Пред паметника на Цар Борис III в Силистра тържествено бе отбелязана 139-та годишнина от Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Проявата бе организирана от Община Силистра и Общински комитет.
Слова изнесоха Стелиян Стойчев, зам.-кмет на общината и д-р Анатолий Кънев, председател на Културно-просветното дружество „Родно Лудогорие”, както и Вера Милева от Регионалния исторически музей в Силистра.
На почетен караул пред паметника на Цар Борис III застанаха ученици от Общинския комитет „Васил Левски“ към Клуб „Млади възрожденци“ при Природо-математическата гимназия „Св. Климент Охридски". По традиция бяха поднесени венци и цветя от различни институции, политически партии и граждани.
„Разпокъсана от Берлинския договор от 1878 г., младата българска държава намира сили и енергия, няколко години по-късно, да осъществи част от националното си единение. Въпреки несъгласието на Великите сили, българският народ устоя извършеното дело и по военен път защити естествените си граници. Политическият елит в Княжеството и в Източна Румелия успя да пренебрегне различните си дрязги и противоречия в името на общото дело. Съединението не е просто събиране на две изкуствено разделени български територии, то е духовно обединение на българския народ и реализация на възрожденския идеал за единството на нацията“, каза в словото си Вера Милева.
Тя допълни, че сред първите, които изразяват подкрепата си за Съединението са жителите на Силистра. По инициатива на кмета на града Владимир Камрашев на 8 септември е отслужена божествена литургия за благословение и успех на святото дело. На събитието присъстват множество граждани, които упълномощават кмета да уведоми да уведоми княз Александър I, че силистренци са готови да се жертват в името на постигане на общата народна цел. На 11 септември окръжният управител Стайков информира правителството, че около 700 души от Силистра и околните села са готови да постъпят във войската и да се включат във въоръжената защита на Съединението.
Утре силистренци ще отбележат 84-та годишнина от възвръщането на Южна Добруджа в пределите на България по силата на Крайовския договор, след дългогодишна румънска окупация. Венци и цветя ще бъдат поднесени пред паметната плоча, посветена на паметното събитие.
/БИ/
news.modal.text
