site.btaШабленският фар отвори врати за посетители днес по повод Международния ден на морските фарове

Шабленският фар отвори врати за посетители днес по повод Международния ден на морските фарове. Десетки жители и гости на града имаха възможност да се качат до първата площадка на най-стария и най-висок фар по българското Черноморие. 

Фарът се намира на шест километра от град Шабла. Той е изграден в умален вариант по модел на едно от Седемте чудеса на света - Александрийският фар. Изпълнява стратегическа функция да предпазва корабите от удар и потъване.

Любопитен факт е, че в Шабленския фар се съхранява послание от служители към бъдещите поколения, което ще бъде отворено, когато се отбелязва неговата 200-годишнина. 

Фарът е архитектурен паметник. Конструкцията е уникална. Нямаме бетон, нямаме желязо. Строен е само с хоросан и камък. Така е направено, че той е издържал 250 години, разказа пред журналисти един от дългогодишните пазачи на фара Наньо Нанев. Той работи на обекта повече от 30 години. По думите му фарът не е мръднал и от земетресенията, тъй като районът е земетръсен. Освен това самата история на Шабленския фар е уникална. Той е построен още през 1765 година, посочи Нанев. След това започват в района руско-турски войни, фарът е изоставен и опожарен. Чак след Кримската война се налага Османската империя да вземе мерки, да се освети крайбрежието, добави Нанев. 

Днес посетителите могат да се качат само до първата площадка на съоръжението, което е на 10 метра от земята. В самия фар се пази една от фаровите глави, която е произведена от шведска фирма, както и старите уреди за запалване. Подредена е и изложба от снимки с историята на фара.  

Двуезично издание за историята на фара в Шабла, което бе представено на широката публика през юни, също можеше да се намери пред съоръжението. Автори на книгата „Четири века фар Шабла. Най-старият действащ фар на Черно море“ са историците от Регионален исторически музей - Добрич Цветан Сашев и Боян Тотев. Любопитното в нея са документи, които за първи път са публикувани и дават нов облик на историята на фара, каза единият от авторите, историкът Цветан Сашев.