Една от личностите, които работят за обединена Европа, е Иван Шишманов от Свищов, припомни Пламен Александров

Една от личностите, които работят за обединена Европа, е Иван Шишманов от Свищов, припомни Пламен Александров

Кореспондент на БТА във Велико Търново Марина Петрова

БТА, Свищов (29 януари 2025) Политиката на сближаване в Европейския съюз (ЕС) е темата на местната конференция по проекта на Българската телеграфна агенция (БТА) „Европа на Балканите: Заедно чрез знание”, която се провежда в Националния пресклуб на агенцията в Свищов. На снимката: Председателят на Първо българско народно читалище „Еленка и Кирил Д. Аврамови - 1856” Пламен Александров. Снимка: Бисер Тодоров/БТА

Свищов,

29.01.2025 15:29

(БТА)

Етикети

Когато говорим за Европа, имаме предвид Европейския съюз. В началото на 20 век, когато се заражда идеята за създаване на Европейския съюз, една от основните личности, които работят за тази обединена Европа, е българин и е от Свищов. Това е Иван Шишманов, който е създател на Съюза на народните читалища в България, когато бил и министър на просвещението. Така че образно можем да кажем, че Свищов има пръст в създаването на Европейския съюз. Това каза в рамките на конференцията "Европа на Балканите: Заедно чрез знание", организирана от Българската телеграфна агенция, Пламен Александров, председател на Първото българско народно читалище „Еленка и Кирил Д. Аврамови - 1856“ в Свищов. Читалището утре ще чества 169 години от основаването си.

Пламен Александров посочи, че Съюзът на народните читалища е неслучайно търсен партньор по много европейски програми и сред причините е, че това е най-голямата неправителствена организация в Европа със своите над 2000 члена, които са самостоятелни институции.

Същевременно в Европа понятието читалище е странно и неразбираемо понятие, допълни той и припомни, че неслучайно при идването си в България Маргарет Тачър е казала на тогавашния български президент, че читалищата са нещото, което отличава България и че това е най-ценното.

Според Пламен Александров, когато се кандидатства по европейски проекти, трябва да се обозначи в каква роля кандидатстваш. Оказва се, че читалищата не са неправителствени организации, защото имат държавно финансиране, според понятията на Европейския съюз. Не са и образователни структури, въпреки функциониращите към тях школи по изкуства и чужди езици.

Цялата тази неопределеност е създадена назад във времето, като все още не е решен статутът на читалищата в наше време, затова много хора не могат да разберат какво е читалище и каква е неговата структура, отбеляза Александров. Той добави, че това са част от проблемите, които спъват участието на читалищата в по-големи и по-мащабни инициативи, свързани с Европейския съюз. Организации в Европа, които създават фестивали задължително търсят Съюза на народните читалища, защото всяко читалище е благодатно, особено по отношение на фолклора и традициите. В същото време ние можем да бъдем само партньори, но не и водеща организация, защото все още за Европейския съюз не е ясно що е това чудо българско читалище.

Александров изрази надежда един ден статутът на читалищата да бъде изяснен и те да заемат своето достойно място в българските образователни структури.

/ТНП/