокс на нашето време е, че спряхме да говорим помежду си, каза Яна Титова

Големият парадокс на нашето време е, че спряхме да говорим помежду си. Това каза режисьорът Яна Титова пред БТА след премиерата на новия ѝ филм "Диада" в Ямбол снощи в препълнената зала "Съвременност" на културно-информационния център "Безистен".

"Диада" официално тръгва по кината в страната на 10 ноември. Филмът е заснет в Ямбол през лятото на 2022 г. Първи имаха възможност да го гледат помагалите около създаването му хора от града. Предстои обаче и специална прожекция в Ямбол, която да е достъпна за всички желаещи да гледат лентата, уточниха от екипа.

В Ямбол филмът бе посрещнат с бурни аплодисменти, а преди прожекцията статистите преминаха по червен килим. Присъстваха и кметът Валентин Ревански, заместникът му Енчо Керязов, директорът на ямболската болница д-р Панайот Диманов и учители от езиковата гимназия в града, където са снимани сцени.

Филмът е социално ориентиран и засяга важни проблеми на обществото като отворилата се през последните години дупка между поколенията, заради липсата на общуване. Фокусира се върху историята на Дида, 16-годишно момиче, което живее в малък град и има голяма мечта – да замине при майка си в Америка, където да учи рисуване.

В главната роля е 19-годишната Маргарита Стойкова, а тази на нейната приятелка във филма – Петра Църноречка. В актьорския състав са още Иван Бърнев, Силвия Лулчева, Стоян Дойчев, Ирмена Чичикова, Цветан Алексиев, Васил Бинев, Жаклин Дочева. Оператор е Мартин Балкански, а продуценти - Ваня Райнова, Александър Алексиев и Ники Стоичков. Филмът взе четири награди "Златна роза" и бе част от официалната конкурсна програма на кинофестивала във Варшава. 

Ето какво казаха още за БТА Яна Титова и Маргарита Стойкова, както и част от коментарите след филма:

Кога пропастта между поколенията стана толкова голяма?

- Яна Титова: Винаги е имало разлика между поколенията. Всяко едно поколение казва за друго: О, ние не бяхме такива. Сега обаче много бързо се случи целият този преход. Възрастните не можем да догоним децата. Те са много по-напред от нас, информацията до тях достига за секунди. Учителите не могат да им наваксат, нашата система на обучение е стара, на светлинни години. Всичко това няма как да не остави траен отпечатък върху днешното поколение. Имаме нужда от нови начини, по които да разговаряме с децата.

Маргарита Стойкова: Филмът е много близък до реалността. Опитахме се да го направим колкото се може по-автентичен. Много персонажи са базирани на истински хора, естествено са леко художествено украсени. Случките също са инспирирани от реални преживявания. Моите родители са много подкрепящи и винаги са стояли зад мен във всяко едно мое правилно или грешно начинание. Това да се потопя в света на други взаимоотношения беше много ново за мен. В забързаното ежедневие родителите се опитват по някакъв начин да предоставят най-доброто, според тях, на децата си. Забравят обаче важните неща, разговорите с децата си. Това е особено важно за един подрастващ тийнейджър, който иска да споделя, но не може и не знае как.

На възрастните или на децата им е по-трудно да общуват?

Яна Титова: Големият парадокс на нашето време е, че спряхме да говорим помежду си. Общуването ни започна да се осъществява посредством един екран, зад който всеки е много смел. Подценихме времето заедно за сметка на технологиите. Развитието на технологиите е чудовищно през последните 15 години. Това много допринесе много трудно да общуваме. Не само заради това, че сме се отчуждили. Темпото на живота стана друго. Виждам го и по себе си. Всички ние се задъхваме, нямаме време за нищо.

Да излезеш с цялата си същност и да я заявиш на света – на майка си, на баща си, на учителите, вече се възприема като слабост. А всъщност това са силните хора, но това е много трудно. За децата е много трудно да бъдат открити. Имахме една прожекция в Пловдив. След нея децата казаха: нито един родител или възрастен няма абсолютно никаква представа от всички неща, които ни се случват. И това е адски тъжно! Няма авторитети вече, които да будят възхищение у децата и те да искат да им подражават.

"Диада" надгражда ли социалните послания, които отправя филмът "Доза щастие"?

Яна Титова: Да, посланията стават по-смели, по-категорични. Радвам се, че "Диада" се случи след "Доза щастие", въпреки че е писан преди него. Радвам се, че чак сега го снимах, защото аз самата трябваше да узрея за този проект. Просто чакаше правилния момент. Знам какъв ефект може да има този филм и знам, че ще го има. Знам, че понякога, не е по-лесния начин, а трябва абсолютно агресивно да се подходи, за да може да говорим за дадени проблеми. А в момента, в който започнем да говорим, означава, че ги признаваме.

Енчо Керязов: "Диада" е превенция за деца и родители

"Диада" е превенция за деца и родители. Филмът има изключително силно послание. Показва действителността и неща, които всички знаем, но ни е трудно да говорим за тях. Трудно ни е да говорим на тези теми с нашите собствени деца. Децата сега се развиват много бързо, с други темпове. И на нас ни е много трудно да ги разбираме. Понякога правим чудеса от храброст, мислейки си, че подкрепяме децата си. А трябва да ги разбираме, да ги караме да усещат, че са обичани. Тогава те с окрилени, могат да мечтаят и да сбъдват мечтите си.

Александър Кабрански, 18-годишен ученик: Филмът поставя много въпроси

Филмът поставя много въпроси, но по-важното е, че са такива, които са съвременни. Препраща към една идея и за театъра, и за киното – как човек човекът да намира. Филмът е много близо до реалността, 100-процентовата тежка, сива, реалност. Определено дава един различен, много актуален поглед върху проблеми, които засягат обществото ни днес. Засяга проблемите, с които тийнейджърите понякога нямаме възможността да се борим.