site.btaВ България годишно около 130 000 души заверяват ловните си билети, а риболовците са не по-малко от 250 000

В България всяка година около 130 000 души заверяват ловните си билети като ловци, а практикуващите любителски риболов са не по-малко от 250 000. Това каза за БТА председателят на Управителния съвет на Съюза на ловците и риболовците в България Васил Василев.

В страната има повече от 2800 ловни дружинки, които са обединени в около 170 ловни сдружения. Цялата територия, която не представлява държавен ловен район или някакъв вид защитена територия - резерват или национален парк, се стопанисва от ловни колективи, които полагат необходимата грижа за дивеча.

Васил Василев присъства на отчетното общо събрание на съюза на ловците и риболовците в България, което за първи път от 2000 г. насам се състоя извън София - във Велико Търново. Поводът за това беше отбелязването на 140 години от създаването на първото ловно дружество в старата столица през 1884 г., което поставя началото на организираното ловно движение в страната. Право на участие в общото събрание имаха малко над 300 делегати, от които присъстваха повече от 240. Дейността на съюза на ловците и риболовците в България се отчита всяка година, което дава необходимата прозрачност за начина, по който се управляват ресурсите ѝ, а също така се приемат бюджети за предстоящата година. Отчетното събрание дава възможност на всеки един представител на ловно сдружение да изкаже своето мнение и въпросите му да бъдат дискутирани и решавани.

Проблемите, стоящи пред ловците и риболовците в България, са от всякакво естество, каза за БТА Василев. Най-големият от тях, засягащ почти всички български ловци, е преодоляването на последиците от африканската чума по свинете, която на практика унищожи в значителна степен популацията им като най-търсен обект на лов на много места в страната. В някои райони популацията се възстановява, но процесът е бавен и изисква повече търпение, посочи той.

Друг сериозен проблем е изменението в местообитанията на дребния дивеч, следствие от начина на ползване на земеделските земи в последните петнайсетина години. Унищожаването на плевелната растителност и интензивните земеделски дейности водят до намаляването на някои животински видове. Все още, за късмет, няма изчезнали видове, но има такива рискове в недалечно бъдеще, каза Василев. "Нашата работа и желание, като стопани на дивеча, е да бъде намерен баланс на интересите, така че и земеделците да бъдат стимулирани да прилагат екологосъобразни земеделски практики. Не трябва всичко да бъде фокусирано в постигането на максимален икономически резултат от дейността им, без да се отчита начина, по който това се прави", каза той. Според него държавата следва да създаде съответните механизми, с които да стимулира земеделските производители в тази посока.

Проблем за ловците е и натискът от страна на някои европейски институции да ограничат лова на определени ловни видове - като например гургулицата и редица водоплаващи видове. Вината за намаляването на техните популации не е в ловците, а в посочения начин на ползване на земеделските земи, коментира още Василев.