site.btaПринос на Свищов в Европа е първото от читалищата ни - прозорец към знанието за новостите по света, каза генералният директор на БТА Кирил Вълчев

Принос на Свищов в Европа е първото от българските читалища - прозорец към знанието за новостите по света, каза генералният директор на БТА Кирил Вълчев в рамките на конференцията по проекта на БТА "Европа на Балканите: Заедно чрез знание" с подкрепата на Европейската комисия. Целта на проекта е да разкаже за обмяната на знание между хората в България и на Балканите и хората от останалата част на Европейския съюз (ЕС), и така  взаимното опознаване на българския принос  в общия живот в ЕС.

Обичайно чуваме, че България получава пари от ЕС и в съзнанието остава това, че българите сме тези, които само печелят от участието си в Съюза, но истината е, че и ЕС печели от българите, както печели и от останалите европейски народи. Смисълът на тези срещи е да се вижда съвременният принос, допълни Вълчев.

Приносът на Свищов в Европа е първото от българските читалища - прозорец към знанието за новостите по света, каза Вълчев. Той подчерта, че разговорът в Свищов е в навечерието на 30 януари. На този ден през 1856 г. по инициатива на Димитър Начович, Емануил Васкидович, Георги Владикин и Христаки Филчов в град Свищов е открито Първото българско народно читалище, наречено на дарителите за построяването на сградата Еленка и Кирил Д. Аврамови.

Именно познанието заради искрения интерес към достиженията на хората на други места по света и най-вече в Европа превръща Свищов в „Града на стоте първи неща в България“. Сред тези първи неща се свързват неща, като започнем от лагера Нове на римския Първи италийски легион, и след отварянето на първото българско читалище. От Свищовско е Филип Станиславов - създателят и издателят първата печатна книга на кирилица "Абагар", издадена в Рим през 1651 г., припомни Вълчев.

Първото крупно дарение за просветни цели в българските земи е направено в Свищов през 1812 г. Отпечатан е първият учебник по аритметика, създадена е първата детска градина, първото професионално училище като по-късно водещата стопанска академия получава името на своя спомосъществувател Димитър Ценов.

Тук са първата парна мелница, първата печатарска машина. Тези първи “европейски” неща идват в България именно през Свищов благодарение на будните му граждани, които използват по най-добрия начин местоположението на града на река Дунав.

И ако има какво още много важно да направи съвременна България вече като част от ЕС, това е да свърже града с Видин и Русе с добър път, какъвто няма и да възстанови и развие постоянното корабоплаване от града в двете посоки с всекидневен речен транспорт, каза Кирил Вълчев. Той подчерта, че Свищов дава на България и символа на “пътуващия” българин - Алеко Константинов. Той е създателят на организирания туризъм в България с мотото „Опознай Родината, за да я обикнеш“ и любопитният да опознае човек през Прага и Париж в Европа чак до Чикаго в Америка. Това любопитство и към родното, и към чуждото също е български принос в Европа, в която има други народи, напълно затворени в себе си и знаещи само себе си.

Нещо повече - в Европа има доста народи, които нямат самокритичност като българската, родила знаменития герой на Алеко Бай Ганьо. Заради това вековно самопоставяне на Свищов в Европа беше напълно естествено най-сетне такива европейски разговори като Европа на Балканите: Заедно чрез знание", които БТА организира в областните градове и съседните страни, да включи и “Града на стоте първи неща в България", каза Вълчев и допълни, че Свищов се нареди и сред първите необластни градове с постоянно присъствие на БТА- с кореспондент и Национален пресклуб на БТА.

Досега на конференциите, организирани в различни региони на България, говорихме за различни такива приноси на българите. На откриването на проекта във Велики Преслав - за включването благодарение на България на кирилицата като трета азбука в ЕС. В Пловдив, където се включи и Университетът за хранителни технологии - за приноса на България в областта на храните, защото целите Балкани имат едни от най-вкусните храни в цяла Европа. В Монтана на празника на обявяването й за град след Освобождението след като градското й развитие започва в началото на новата ера, когато римляните превръщат местното селище във военен лагер Монтанензиум, откъдето идва и съвременното име на града - за българския принос в разбирането за съвременния град като едно от нещата, които ни свързват в Европа понеже голяма част от европарите по различни програми са насочени именно към развитието на общите пространства и споделяната транспортна и комунална инфраструктура, както и по-чистата околна среда в градовете.

В Петрич като град на две граници с Гърция и с Република Северна Македония със силно развит бизнес - за предприемчивия дух на българите с идеи, от които Европа се възползва, но и за да си дадем сметка, че не е нужно да отидеш на другия край на Европа, за да осъществяваш идеите си, защото това е абсолютно възможно да се случи и тук в България. В Габрово след отбелязването на 190 години от създаването на Националната Априловска гимназия през 1835 г. - за българския принос в съвременното европейско образование като пример, че приобщаването на българите към модерна Европа започва не преди 20, а преди 200 години.

Във Велико Търново на деня, в който Православната църква почита паметта на свети Патриарх Евтимий - за значимия принос на България към европейската цивилизация със съхраняването в Източна Европа на християнството, на чиито ценности се гради ЕС като тези ценности е и разбирането и толерантността към другия - дори да не споделя същата вяра, заради което в България, а и в ЕС съвместно мирно живеят хора с различни религии. В Перник - за българския принос в съвременна Европа е примера за съхраняване на традициите, част от който е Международният фестивал на маскарадните игри „Сурва“, когато БТА проведе конференцията в Националния пресклуб в града, който беше и пресцентър на фестивала.

Във Видин приносът в ЕС са мостовете на разбирателство - в буквалния, и в преносния смисъл и затова избрахме края на януари за разговора там, защото това е време на символни дати за тези мостове на разбирателство - от свързани с над река Дунав мост “Нова Европа” между България и Румъния и свободното движение през този мост без гранични проверки в Шенгенското пространство до припомнянето на 27 януари като Международен ден в памет на жертвите на Холокоста, че България е спасила своите евреи, каза още Кирил Вълчев и отново припомни, че приносът на Свищов в Европа е първото от българските читалища - прозорец към знанието за новостите по света.